Либерализацията в енергетиката – под строгия контрол на държавата

, Въпросът с топломерите не е достатъчно изчистен и в новия законопроект. Контрол върху фирмите за топлинно счетоводство ще упражняват ... топлофикациите.Енергийното министерство представи за обществено обсъждане проекта за нов закон за енергетиката. Според министър Милко Ковачев и шефа на енергийната парламентарна комисия Веселин Близнаков до март новият закон за енергетиката ще стане факт. “Либерализация на пазара, подобряване на качеството и достъпността на услугите в енергийния отрасъл, намаляване на разрешителните и лицензионните режими, възможност за развитие на подсекторите в българската енергетика” - такива са основните цели на новия закон, подчертава министър Ковачев.
На практика обаче

държавата си запазва основните лостове за контрол
върху развитието на сектора. Според проектозакона министърът на енергетиката ще одобрява енергийния баланс и енергийната политика на страната. Той ще упражнява и контрол върху активите на всички неплатежоспособни енергийни предприятия, за които Държавната комисия по енергийно регулиране поиска да бъдат обявени в несъстоятелност. До приключването на съдебната процедура дружествата ще продължат да работят, управлявани от екип, определен от енергийния министър. Освен това всички предприятия за добив, производство, пренос и разпределение на енергоресурси у нас, независимо чия собственост са, ще бъдат задължени на всеки две години да предоставят на министъра на енергетиката не само своите отчети за пазарния сегмент, който заемат, но и подробни планове за предвижданата от тях рехабилитация и модернизация на съществуващите производствени и преносни мощности.

Либерализацията
Десет компании в България, които имат годишна консумация на електроенергия над 100 гигаватчаса и редовно плащат задълженията си към НЕК, ще имат възможност да сключат договори за доставка на електроенергия директно с някои от близко разположените производители (ТЕЦ “Марица-изток 2, ТЕЦ “Марица 3” и централите в Бобов дол, Варна и Русе) от 1 юли 2003 г. Така още през тази година близо 15 на сто от електроенергийния пазар ще бъде либерализиран. Догодина - през 2004 г., всички редовни платци на НЕК, чиято годишна консумация е между 40 и 100 гигаватчаса, също ще имат право да сключват индивидуални договори с електроцентралите. Прагът ще продължава да намалява до 9 гигаватчаса през 2006 г. Едва след приемането на България в ЕС нашите фирми ще могат да договарят необходимите им количества директно с производителите и доставчиците зад граница (само със страни членки на ЕС или пък такива, които признават еврозаконодателството). Тогава и битовите потребители ще имат право да си избират доставчик на еленергия.
След 1 юли 2003 г. привилегированите потребители на природен газ (с годишна консумация над 80 млн. куб. м) също ще могат да сключват директни договори с производители и доставчици както от страната, така и от чужбина. Сегашният монополист “Булгаргаз” ще трябва да транспортира договорените количества срещу регулирани и публичноизвестни такси. Газовото дружество може да откаже транспорта само при техническа невъзможност или в случай, че среща сериозни финансови затруднения. Решенията на “Булгаргаз” обаче ще бъдат контролирани от Комисията за енергийно регулиране (КЕР), която ще има правото да потвърди отказа или да задължи дружеството да осъществи преноса. Недоволната страна може да се жалва от комисията или от собственика на преносната мрежа пред съда.
Самата комисия, която ще регулира производството, продажбата и цените в енергетиката, ще бъде държавен орган със собствен бюджет. Тя ще се състои от 7 членове с мандат от 5 години.
Конкретните изисквания за признаването на статута “привилегирован потребител” ще бъдат описани в наредба, която най-вероятно ще се изменя и допълва всяка година. А такъв подход в българските условия винаги създава възможности за корупция или неясни договорки.

Лицензи и конкурси
В случай, че новият енергиен закон бъде приет, ще отпадат съществуващите разрешителни режими за изграждането на нови и за разширяването на досега съществуващи енергийни мощности. Дейностите в отрасъла ще се извършват след прелицензиране, което пък бъдещата Комисия по енергийно регулиране не може да откаже необосновано. От сега действащия закон остават механизмите за изграждане на нови енергийни мощности, които ще се използват като резервен вариант за приток на свежи пари при липса на инвеститори в страната. Ако министърът на енергетиката сметне, че има опасност от дефицит на мощности, той може да предложи списък за изграждане на нови. Това ще става след публичен конкурс, който ще се провежда от КЕР. Кандидат-инвеститорите може да предлагат и изграждането на мощност, която не е включена в списъка на енергийния министър. Те имат шансове да спечелят, ако офертата им е изгодна (т.е. ако предлагат екологично производство на електроенергията и възможно най-ниски цени). На победителя в подобен конкурс ще бъде осигурена гаранция от държавата, че ще изкупи произведената от него енергия.
Най-проблемните текстове засягат най-вече

топлоснабдяването
Законопроектът откровено фаворизира местните топлофикации. Освен регионален монопол, те ще осъществяват и контрол върху фирмите за топлинно счетоводство, с което на практика ще се защитават само интересите на топлофикациите, а последиците ще се стоварят директно върху крайните потребители. Техните права ще се сведат до редовно заплащане на консумираната електроенергия не само през отоплителния сезон, а на равни месечни вноски през цялата година. На 15 на сто ще се увеличи и процентът на енергията, която ще плащат по равно всички домакинства в топлофицираните сгради (дори и тези с напълно изключено парно). Досега този процент беше 10.
Законопроектът поражда ред

проблеми за бъдещите купувачи на електроразпределителните предприятия
(ЕРП). В сега действащия закон е залегнал принципът за “единствен купувач” - НЕК, която е собственик на цялата национална мрежа за високо напрежение и единствена има право да купува ток от производителите - ТЕЦ, ВЕЦ или АЕЦ. Цената се определя от Държавната комисия за енергийно регулиране по специална методика. Тя трябва да покрива разходите и да осигурява на производителите малка печалба. НЕК продава тока на седемте ЕРП-та, калкулирайки в цената собствените си разходи и печалба, а те - на консуматорите. Засега тази крайна цена е регулирана. Според енергийната стратегия така ще е до края на 2004 г.
Новите правила в проекта за закон разделят електроенергийната система на два сектора: регулиран и нерегулиран. Регулираният сектор засяга обществения доставчик на електроенергия, т.е. бившата НЕК. Тя пак ще купува тока от производителите и ще го продава на ЕРП-та по цени, определени от КЕР. Комисията обаче вече няма да се води от социални съображения, както досега, а ще прилага стриктно методиката за пазарно образуване на цените, което неминуемо ще доведе до повишаването им.
Извън тази система остава един нерегулиран сектор. Това са 10-те големи консуматори на еленергия, за които стана дума по-горе. Тяхната годишна консумация е в рамките на поне 100 млн. киловатчаса. От 1 юли те ще се договарят сами с производителите на ток, което означава, че ЕРП се прескачат. Последните евентуално ще инкасират само такса пренос за използването на мрежите, чийто размер обаче се регулира от държавата и печалбата е минимална. Всичко това прави бизнеса на бъдещите собственици на ЕРП-та по-малко атрактивен, защото те ще престанат да продават ток на големи предприятия, откъдето идва сигурната им печалба. Приходите им ще се формират главно от битовите абонати, което едва ли ще им гарантира бърза възвращаемост на направените в старите електроразпределителни мрежи инвестиции.
ЕРП-тата не могат да разчитат на увеличаване на потреблението, защото по-високите цени ще накарат повечето семейства да икономисват ток. От друга страна, битовите консуматори винаги са проблемни - у нас почти няма населено място без компактна маса от роми, убедени, че неща като тока, които не се виждат, няма нужда и да се плащат. Дори в сравнително платежоспособен регион като софийския се оказва, че редовни платци са едва около 30% от битовите консуматори.
В проектозакона няма яснота как ще се определят

крайните цени на тока след 2004 г.
В документа има цял раздел, наречен “ценово регулиране”, но той описва най-общо кои разходи се признават за присъщи и могат да се включват в цената на тока, и кои не. Едва ли изрази от рода на “ремонти и инвестиционни програми за развитие и модернизация на енергийните обекти”, вписани в проектозакона, са достатъчно конкретни, за да се прилагат без проблеми в практиката.

Виолета СТОЕВА
[email protected]