БСК: Екосанкциите да се връщат в промишлеността

Съдебен иск във Върховния административен съд във връзка с диференцираните цени на водата за битови и за промишлени нужди ще заведе Българската стопанска камара (БСК), обяви председателят й Божидар Данев. На среща между представители на браншови организации и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) през седмицата стана ясно, че не съществува нормативен документ, определящ подобно разделение.
БСК ще предложи в Закона за местните данъци и такси да бъде заложено от следващата календарна година да отпаднат различните ставки за битови и промишлени потребители

на таксата за битови отпъдъци
На срещата бяха обсъдени предварително внесени предложения на браншовите организации във връзка със Закона за опазване на околната среда. Основните проблеми, които възникнаха с някои от нововъдените разпоредби, са свързани със сериозното накърняване на интересите на бизнеса без в крайна сметка това да подобрява съществено опазването на околната среда.
Според председателя на БСК 60-80% от необходимите инвестиции в екосъоръжения няма да доведат до повишаване ефективността на производството. Голямата част от тежката промишленост у нас ще има сериозни проблеми с изпълнението на изискванията по директивите на ЕС. В Унгария са били необходими около 7-8 млрд. евро само за привеждането в съответствие на заварени инсталации, а нашата тежка промишленост е много по-мащабна, обясниха от Център чиста индустрия към БСК.
По най-различни оценки за пълното постигане на съответствие с изискванията на ЕС ще са необходими

над 10 млрд. долара екоинвестиции
за много кратък период от време. Тази сума може да бъде намалена само, ако част от предприятията престанат да работят. Ще оцелеят тези, които намерят пазарни перспективи и инвестиции, за да подновят технологиите си, а в общия случай те изостават с 30 и повече години от средното световно равнище. Следователно трябва да се търсят финансови средства и допълнителни стимули за инвестиране в опазване на околната среда, твърдят браншовиците.
Представителите на бизнеса и на министерството се разбраха да бъде премахнат двойният регистрацинонен режим - от МИ и от МОСВ. Съгласуването на двете ведомства вече ще става по служебен път, което облекчава процедурата и намалява предпоставките за корупция.
Макар да беше изразена готовността новоучреденото Предприятие за управление на дейности по опазване на околната среда да финансира бизнеса чрез безлихвени кредити или чрез плащане на част от лихвите по вече отпуснати банкови кредити за изграждане на пречиствателни съоръжения на въздух и води и за екоземеделие, в хода на дискусията стана ясно, че съвсем малка част от средствата, събирани по линия на различни такси в областта на околната среда (такси върху горивата, такси за услуги, разрешителни и пр.), влизат в този фонд.
Предприятието разполага с бюджет за 2003 г. в размер на 40 млн.лв., от които само 8 млн. лв. ще бъдат предназначени за проекти в сферата на промишлеността. Останалите средства са предвидени основно за общински проекти - за изграждане на депа за отпадъци и пречиствателни станции, както и за създаване на Национална система за мониторинг на околната среда. Това на практика ограничава възможностите за пряко финансиране на бизнеса. В момента 70% тези средства отиват в общините, т. е.

бизнесът финансира общините
казаха от БСК. Тяхното искане е всички такси, които се заплащат от дружествата да бъдат насочени към инвестиционни проекти, свързани с екологията на бизнеса.
Голяма част от средствата по предприсъединителните фондове са грантове, обаче те могат да се насочват само към публични проекти - общински и държавни. По този начин при една бъдеща приватизация на ВиК, някои депа, отдаване на концесия на големи предприятия и т. н. ще се създадат условия за нелоялна конкуренция - крайният резултат е, че с донорски средства се финансира на практика частна дейност, обясни Божидар Данов. Искането на БСК е част от тези пари да се предоставят на частни компании.
Строителството на градски пречиствателни станции за отпадъчни води с пари от бюджета пряко спестява за определени фирми средства за пречистване на водите. Те в бъдеще ще покрият само експлоатационните разходи. Непряка полза за бизнеса е и изграждането на съоръжения за битови отпадъци с пари от структурните фондове, обясниха обаче от МОСВ. Според експертите на практика се получава

преливане на ползи в различни сектори
като най-важните за страната ни - селското стопанство и туризма, ще спечелят най-много от спазването на директивите на ЕС.
Един от проблемите, поставени на обсъждане от БСК, е свързан с чл. 20 - 29 от ЗООС, които касаят описанието на информацията за околната среда. Законът предполага намеса на администрацията в области, считани за търговска тайна, но и особен ограничителен режим на достъпа до информация, което на практика означава, че ще бъде защитено онова, което контролните органи решат.
Друг проблем, който предстои да се решава, е отмяната на ангажимента на държавата към старите екощети. За всички приватизационни сделки до 1999 г. старите щети са грижа на дружествата, които нямат необходимите финансови ресурси за отстраняването им.
Ще бъде подготвен график за срещи на МОСВ с представители на отделните браншове с цел изясняване на специфичните условия по прилагането на нормативната уредба от гледна точка на европейските изисквания в областта на околната среда.

picture:2,20030228_8.bmp,Елена Маркова
[email protected]