Балканите в страх от пазарната икономика

Населението в Югоизточна Европа много малко вярва на правителствата, когато те провеждат необходимите икономически реформи. Голямото недоверие в институциите е реалност в почти всички страни. Феноменът "слепи за успехите" може би е резултат от страха от новото пазарно обкръжение и големите очаквания за бързо забогатяване след прехода.

Хората в бившите комунистически страни невинаги умеят да оценят кога са в благоприятно положение, се казва в изследване, представено по време на Икономическия форум, проведен в Криница, Полша, през септември.

Проучването фокусира вниманието си върху Югоизточна Европа. То показва, че въпреки факта, че правителствата на страните от региона много добре вършат работата си по провеждане на пазарните реформи и приходите нарастват, това не засилва в голяма степен доверието сред обществеността. Напротив. Големият икономически ръст върви заедно с ниското ниво на доверие в институциите, дори има "тенденция към колапс на очакванията от бъдещето".

Част от този проблем очевидно е фактът, че тези, които трябва да почувстват добрите страни на реформите, виждат себе си като жертви на промените. В България, която е регионален лидер в икономическите и институционалните реформи, изследването е показало, че около 20% от анкетираните смятат, че са спечелили от реформите, а по-малко от 6% не смятат, че са спечелили.

Вероятно удовлетвореността на хората от материалните им придобивки е по-малка от техния страх, че богатството и статутът им са по-малко сигурни в пазарно обкръжение. Причина за това също така може да бъде и фактът, че икономическият ръст на много от икономиките в преход претърпя спад въпреки популярните очаквания за бързо забогатяване. Това създаде голямо пространство за усещането за вреди и загуби, както и за обръщане към мита за златната ера в миналото.

Такова грешно възприемане може да предизвика много негативни ефекти. Семейното спестяване обикновено е по-малко в страните, в които населението има малка вяра в бъдещето. Реформите без обществена подкрепа са по-уязвими в политическите процеси.

Изследването разглежда и ползата от реформите за хората, които страдат от тях. Затова мерките за ограничаване на престъпността са насочени към откриване на елити, които се стремят към монопол на пазара. Но първата идея е скъпа. Втората, макар и необходима, е трудно приложима.