Слабият интерес към битовата газификация се дължи на рискования ни пазар

, Ангел Семерджиев - член на ДКЕР
Господин Семерджиев, ДКЕР замени общините в провеждането на търгове за газоразпределение. Тромавата тръжна процедура или сложните изисквания отблъснаха инвеститорите за регионите Тракия и Мизия?
- В цял свят има тенденция изграждането на такава инфраструктура да се регулира централизирано. Когато една инфраструктура се изгражда на по-големи площи, а не само в определена община, се реализират т. нар. икономии от мащаба. Голямата система се управлява много по-евтино, разходите намаляват и цената е по-ниска. Доказано е, че по отношение на природния газ и електроснабдяването регионите, върху които се развиват тези мрежи, трябва да са по-големи и да имат определен брой потребители. ЕК е установила, че една компания е жизнена и може да работи в интерес на потребителите, когато има за природен газ минимум 100 хил.потребители, а за електроенергията - 150 хил. Това е един европейски критерий кога една компания може да обслужва потребителите по най-добрия начин. В България сме много далече от тези цифри, тъй като потребителите на газовите компании в момента са общо 2-3 хиляди. Но това не значи, че още отсега не трябва да поставим началото и да създадем условия в бъдеще да се развият именно такива компании. Върху потенциалните инвеститори влияят изключително много фактори, а не само тръжната процедура, която съвсем не е тромава. Тя е такава, каквато се приема от инвеститорите и от техния международен опит. За да я направим, ние сме проверили какво точно се предвижда в подобни законодателства. Условията за търга са възможно най-добрите за инвеститора при баланс за интересите на потребителите. Компаниите знаят, че когато дойдат в даден регион, ще получат лиценз за 35 години, ще може да планират дейността и капиталовложенията си за този дълъг период и ще може да изградят икономически обоснована система, така че цените, на които населението и другите потребители ще получават природен газ, ще бъдат приемливи и пазарът ще се развива. Системата за природен газ не се развива на всяка цена с цел просто някой да има природен газ, а на икономически принцип. Така че тръжните процедури са съобразени с реалната ситуация.

Световната банка финансира наемането на експерти, които да подготвят документация за търговете. Бяха похарчени доста средства, но не се случи очакваното. Чия е отговорността за този неуспех?
- Световната банка отпусна за изготвяне на документацията грант, за който ние кандидатствахме също като на търг с много компании. С помощта на експерти, избрани от СБ, разработихме условията на търга. Те бяха съобразени с опита на СБ по целия свят, т. е. с най-добрата международна практика в това отношение. Не съм правил статистика колко от тези търгове са били успешни в други страни, но се счита, че е много трудно да се привлекат инвеститори за инфраструктура, тъй като изкупуването е за сравнително дълъг период. Оценката на СБ за работата по този проект е изключително висока. Те казаха, че много малко от проектите им са водили до конкретен резултат. Това, че е изготвена самата документация и е тръгнала тръжната процедура, за тях вече само по себе си е голям успех. Моята лична оценка съвпада с тази. Подаването на оферти и поемането на ангажименти е процес, който зависи и от други фактори. Т. е.не може да се прави изводът, че компаниите не идват, защото проектът не е бил добър.

Какво по-конкретно притеснява инвеститорите?
- Предполагам, че те имат нужда от повече време, за да вземат решение за дългосрочна инвестиция на пазар като нашия, който не е сред най-привлекателните и е рисков по отношение на пазарната ситуация. Независимо от това според мен този процес би бил лавинообразен. Ако някоя голяма фирма наистина дойде, то тя ще увлече и други, които да последват опита й. Аз съм оптимист. Не е учудващо, че имаме оферта само от Овергаз за Тракия, защото те са отдавна на българския пазар, познават ситуацията и за тях е по-облекчено да подготвят оферта в такъв кратък срок.

В ДКЕР вие отговаряте за газовия ресор. Как определяте тази ситуация и какво ще направите тя да не се повтори в други региони?
- В ДКЕР аз отговарям по принцип за газовия сектор, но не лично. Ние сме колективен орган и всички решения се взимат колективно, с мнозинство от 5 гласа, така че няма лична отговорност. Това е принцип на всички регулаторни органи. Ситуацията я определям така - ние сме в начален етап на отваряне за регионите и търговете и се надявам, че опитът, който ще натрупаме от първите конкурси, ще ни даде възможност да проведем следващите още по-добре.

Колко компании закупиха документация за регион Мизия и кой подаде оферта?
- За Мизия до момента също е подадена само 1 оферта и ние разглеждаме възможността за удължаване на срока. Документи закупиха 5 компании, но предпочитам засега да не ви казвам коя е подала оферта.

Някой вече купи ли си документи за район Добруджа?
- За Добруджа тепърва чакаме покупки.

Ако бъде приет новият закон за енергетиката и влезе в сила, ще се налага ли цялостна промяна на тези условия?
- Не, радикални промени на условията не биха се наложили. Това, което със сигурност мога да кажа, е, че ще се опрости режимът - няма да се издават разрешения за изграждане и след това лицензи за експлоатация, а само лиценз за експлоатация. Но принципът да се даде възможност за състезание между потенциалните инвеститори ще остане.

Ще се наложи ли да се изготвя нова документация?
- Не. Има клаузи в закона, че всички започнати процедури се довършват по действащото законодателство. Те са като заварени случаи. Ако сте започнали процеса при едно законодателство, имате право да го завършите при тези условия.

Какво ще се случи с регионите, за които Овергаз взе лицензи?
- Овергаз взе лицензи за София и Русе като заварени случаи, тъй като са започнали инвестиции на територията на общините. За София няма да се провежда тръжна процедура, защото вече има лицензиант, а регион София отговаря на община София. За Русе лицензът на Овергаз е само за община Русе, а за останалите общини от региона може да се проведе търг или те да бъдат преструктурирани и добавени към друг регион. Засега не знам от коя възможност ще се възползват от енергийното министерство.

Допускате ли, че някои от условията на търговете са причина компаниите да оценяват, че инвестицията им ще е неизгодна?
- Търговете се провеждат при условия, които дават пълна свобода на инвеститора да направи предложение. Ние казваме - това е регионът, в него има толкова селища, с такова население, такъв промишлен и обществено-административен сектор, това е потенциалният пазар. Вие направете предложение как ще го разработите, как ще си възвърнете средствата, какви инвестиции ще направите. Той проучва пазара, прави предложение и ние сравняваме получените предложения. По никакъв начин не ограничаваме инвеститора. Той е напълно свободен да предложи точно това, което съответства на неговото разбиране за икономическа целесъобразност и въз основа на собствения си опит. Но е много важно да гарантира, че ще може да осигури средствата за изграждането на мрежата.

От кои държави са компаниите, проявяващи интерес към инвестиции в газовия ни сектор?
- Предимно от Италия и Германия. Те са проявили интерес и в останалите източноевропейски страни, които в известна степен са по-привлекателни от нас, защото са по-близо до европейските пазари.

Има ли изискване към инвеститорите за минимум средства, които трябва да бъдат вложени за определено време?
- Няма. Всичко се базира на тяхната оценка. Това е направено, защото вярваме, че всички компании биха искали да разработват пазара, за да печелят. Те ще газифицират само обекти, от които може да печелят. Но това, с което са поели ангажимент, с което са спечелили търга, после трябва да го изпълняват, в противен случай ще изгубят правата си, ще им отнемем лиценза.