Процентът на необитаеми жилища застрашително нараства

57% от българите между 15 и 29 години живеят в пренаселени жилища. Страната ни е втора в Европа по този показател, сочат данните на Eurostat за 2021 г. Добрата новина е, че делът им намалява. Пак според Eurostat 37% от населението у нас живее в пренаселени жилища. А според националната статистика близо 40 на сто от жилищата в България са празни. На този фон строителството на нови жилища продължава. Заради инфлацията и повишаващите се лихви по кредитите, обаче малко хора могат да си купят нов дом.

Във Видинско има села, в които цели улици са безлюдни и други, в които обитаеми са само по няколко къщи, уточнява БНТ. Пустеещи къщи има и в Жеглица, въпреки близостта до областния град. Много от местните вече ги няма, а децата им са напуснали този край или дори страната. За сметка на това пък има идват млади хора, които избират да живеят на село и така някои от изоставените домове оживяват. За това разказват Христина Тодорова и Боряна Иванова.

Междувременно много от новопостроените жилищни сгради в София пустеят. "Има хора, които с цел да съхранят парите си, са ги купили. И след пет години, когато се покачат продажните цени на имотите, да ги препродадат", посочи Илиана Рашкова - зам.-председател на Националното сдружение "Брокери за недвижими имоти".

Има и жилища, които стоят празни, защото собствениците им са в чужбина. А заради понижаването на цените на наемите много собственици предпочитат имотите им да останат необитаеми. "Тук нямаме законодателство, което да даде правата на един наемодател как бързо и лесно да потърси през съда правата си за щетите, които са му нанесени на жилището . Хората предпочитат да не си дават имотите под наем", коментира Илиана Рашкова.

Има и случаи, в които наематели освобождават квартирата, защото са се сдобили със собствен дом. "Наемната вноска и вноската към ипотеката, за да платиш кредита си към банката, е почти изравнена", посочи още Рашкова.

Големият брой необитаеми жилища се отразява на имотния пазар. И на общинските хазни. "Общините губят приходи от данъци и такси., Необитаемите жилища се рушат. Такъв голям брой необитавани жилища аз поне не знам в друга европейска страна да има", заяви Минчо Бенов - директор на фондация "Хабитат България".

У нас жилищна стратегия на практика не е приета. В някои европейски държави необитаваните жилища се облагат с по-високи данъци. "Само един пример ще ви дам от Франция. Там жилища, които стоят празни, собствениците дължат за тях 25% от пазарния наем, който биха получили за годината", посочи Минчо Бенов.

В някои държави работят така наречените социални наемни агенции. Те правят връзката между хазяин и наемател. И са гарант, че квартирантите няма да трупат сметки и ще стопанисват добре имота. "От друга страна работят с наемателите, особено когато става въпрос за групи, които са в някаква уязвимост и могат целево да ги подпомагат. Да им субсидират наема. Така че те да получават на под пазарната цена достъп до жилище", коментира Минчо Бенов.

От министерството на регионалното развитие, където има специална дирекция "Жилищна политика" отказаха да отговорят на въпросите ни. Иначе проучване на Хабитат България показва, че 97% от общинските жилища в страната са заети. А за настаняване чакат над 10 хиляди души.