Какво си навлича България с мораториума за земята

Възможни санкции от страна на ЕС, удар по имиджа на страната и спад на инвеститорското доверие - това очаква България след решението ѝ да удължи забраната за продажба на земя на чужденци, смятат европейски анализатори.

Заплахата от санкции идва от самата Еврокомисия - Шантал Хюз, говорителка на еврокомисаря за вътрешния пазар Мишел Барние, коментира, че „Комисията ще оцени съвместимостта на този правен акт и, както винаги, си запазва правото да започне процедура срещу България“, пише Deutsche Welle. Според Хюз, приетият мораториум би означавал много сериозно ограничаване на принципа за свободното движение на капитали, а и е твърде вероятно той да е в противоречие със задълженията на България към ЕС.

При това проблемите за България не приключват в Брюксел. Анализаторите от мозъчния тръст IHS очакват законът да бъде отменен, въпреки че според тях мораториумът всъщност не променя статуквото, при което чуждестранни инвеститори използват вратичка в закона и чрез създаване на българска фирма се сдобиват с възможността да закупят земя в България.

Мораториумът и последствията

Решението на българския парламент обаче ще има две основни последствия, коментират от IHS: загуба на престиж пред европейските институции, които - нека не забравяме - са отговорни за отпускането на значителни финансови средства за страната, както и ново фокусиране върху нестабилната политическа обстановка, което от своя страна влошава бизнес средата в България.

Жолт Дарваш, политически анализатор в брюкселския аналитичен център „Брюгел”, е на мнение, че удължаването на забраната за купуване на земя от чужденци „може да доведе до санкции и дори до дела в Съда на Европейския съюз в Люксембург, като на България може да ѝ се наложи да плаща компенсации“.

По-рано този месец Европейската комисия отхвърли предложен от Румъния проект за поетапна либерализация на продажбата на земя на чужденци. Подобно на България, придобиването на земя се превърна в гореща тема в Румъния, където през миналата година закупената от чужденци земя е била с 10 на сто повече, отколкото през предходната година.

Според Дарваш, желанието на страни като България, Румъния, Унгария, Полша и Словения да удължат забраната е разбираемо предвид ниската цена на земята в сравнение със Западна Европа. Нещо повече: „ако се вгледате в страни като Австрия или Франция, чужденците там са свободни да купуват земя, не съществуват законови ограничения, но условията за покупка на земя са много по-благоприятни за местните купувачи“, посочва анализаторът.

"България би могла да последва примера на Австрия, Франция и Унгария"

Нещо подобно се случва и в Унгария, казва по-нататък Дарваш. През юни унгарският парламент прие закон, който макар да не забранява на чужденците да купуват земя в страната, „налага такива условия, че те фактически не са в състояние да я закупят”, казва експертът. Новият закон, прокаран в унгарския парламент от правителството на Виктор Орбан, ограничава собствеността на земята върху професионални земеделски производители, които са живели и работили в Унгария в продължение на поне три години.

Ето защо, според Дарваш, България би могла да последва примера на Австрия, Франция и Унгария и да въведе условия, които облагодетелстват местните купувачи на земя, без това да е в противоречие с европейските норми. Всичко останало, предупреждува анализаторът, може само да създаде проблеми на България и да изостри и без това трудните ѝ отношения с Европейския съюз.