Продадоха жп завода в София на цената на спанака

На търг с тайно наддаване на 6 април 2004 г. се продаде обявеният в ликвидация Железопътен завод София ЕАД. Отдавна опразнени основни цехове на обща площ от 241 264 кв. м заедно със стотици тонове изградени релсови пътища и запаси от метали бяха купени за 9.1 млн. лв. Първоначално обявената цена от ликвидаторите Румен Цеков и Веселин Вангелов беше 4 млн. лв.

"Сделката, при която се продадоха активите на Железопътния завод /в ликвидация/, е най-голямата търгова продажба като цена в България през последните 18 месеца. Тя бе проведена по изключително прозрачен начин и е в съзвучие с политиката за максимална защита на държавния интерес, за бързина, ефективност и прозрачност в работата и за намаляване на държавното участие в икономиката", се казва в официалното съобщение на Министерството на транспорта и съобщенията.

Но реалната картина е друга, като се има предвид, че незабавно двама от участниците в търга са сезирали Върховната касационна прокуратура заради нарушения в прозрачността и законите. Съдът ще трябва да преразгледа и тази уж успешна и уж изгодна приватизационна сделка. От друга гледна точка обаче, тя наподобява пореден факт за разпарчетосване и разпродажба на безценица на държавни активи.

Жалбите пред прокуратурата

"Основанията според нас са няколко - пледира адвокат Светослав Григоров от името на частната фирма със сходно име - Софийски железопътен завод ЕООД, гр. София. - Търгът е спечелен от технологичния център Институт по микроелектроника, но неговите документи са внесени след последния възможен срок на търга. Сроковете са регламентирани, за да не се нарушават, тъй като с тяхното нарушение се погазват правата на останалите участници. Административният процес е формална процедура и нарушаването на сроковете е абсолютно основание за отмяна на търга."

Друг адвокат, Петър Паунов, представител на фирмата Ел Ем Импекс, собственост на самоковския бизнесмен Христо Ковачки, протестира, че спечелилата търга фирма ТЦ Институт по микроелектроника е представила незаверена данъчна декларация и не е посочила източник на всичките доходи, преведени като депозит от 400 хил. лв., за участие в търга. Документи имало само за около 103 хил. лв., а не се знаел произходът на внесените още близо 300 хил. лв. Адвокатът пледира, че победителят е трябвало да бъде отстранен преди старта заради нарушения на Закона за банките и Закона за мерките срещу изпирането на мръсни пари.

Адвокатът Светослав Григоров посочва и трето основание за жалбата си: "Фирмата, която представлявам - Софийски железопътен завод ЕООД, е декласирана от търга абсолютно незаконно, тъй като тя е предложила разсрочено плащане в рамките на една година. Основанието на комисията да ни декласира е точно това. Но в тръжната документация няма изискване цената да бъде платена в пълния размер веднага след търга. Ако имаше такова изискване, то трябваше да бъде обявено по надлежния ред, но няма. За мен е необосновано това отстраняване."

Заместник-министърът Никола Янков

се е появил изненадващо на тайния търг. Всички адвокати посочват като нарушение появяването му в тръжната комисия, когато тя заседавала за тайното наддаване. Според официалната информация Янков се появил като представител на принципала.

"Основателно бяха създадени съмнения за натиск, оказан от заместник-министъра, в работата на комисията за това кой участник да определят за спечелил търга. Още повече че спечелилата фирма си подаде документите след законно постановения срок", настоява Григоров.

- Вие откъде знаете, че фирмата победител е внесла документите си по-късно, в 16.32 ч? - попита, вместо да отговори на въпроса, зам.-министър Никола Янков.
- От протокола на тръжната комисия - казах.
- Тогава, като сте толкова осведомена, отговорете си сама и на останалите въпроси - поръча най-младият заместник-министър в правителството и затръшна вратата.

Ако се вярва на неофициалната информация, железопътният завод бил приватизиран от приятелска компания, близка до заместник-министъра и до Корпоративна банка. Председателят на надзорния й съвет Цветан Василев обаче отрича да е участвал в приватизирането, а банката не била кредитирала фирмата победител по тази сделка. Технологичният център Институт по микроелектроника е наш клиент, но не сме давали кредит за тази сделка. Деветте милиона и стоте хиляди лева са внесени до стотинка по сметките на принципала в седмицата след търга.

Победителката

По данни на АПИС ТЦ Институт по микроелектроника е собственост на софийската Кен трейд, която принадлежи на Бромак. А Бромак е сред акционерите в Корпоративна банка. Теодора Танева е изпълнителен директор на ТЦ Институт по микроелектроника и притежава още две други фирми - Сън Сити 03 и Шер 69. Свързах се с г-жа Танева по телефона - въпросът беше какви са бизнесплановете на фирмата за купения жп завод, който е най-старото индустриално предприятие в София.
- Не мога да ви кажа още, не сме решили какво да правим там - отговори Танева.
- А откъде фирмата има над 9 милиона, бихте ли обяснили?
- Мога да ви кажа само, че всички изисквани документи са попълнени изрядно и че каквато информация е била поискана по тръжната документация, е предоставена - приключи разговора Танева.

Конкурентите

Общо седем фирми са участвали в тайното наддаване според протокола. В 16.32 ч, след изтичане на официалното време за внасяне на документи, протоколът регистрира, че технологичният център Институт по микроелектроника предлага с близо 3 млн. лв. по-висока цена от останалите. И купува трите обособени части от железопътния завод в София.

Над 6 милиона са давали Ем Джей Секюрити с ливанско участие и отстранената фирма Софийски железопътен завод ЕООД. Ел Ем Импекс, собственост на Христо Ковачки, който неотдавна купи магазините Оазис, е предложила над 5 млн. лв., сходна с цената на Трансвагон. Офертата на Агро Криния е с 200 хил. лева по-малко - 4.83 млн. лева. Отстранено е от наддаването дружеството Юнивърсъл транспорт България, тъй като било в процес на регистрация и не било вписано в Търговския регистър на Софийския градски съд. Действително ТЦ Институт по микроелектроника дава най-висока цена, но я предлага повече от 20 минути след като останалите участници са внесли документите си. Затова другите участници сигнализират за нарушение на процедурата и смятат, че заместник-министърът е повлиял да се приемат закъснелите документи, след като търгът формално е бил приключил.

Съдът ще реши, но сделката има и друга цена:
*/земята е почти на пъпа на София
Точно 241 264 кв. м е продадената площ на бившия жп завод. Дори ако се пренебрегнат другите активи, излиза, че при сделката са платени под 18 EUR за кв. м площ непосредствено до Централна гара, с идеална инфраструктура.

Между 150 и 180 EUR за кв. м се движат средните цени в този район, твърди Васил Шопов, собственик и управител на Агенцията за недвижими имоти Феникс. Той изважда линия и карта на столицата и изчислява, че разстоянието от входа на жп завода до хотел Шератон и Министерския съвет е по-малко, отколкото от НДК до Шератон и до Министерския съвет. Така експертът заключава, че имотът е в идеалния център, с перфектна локация и е продаден на безценица - десет пъти по-евтино от пазарната цена в момента.

С две думи, този, който е продал имота, грубо се е излъгал - себе си, или е излъгана държавата, обобщава Шопов. - В перспектива като специалист по недвижими имоти си представям, че там би могло да се смени статутът, да се махне заводът, да се продаде всичко за скрап и да се построи един грандиозен мол - търговска зона, нещо като град в града, разсъждава той. - От това цената ще порасне още 5-6 пъти. По-важното е, че за централните терени, включително и в нашата агенция, имаме кандидат-инвеститори с израелски, италиански, турски, белгийски капитали, които са поръчали терени с колкото се може по-голяма квадратура и колкото се може по-близо до центъра. Те са готови да дадат много повече. А когато се прокара узаконеният булевард Данаил Николаев, който излиза точно там, цената за пореден път ще нарасне. Затова съм убеден, че тези, които са купили имота на безценица, наистина са уцелили десетката, твърди експертът.

Според тръжната документация държавата не е имала никакви изисквания за работещите в завода - нито да им се осигурят нови работни места или каквато и да било тяхна защита. През 90-те години в жп завода са работили около 7000 души. В по-добрите времена там са произвеждани по 35 вагона месечно, предприятието е било най-големият производител на транспортна техника на Балканите. При виртуалната ликвидация - когато някак си са спрели поръчките и търговията с вагони, заводът натрупал дългове от 4 млн. лв. за ток и вода. През цялата 2003 г. е имало да се поправят само две цистерни и една мотриса. На НОИ също не е плащано над три години. С други думи, всички, които е трябвало да се пенсионират през това време, не са получили пенсии. Не са изплащани и парите за майчинство.