Държавата да не се намесва в жилищното спестяване

Проектът на закон за жилищно - спестовните каси (ЖСК) в България е готов от няколко години , но все още не е гласуван. Според г-н Цочо Куманов (представител на немската строително-спестовна каса "Швебиш Хал" в България), основната причина е липса на политическа воля и силно влияние от страна на банките в страната, които не биха искали да имат конкурент в тази област. Пак според привържениците на проекта, те могат да изчакат още малко с неговото приемане от следващото народно събрание.

Защо не трябва да се приема законът?
1. Според авторите на проекта една от преследваните цели е държавата да насърчи спестовността на гражданите. Спестовността на гражданите зависи от нивото на доходите, пазарните лихвени проценти, доверието в банковата система и ред други фактори. Ако държавата успее да гарантира сигурност и предвидимост на пазарните субекти, те ще направят останалото.

2. Едно от сочените предимства на ЖСК е, че през първоначалния период на натрупване на средства от членовете на касата тя ще може да си изгради представа за възможността на клиентите относно тяхната платежоспобност. При настоящия изменен и по-широко обхватен централен кредитен регистър на БНБ и предстоящото стартиране на частно кредитно бюро в страната всяка финансова институция може лесно и на достъпна цена да получи подробна информация.

3. Според концепцията за ЖСК всеки спестител трябва минимум 24 месеца да прави вноски, за да получи правото на кредит от касата в размер на два пъти спестената сума (плюс лихвите по депозита). Ако ЖСК има за целева група хората с по-ниски доходи, то човек се замисля колко пари може да спести един обикновен работник, колко средства редовно месечно може да отдели и на тази основа какъв кредит може да получи при средна работна заплата за второто тримесечие на 2004 г. от 291 лв.? Смело можем да твърдим, че евентуалния кредит няма да стигне за основен ремонт на едно панелно жилище, а само за малки подобрения. Не това обаче е основната цел на ЖСК. Или поне не в Австрия и Германия.

4. Държавата ще предлага определена добавка към спестената сума на всеки член на касата (предвижда се да е между 25 -35% от спестената сума, но не повече от определен размер). Това е и един от основните инструменти на ЖСК за подпомагане на хората с по-скромни доходи при закупуване на жилище. В първия вариант на законопроекта тази добавка е предвидена да бъде не повече от 1 000 лв. Нормално е в момент на предизборни обещания и бюджетен излишък много заинтересовани групи да се опитват да извоюват определени облаги. Искането за държавно подпомагане на спестителите в ЖСК е пример за това. Остава ни да се надяваме, че това няма да се случи и парите на данъкоплатците няма да се използват за такова начинание.

5. Процентът на собственост в България е около 93%, което е много над европейското равнище. Вярно е, че значителна част от жилищата са остарели и имат спешна нужда от ремонт. Вярно е също, че част от тези жилища са изоставени и необитаеми. Но също така е вярно, че това е ценен актив, който в развитите държави се използва за допълнителен или основен доход на собствениците. Време е хората в България да преценят реално възможностите си и да потърсят начин да използват недвижимите имоти и като източник на средства (отдаване под наем например).

6. Конкуренцията между банките вече дава резултати по отношение на по-нисък лихвен процент, по-гъвкав погасителен план, различни ипотечни продукти (включително и обвързване на кредит с наличие на депозит) и това ще продължава в бъдеще с оглед на присъединяването към ЕС и изравняване с европейската практика. Пазарът и конкуренцията доказват, че кредитирането става все по-достъпно.

Предвиденото ограничение в закона за максимален марж по лихвите по спестяванията и лихвите по отпуснатите средства е фиксирано към 5%. Това ограничение се сочи като начин кредитите, получавани от ЖСК да бъдат евтин ресурс. Както е видно от данните на БНБ пазарът сам достига тези стойности и все по-малък марж ще се наблюдава в бъдеще.

Един от начините за поевтиняването на кредитите за клиентите е въвеждането на ипотечното застраховане, което е продукт на пазара (за повече информация виж тук http://ime.bg/pr_bg/192-9.htm). По този начин, жилищните и ипотечни кредити ще станат по-достъпни за широк кръг от потребители, поради по-ниския риск за банките.