Работодатели протестират срещу такса смет

Наредбата, по която ще се плаща такса за битовите отпадъци в София от 2005 година, създава неравнопоставеност между гражданите и предприятията. Това се казва в становище на Българската стопанска камара (БСК), разпространено в понеделник. Според работодателската организация с нов раздел в наредбата се създава разграничение не само между вида на имотите - жилищни и нежилищни, но и на ползвателите им - граждани и предприятия.

"Въведеното разграничение предполага и диференциран подход при определянето на таксите и съответно - неравнопоставеност на гражданите и предприятията", се казва в становището на БСК. Юристите на камарата напомнят, че подобно разграничение няма в Закона за местните данъци и такси, въз основа на който е издадена наредбата на общината. Таксата за битовите отпадъци беше един от проблемите, който бизнесът постави преди година пред кандидатите за кмет на София. Очаква се до месец кметът Стефан Софиянски да даде отчет пред предприемачите за свършеното през първата година от този мандат.

В понеделник на среща с кмета и с председателя на Столичния общински съвет (СОС) Владимир Кисьов шефовете на Съюза на работодателите, БСК и Българската търговско-промишлена палата се разбраха на 14 декември да бъде направен публичен отчет как се спазва общественият договор, подписан преди година с бизнеса, съобщи председателят на Съюза на работодателите Васил Василев. Ако се реши, че кметът не е спазил клаузите му, той ще трябва да подаде оставка, както обеща преди изборите, припомни Василев.

През миналия октомври работодателските съюзи сключиха обществени договори с всички кандидати за кмет на София и в някои други градове. Тъй като сегашният председател на Столичния общински съвет Владимир Кисьов преди изборите беше ангажиран с тогавашния кандидат на СДС Надежда Михайлова, той също е подписал договора и е съпричастен към клаузите му, каза Василев. Според него този факт ще помогне да се избегне прехвърлянето на отговорност между кмета и СОС в хода на отчета.

Общественият договор предполагаше да се създаде Консултативен бизнес съвет, да се предложат за облекчаване ненужни местни регулаторни режими, да се оптимизират и по възможност намалят общинските такси, да се въведе обслужване "на едно гише", да се създаде прозрачност при обществените поръчки. Бъдещият кмет и бизнесът се бяха разбрали да разработват инвестиционни проекти, с които да кандидатстват за изграждане на общинската инфраструктура чрез предприсъединителните фондове на Европейския съюз.