15 Март, 2005 00:00 1 099 0

Арх. Кристиян Миленов: Трябва да има единна база данни за собствеността

  • данни-
  • развитие-
  • трябва-
  • държавната-
  • информация-
  • администрация-
  • следва-
  • защото-
  • единна-
  • които-
  • единната-
  • регистър-
  • кадастър-
  • системи-
  • всичко-
  • всички-
  • имотен-
  • българия-
  • интереси-
  • какво-
  • много-
  • общини-
  • среда-
  • данните-
  • затова-
  • страната-
  • ресурси-
  • липсата-
  • уст

Арх. Кристиян Миленов е изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво развитие и евроинтеграция "Екорегиони" .
Агенцията се занимава с проекти, свързани с дейности по устойчиво и високотехнологично развитие на икономиката, засилване ролята на гражданското общество и опазване на ресурси и природна среда. Самото устойчиво развитие се появява тогава, когато обществено-икономическото развитие се съобразява с капацитета на природата, без да се нарушават нейните екосистеми и при висок жизнен стандарт. Пряка е връзката и с управлението на данните. Затова приоритетни за АУРЕ са проектите, които са свързани с интегрираното управление и които позволяват обединяването на информационни системи от различните ведомства. Целта е отговорните органи да ползват единна база данни, да общуват и да координират усилията си.



По какви проекти работи АУРЕ? Каква е спецификата и ориентацията на проектите?
- Стремим се към реализацията на пилотни проекти в рамките на София и големите общини, защото те са едни малки правителства. Търсим и съдействието на държавната администрация. Ползваме най-добрия опит, най-вече от страните от Евросъюза и от САЩ. Съобразяваме се и с характерните особености на страната като географска даденост, обществена среда, културно-историческа памет, традиции и бит; с капацитета на администрацията. Периодът след Освобождението е твърде кратък и ние страдаме от липсата на административен, кадрови и политически национално обединен потенциал, който да доведе до по-лесно адаптиране на страната към глобалните тенденции, особено присъединяването ни към Европейския съюз.
Затова сме свидетели на кампанийни и понякога неадекватни реакции, когато от ЕС ни поставят съответните нови изисквания и правила, които да спазваме.
Много местни и международни организации се насочват към малките общини, защото там всичко е по-лесно. За община от 3000 души не се изискват големи средства и е по-просто да убедиш кмета в ползата от даден проект. Лошото е, че често такива проекти приключват в момента, в който се изчерпат донорските пари, след което не остава нищо. Друга причина да работим с големите общини е възможността при добри резултати проектът да се развие на по-високо ниво.Ако успеем например в столицата да въведем принципите на устойчивото развитие и индикаторите за наблюдение, много по-лесно можем да ги развием като национална програма.


Говорите за устойчиво развитие в три области - икономика, общество и екология. Какви са горещите теми в тези сфери и как виждате вариантите за разрешаването им?
- Трябва да възстановим практиката на планиране в България. В политиката на Европейския съюз, това е задължителен елемент. Не може в XXI век базата да бъде крайно либерализиран пазар, който често е конюнктурен и се развива срещу обществения интерес - пример е безразборната горска сеч през последните години или застрояването на обществени паркове. Отказвам да приема за нормално един министър официално да заявява, че държавата е лош стопанин. Това означава, че се позволява всякакъв вид развитие, включително и криминално. Разбира се, при планирането повишаването на стандарта на живот е първостепенна държавна задача, но следва да се съобрази с обществения и природен потенциал, който имаме и който ежегодно намалява. Основният потенциал, който губим, са младите хора - над 1 млн. българи са напуснали страната. Това е своеобразен геноцид и за мен е необяснима липсата на приоритетно отношение на държавната власт в тази посока.
Вторият елемент, свързан с първия, е създаването на единна база от данни. Сега всяко ведомство има собствена информационна система, а често тези системи започват да се размножават.
Дублират се бази от данни и дейности, а не е ясно кой носи отговорност за достоверността на данните и кой има право да ги променя и ползува.
Най-опасно е, когато бази данни на национално ниво се прехвърлят безконтролно на частни фирми, защото частни групови интереси могат да манипулират основни обществени ресурси - собственост върху земя и сгради, ползуване на активи и т.н.
Устойчивото развитие предполага държавна координация и гарантиране достоверността на основните бази данни. Те са в основата на всякакъв вид управленски решения.
В тази област мисля, че имаме скромен успех в резултат на сътрудничеството ни с държавната администрация. От края на 2002 г. беше създадена работна група под председателството на министъра на държавната администрация, която действа в рамките на постоянната комисия България - Бавария. В екипа, който работи по идеята за единна база данни, има експерти от различни ведомства. За нас от особена важност е координацията ни с финансовото министерство, тъй като то е силно заинтересувано от уеднаквяване на данните и от наличието на вярна информация. Например в България плащаме данъци на база подадена декларация, но данъчните не могат да проверят достоверността. Трябва да има пряка връзка между имотния и данъчните регистри, за да се знае реално какво стои зад човека или фирмата. Израз на добра политическа воля в тази насока е приетото решение на Министерския съвет №761 от 24.09.2004 г. за Единна национална база данни.
Трети компонент, нужен за устойчивото развитие, е ориентация към високите технологии по посока икономическо развитие и модернизация, но при определени условия. Водещо условие е да се намали вредното влияние на човешката дейност върху околната среда и по-ефективно използване на първичните възобновяеми и невъзобновяеми ресурси - например биогорива, плазмени технологии, възобновяеми енергийни източници.


Какво е мнението ви относно данните от кадастралния и имотния регистър. Трябва ли да има две агенции?
- Мнението ми е на гражданин. Считам, че следва да има единна база данни за собствеността. За съжаление у нас при наличие на законова основа за единен кадастър и имотен регистър информационните системи се делят. Съзнателно се разби единният кадастър и отделни регионални парчета от него се предадоха в ръцете на фирми, свързани с различни групови интереси.
Повечето кметове са вдигнали ръце от непрекъснатото появяване на фалшиви или противоречиви нотариални актове по сделки за един и същи имот, които се записват в службата по вписванията, и впоследствие отиват в съда. Това означава, че държавата се дистанцира от свое основно задължение и оставя решението в зависимост от това кой разполага с повече мускули или пари и може да устои на безкрайната съдебна процедура. Другата голяма опасност е, че се губи историческата памет. Ние губим информацията за това какво се е случвало с територията, инфраструктурата, сградостроителството, културата на страната ни от Освобождението ни от турско робство досега. Липсват масиви от архиви с актове за собственост в общините в цялата страна. Безкрайни са споровете между областни управи и общини. Затова основната информация за територия, население и ресурси следва да се събере на едно място и да се гарантира от държавата.
Освен това всички изменения следва да се документират със знание по каква причина се правят, кой ги прави и на какво основание, за да се търси и отговорност. Това е област, в която според мен отговорната структура в Министерството на регионалното развитие и благоустройството се провали. Ние отдавна сме в диалог с агенцията по кадастъра и там има много добри специалисти. За съжаление сътрудничеството не е ефективно. Създадената Агенция по вписванията към Министерството на правосъдието пък според мен няма основание за създаването си, при условие че по закон следва да има една обща структура за кадастър и имотен регистър. Една агенция трябва да носи отговорността за вярност на информацията и да дава гаранция за собствеността на гражданите.
Единната база данни е свързана и с борбата с тероризма. Липсата на достоверни данни пречи и на работата на МВР, Гражданска защита, ХЕИ и т.н Неверността на електронните кадастрални планове и липсата на координация между тях води до невъзможност да бъдат ползувани за специализирано наблюдение и контрол. Просто всички трябва да работят по едни ясни правила и всичко, което се прави, да се основава на единни данни и да подлежи на сериозен контрол. Единната база данни следва да е при държавната администрация, защото тя няма ведомствени интереси в отделните области - транспорт, териториално развитие, околна среда, туризъм, вътрешни работи или финанси.
Държавната администрация трябва да осигури координацията й да бъде подпомогната от ключови министерства. Този масив следва да се координира от вицепремиер.


Държавната администрация вече се провали с политиката в областта на обществените поръчки. Защо смятате, че този път ще успее?
- За обществените поръчки не мога да коментирам, защото не съм се занимавал пряко с този проблем. Колкото до единната база данни, мога да кажа, че министърът на държавната администрация сериозно подкрепя идеята. Самият факт на РМС 761, за което споменах по-горе, е достатъчен. Не вярвам обаче всичко да премине гладко. В момента, в който започне да се изгражда единната база данни, ще се намесят множество интереси. Никой не може да отрече ползата от единната база данни, защото, ако го направи, става противник на държавността и на приетия в ЕС модел на управление. За пример - получихме информация, че баварското правителство ще премине до две-три години от две информационни системи за кадастър и имотен регистър, които и сега автоматично се съвместяват и координират всеки ден към една обща система.


А за България предложихте ли единна база за кадастър и имотен регистър?
- Предложихме визията на единен регистър в рамките на кръгла маса през месец май 2004 г. и бяхме подкрепени от почти всички участници, включително представители на Постоянната комисия по кадастъра към Европейския съюз. Но това явно е труден проблем. Затова решихме, че е по-добре да се възстанови държавността по отношение на единната база данни. Тя ще се изгражда в продължение на години и освен това ще трябва да се поддържа и актуализира непрестанно.
Трябва да се качат всички данни от възможно най-стара дата. Достъпът до тази база ще се структурира и ще бъде различен за различните български и чужди институции, обществени структури и частни лица. Хората, които злоупотребяват с информацията или извършват друго нарушение, трябва да подлежат на санкции.
За съжаление от 90-а година насам, както бе коментирано и от много журналисти, всевъзможна информация е разпиляна безотговорно, дори и при действащи ограничителни закони. Сега изведнъж се сещаме, че трябва да пазим тези данни и се появи Законът за класифицираната информация, който пък с някои текстове влиза в противоречие с други закони. Отново сме свидетели на крайности, като за класифицирана информация се обявява всичко.
Това ограничава обществения контрол. Има опасност Законът за класифицираната информация да се използува като средство за покриване на нечисти сделки и крупни нарушения и липси в информационните системи.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА