Къща на върха

,Срещнахме се със собственика на този дом в един от много топлите летни дни в Троян и той ни поведе към дома си по един лъкатушещ планински път. В един момент спря автомобила си на пътя и слезе. Мислехме, че сме спрели, за да се полюбуваме на гледката на планината. Бяхме в Троянско–калоферския дял на Стара планина – невероятно величествено и красиво място. Слязохме и ние и вперихме поглед към мястото, което ни сочеше. В далечината на един от върховете видяхме къща, която дори и отдалеч се забелязваше, че е със забележителна архитектура и стройна осанка. След известно време спряхме пред самата нея. Тежка порта от ковано желязо ни делеше от този кацнал на върха дом. Щом тежката желязна порта се отвори и ние прекрачихме прага й пред погледа ни се ширна огромен двор. В двора освен много зеленина и цветя в долния му край се забелязваше басейн, а до него – закрито с покрив външно барбекю. След дълга разходка из двора и след като си напълнихме очите с невероятните гледки, които се разкриваха във всички посоки към планината, влязохме в къщата. Не бяхме по-малко очаровани от това, което видяхме вътре. Бяхме попаднали не в помпозен, но много стилен в интериорно отношение дом. Пространствата бяха наистина обширни и отворени, със съвременна архитектура и много функционално решени. Въпреки големите обеми (предимно в дневната зона) съвсем не липсваше уют. Присъствието на много дърво, камък, ковано желязо придаваше на обстановката невероятно колоритно и топло излъчване.

Автор на архитектурния проект на къщата е Пенко Терзиев – млад троянски архитект. Едно от условията, поставено от собственика на архитекта, е било от гаража директно да се влиза в къщата (типично по американски). В приземния етаж са разположени два гаража, винарна, килер, ловна каса, перално помещение, гардеробна, сауна и душкабина. Както вече отбелязахме от гаража директно по стълба се излиза на първото ниво на къщата, където е разположена обширната дневна. С няколко стъпала надолу се попада в хола. В центъра му е оформен кът с мека мебел в тъмно бордо. От едната страна е разположена аудио-видео техниката, а от другата – камина. Стената на хола е извита и основата й описва полуокръжност. Облицована е с много красив и интересен като структура камък. Освен хола в дневната се намират и трапезарията, предвидена да побира много гости, и кухнята – също с не особено скромни размери. От първото ниво има излаз на тераса, окичена с много цветя, на която има масичка и столове от ковано желязо. Гледката, която се разкрива от терасата, е просто зашеметяваща. Докъдето може да стигне погледът всичко е Балкан. Невероятна красота!

Ефирна вита стълба с парапет от ковано желязо отвежда към второто ниво. Пространството пред стълбата е декорирано с една невероятна стояща лампа от алабастър. На второто ниво се намират двете спални и детската стая. Оформено е и едно красиво емпоре, на което парапетът също е от ковано желязо. От него се вижда холната част от дневната.

Къщата има и още едно полуниво, на което пък е намерил място неголям, но много стилен и функционален кабинет.
picture:1.jpg,Всичко в къщата е решено в класически стил с мебели от масив. В това отношение не прави изключение и детската стая.

Впечатление правят и многото картини, които украсяват този дом. Те са от различни художници - има творби от поне десетина автора. Голямото платно със слънчогледите, което се намира в центъра на дневната зона на първото ниво, както и картините в хола, изобразяващи четирите сезона, са на троянския художник-пейзажист Цвятко Дочев. Присъстват автори като Васко Горанов, Кабакчиев, Орешков, белгийски художници и т. н. Има пластики и от Вежди Рашидов.

Всички мебели са от масив – украински дъб. Изработени са от две троянски фирми - едната фирма е правила столовете, другата - масата и останалите мебели – кухня, спални, кабинет. Меката мебел е тапицира с много скъпа италианска естествена кожа и е от Вега Ловеч. Пердетата и текстилът (шалтетата на спалните и детската) са от Декора - София. При тях преобладава съчетанието на органза с тафта в много приятни цветови комбинации.

В къщата преобладават естествените материали – дърво, камък, гранит… Всички подови настилки в къщата са от гранит. Паркетът присъства само в спалните. Той от дъб и е местно троянско производство. Баните не са с фаянс и теракота както обикновено, а с врачански полиран камък и гранит. Камъкът, с който е облицована кръглата стена в хола, се нарича бигор. Той е изключително красив, с много интересна структура. Освен това притежава странни качества - много е топъл - със стайна температура, и много лек, с варовиков произход. Този камък е забранен за добиване от Юнеско, но преди да го забранят селяните са си правили огради от него и всъщност от там се е снабдил с него собственикът на този дом. Желязото на парапетите по стълбите и терасата, както и портата е топло ковано. Изработката е с много добро качество и е на една ловешка фирма.

текст: Евгения Николова
снимки: Владимир Коцев