Трагедиите, които накараха България да настръхне

Изминалата 2014 година остана зад гърба ни с множество драматични събития. Годината беше белязана с куп трагични истории за изчезнали хора, извършени убийства, нелепи инциденти, дела и измами. Някои от тях накараха цялата страна да настръхне от ужас. Всички тези събития оставиха след себе си множество въпроси без отговор, който ще продължаваме да търсим и за напред.

Един от най-фрапиращите инциденти през изминалата година е взривът е завода за взривни вещества в Горни Лом „Миджур“, който отне живота на 15 души.

На 1 октомври в 16,45 часа, пет кратера зейват след пет експлозии в изпепелените цехове в завода. Няма шанс да има оцелели. В инцидента загива и синът на собственика на завода, а като причина за трагедията се лансират две версии - неправилна утилизация или експлозия в машина. След направения оглед е съобщено, че на разстояние от около 400 - 500 м от кратерите, оставени след взрива, са открити косми и следи от човешка кожа. Разследващите отбелязаха, че изключително голямото количество взривни вещества, преработвани и складирани в завода, са довели до унищожителната експлозия. 

Междувременно работещите в завода са категорични, че охрана на труда не е имало, контрол - също. Някои от работниците твърдят, че в завода са били докарани нови боеприпаси с непозната за тях технология за унищожаване, които били и с непознато за тях взривно вещество. Според други пък, синът на собственика Емил Митков дошъл да налага нова норма - 100 мини на смяна за един човек. Едно е сигурно обаче, че подготовката на работниците за работа с боеприпасите е била съвсем формална.

Малко по-късно излиза на яве и това, че Видинският административен съд е гледал 9 дела за 7 години - от 2007 до 2014-а, свързани с дейността на "Миджур". Две са били свързани с наказателни постановления, наложени от инспекцията по труда във Видин за неспазване на условията за безопасен труд. Съдът е потвърдил постановленията, с които са предвидени санкции на собствениците на завода от по 10 000 лв. Потвърдена е и глоба от 1500 лв. във връзка с изплащането на допълнителни възнаграждения за продължителна работа. В административния съд пък се разглеждат две нови дела, свързани със злополучния завод. Едното е за глоба от 1000 лв. заради отказ при полицейска проверка на достъп до участъка за утилизация на боеприпаси. Второто е за непредставено съгласие от Главна дирекция "Национална полиция" за извършена доставка на мини от Гърция до завода. Няма обаче водени дела за отнемане на лиценза на завода. Може би именно заради това 15 човека никога повече няма да се приберат при близките си.

През 2014 г. пред очите ни буквално се разигра и сагата на „лудият с къртечница“. Емоционално нестабилен уби барета и рани други трима при спецакция в Лясковец.

Акцията имаше за цел 53-годишният Петко Петков, за който предварително е имало данни, че е въоръжен и агресивен, да бъде обезвреден. Петко все пак беше изведен ранен от къщата си, но в акцията загина спецполицая Емил Шарков, а самата тя бе посочена като крайно неуспешна. Това повдига изключително много въпроси, които накараха управляващите да започнат да си прехвърлят вината един на друг.

Историята започва няколко години преди това. Преди да се стигне до трагичната развръзка, полицията има данни за Петко, че пише официални писма до директора на училището. В тях той заплашва, че притежава три ловни пушки и възнамерява да ги използва срещу учениците, защото има непоносимост към тях. Мъжът изпращя общо 6 на брой заплашителни писма. Тогава директорът на училището се замисля, че съседът наистина може да е опасен за него и децата и подава сигнал в полицията. Вследствие на това е планирана и специализираната акция.

Когато баретите обграждат кооперацията където живее Петко, те го призовават да се предаде 4 пъти. Мъжът обаче открива стрелба по униформените и вследствие на рикошет на куршумите се стига до трагичната развръзка - на място загива Емил Шарков, а други са ранени.

След акцията полицаите са иззели от дома на Петков 2 ловни пушки и 2 карабини, които той е притежавал законно. Оказва се обаче, че разрешението за оръжието е изтекло още през 2012 г. Излиза информация и за това, че през март 2012 година е имало идея да се проведе полицейска операция с участие на специалния отряд за борба с тероризма, за да се изземе принудително оръжието, но в последствие е било взето решение операцията да не се провежда.

Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров призна, че операцията в Лясковец е била провалена.
Като причина за провала й той посочи своеволните действия на двама служители от ОДМВР-Велико Търново. Тогава Лазаров обясни, че ден преди спецакцията, двама цивилни полицаи, без да уведомяват шефовете си, са ходили да снимат дома на Петко. Заснемането е било абсолютно излишно, тъй като спецотряда за борба с тероризма вече е разполагал със схема на жилището. Единият цивилен дори дал камера на униформен от патрула, охраняващ района на кооперацията и училището. Малко по-късно полицаите са уволнени дисциплинарно.

След драмата в Лясковец организацията и провеждането на полицейската операция бе остро критикувана от различни специалисти в тази област. Едва през септември стана ясно, че Софийската градска прокуратура е започнала предварителна проверка на действията на баретите и за ръководенето на операцията. Тя е образувана веднага, след като майката на убития командос Ваня Рибчева изпраща жалба до главния прокурор Сотир Цацаров, президента Росен Плевнелиев и служебния вътрешен министър Йордан Бакалов. Прокурорите изземват от МВР цялата документация, но засега все още не е ясно докъде е стигнала проверката.

Друг е въпросът защо емоционално неуравновесен човек е разполагал с оръжие? Следва и логичният въпрос баретите, които провеждат по пет операции годишно, имат ли нужната рутина и т.н, и т.н….

На 19 декември окръжната прокуратура във Велико Търново внесе в съда обвинителен акт срещу Петко Петков. Той е обвинен в това, че предумишлено, по начин и със средства, опасни за живота, е направил опит да убие повече от едно лице – шестима полицаи, като единият от тях Емил Шарков е загинал. Според прокуратурата деянието е извършено по хулигански подбуди. Той е обвинен и за незаконно притежание на оръжие.

Годината бе белязана и от няколко жестоки убийства.

Черната хроника започна още на 5-ти януари, когато труп на младо момиче беше открит край магистрала „Хемус”. Убитата е 24-годишната Хюлия Маджар - дъщеря на местен арендатор от село Белоградец. Заподозрян за престъплението е 24-годишният Иван Тодоров - съученик на жертвата, който е и криминално проявен. Ден по-късно Тодоров е хванат на влизане в Холандия, а на 14 март съдебните власти в кралството постановяват предаването му на България. Седмица по-късно Тодоров вече е в страната, и е привлечен като обвиняем по досъдебното производство за отвличането и убийството на Хюлия.

Убийството на 8-годишната Александра от Поморие също потресе цялата страна.

Тя изчезна на 11 април прибирайки се от училище. Малко по-късно през същия ден момиченцето беше открито мъртво в помещение над апартамента, в който живеят родителите й. За убийството бе задържана 43-годишната Атанаска Георгиева от Златоград, която е държала под наем таванското помещение, където е намерен трупът на детето.

Атанаска прави пълни самопризнания за престъплението, като след няколко часа работа с криминалистите дори ги завежда сама до мястото където е скрила трупчето на детето. Тялото на детето е намерено под леглото в таванското помещение, където Атанаска е спала предишната вечер, а Алекс е била удушена с найлонов плик. На Атанаска е повдигнато обвинение за умишлено убийство.

Бащата на детето Веселин Тодоров - Германеца, който е известен бизнесмен в Поморие, разказа пред медиите, че за дъщеря му е бил поискан откуп. Обаждането е получила майката Ивелина по телефона. След него имало и СМС. До конкретна сума в преговорите обаче не се стигнало. „Само са казали на съпругата ми: „Тя е на гости при нас, Веско да готви пачките”, разказа Тодоров.

Според разследващите мотивите за убийството обаче са били битови и са свързани с ревност. След инцидента в медиите излизат версии, че Атанаска Георгиева е удушила малката Алекс заради реплика на детето по адрес на двамата й синове. Това била признала и самата тя след разпити в полицията. Атанаска разказала, че повикала детето, за да си поговорят. Тогава, като видяла снимката на децата й, Алекс направила коментар, който я обидил, и тя посегнала на момиченцето.

Два месеца и половина след задържането  й, съдебно-психиатричната експертиза на Атанаска все още не е готова. На 27 май, пред прокурор в следствения арест тя дори променя първоначалните си показания.

„В които категорично отрича всякакво свое участие в това свое престъпление. В тези показания тя сочи, че едно лице, което тепърва предстои да бъде идентифицирано, а може и вече да е установено, е извършител на това престъпление. То е докарало трупа, завит в одеяло и т.н.”, казва адвокатът на Атанаска Благой Потеров.

Адвокат Потеров заявява че до момента Атанаска никога не е признавала ,че именно тя е извършител на убийството на Алекс, защото по думите му нямала спомен. В показанията от 27 май задържаната за пръв път говори за мъж-извършител на престъплението.

„Тя казва в тези показания, че е била изнасилена и насилвана от този човек. И по тази причина в първоначалните си показания тя не го е посочила, тъй като все още се страхува, както за себе си, така и за живота на децата на сестра си. Провеждат се разследвания и това лице трябва да бъде установено, или лица,защото според новите показания тя не е присъствала и убийството не е станало горе, в тази стая”, допълва Потеров.

Чак на 13 ноември Окръжна прокуратура – Бургас внася обвинителен акт в Бургаския окръжен съд срещу нея. Георгиева е обвинена за това, че умишлено е умъртвила детето по особено жесток начин. Присъда обаче все още няма.

Пиян граничен полицай помете с автомобила си детска количка в село Крушевец и уби 11-месечно бебе.

Трагедията се разигра на 11 септември. 36-годишният граничен полицай Костадин Стоянов от ГПУ-Малко Търново пътува с "Renault – Kangoo“ по пътя Бургас – малко Търново, където се намира село Крушевец. Той се качва с автомобила на тротоара и блъска количката в която се намира и детето. Малката Красимира загива на място. На шофьорът е взета алкохолна проба. Дрегерът е отчита 0,63 промила алкохол в кръвта.

Според очевидци обаче, мястото на инцидента първо е бил отцепен от колеги на Стоянов, които му купили кисели млека, за да изтрезнее по-бързо. Веднага след това сигнализират и в полицията в Созопол, която идва на мястото на инцидента след тях. Резултатите от кръвната проба и дрегера на граничния полицай логично се разминават. Втори анализ трябва да установи категорично, какво е било нивото на алкохол в кръвта му. Разминаването в първите две проби е повече от драстично.

Дрегерът отчита 0,63 промила, докато кръвната проба дава минималните 0,3 промила. Вторият анализ показва, че наличието на алкохол в кръвта  на Стоянов е била 0,47 промила. Това налага да бъде направена експертиза по метода „Видмарк“. Според него са отчетени 0,58 промила. Допустимият минимум е 0,5 промила, а над него се счита, че водачът е в пияно състояние.

Изправен пред съда Стоянов твърди, че автомобилът му рязко е завил наляво секунди преди трагедията. Домашният арест, който магистартите му налагат, предизвика вълна от недоволство в почерненото село. Хората блокират международния път, минаващ през Крушевец и настояват за справедлив процес. По делото е назначена и тройна автотехническа експертиза, според която обаче, колата е била изрядна.

Граничният полицай е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост, за което се предвиждат от 3 до 10 години затвор, а процесът срещу него се очаква да стартира през февруари тази година.

Друг нелеп инцидент, в който загина 4-годишно момченце пък се случи в Стара Загора.

Бизнесмен с джип прегази малкия Паоло на пешеходната зона в града. Шофьорът на джипа - 44-годишният Георги Сапунджиев бе задържан, а после настанен в болница, след оплакчане, че е бил бит. В деня на инцидента Паоло, е бил заедно с родителите си Иван и Красимира, и със сестричката си Анджела, с която са близнаци. Заедно с тях колело е карало и друго дете.

След нелепата смърт на детето хората организираха в социалните мрежи протест. Той бе под мотото „Спрете убийствата на пътя”. Желанието на хората беше ул. "Кольо Ганчев" да бъде затворена откъм пешеходната зона. Инцидента породи вълна от негодувание не само на старозагорци, а и на жители на Варна, София и други градове. Множество граждани се събраха и на местопроизшествието.

Прокуратурата поиска задържане под стража на Сапунджиев. Окръжен съд - Стара Загора пък постанови за Сапунджиев домашен арест. През ноември мъжът се призна за виновен по всички факти и обстоятелства в обвинителния акт и поиска съкратена процедура. Съдът смени мярката му за неотклонение - от домашен арест на парична гаранция 1500 лева и забрана да напуска страната. Присъдата обаче няма да върне малкия Паоло и едва ли ще утеши родителите му.

През 2014 година България за пореден път се оказа и на кръстопътя на наркопазара.

През тази година съдът донесе свобода на Евелени Банев – Брендо по обвинението за пране на пари от наркотрафик въпреки, че в Италия потвърдиха на втора инстанция 20-годишната му присъда по мегаделото „Кокаинови крале“. Освен Банев, оправдателна присъди получиха и другите трима подсъдими - бившата му съпруга Моника Добринова, сестра й Десислава Дишлиева - вдовица на разстреляния през 2005 г. Константин Дишлиев и Симо Карайчев.

Групата на Таки също се изправи пред съда.

Прокуратурата внесе в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу групата на Христофорос Никос Аманатидис - Таки, и Христо Хрант Вартерян – Исуса.

Обвинителният акт бе срещу Борис Борисов, Камен Балбузанов, Кирил Муртов, Любомир Симеонов, Радостин Бързанов, Кирил Киров, Веселин Христов, Антон Калчев, Калоян Преждаров, Александър Пацов, Веселин Иванов, Веселин Иванов, Даниел Душков, Иван Бегов, Михаил Димитров, Павел и Веселин Ермалаеви, Панайот Мартинов и Георги Лазаров, които бяха обвинени за това, че в периода 2007 г. – декември 2010 г., в гр. София, са участвали в организирана престъпна група, образувана от Аманатидис и ръководена от него и Вартерян.

Групата е въоръжена, създадена е с користна цел, за да върши престъпления на територията на София - разпространение на наркотици, грабежи и нанасяне на телесни повреди. Създадена е през 2007 г. от Аманатидис и Вартерян. В периода 2008 г. – 2009 г. първо Аманатидис, а по-късно и Вартерян се укриват от органите на властта и ръководството на групата е поето от Борис Борисов. По тази причина материалите, засягащи престъпната дейност на Аманатидис и Вартерян са отделени в самостоятелно наказателно производство, разследването по което продължава.

Членове на „Килърите“ получиха доживотни присъда. Съдът осъди Петър Стоянов – Сумиста, Васил Костов и Георги Вълев на доживотен затвор за  убийството на търновския адвокат Петър Лупов и Румен Рачев.

Показно убийство пък бе извършено в Своге вечерта на 20 май. С шест куршума бе прострелян Красимир Гочев - Шмид, известен с богатото си криминално досие. Мъжът е свързван с кражби, въоръжени грабежи и убийства. Смята се, че той е бил замесен в битката за контрол на пазара на наркотици в някои квартали на София, в Своге и Костинброд.

Малко преди 22 часа мъжът потегля към дома си. Убиецът го причаква близо до гаража на къщата му. Жертвата паркира, излиза от колата и куршумите го покосяват. Шмид умира на място, а килърът успява да избяга незабелязано. Тялото на мъжа е намерено на кръстовището на улиците "Христо Смирненски" и "Раковски" в центъра на града.

Осем човека от групата на  Ангел Попов по-известен с прякора Главестия пък бяха обвинени за лихварство, отвличания и рекет. Главестия е криминално проявен, регистриран многократно за изнудване, телесни повреди и закани за убийство, изключително безскрупулен и жесток човек. Заедно с подбрани от него криминално проявени лица, той се е занимавал с незаконна лихварска дейност и събирал дължимите суми чрез принуда и насилие. Взелите заем получавали закани за убийство, имотите на част от тях бивали опожарени, често на длъжниците бил нанасян жесток побой.

При проведените оперативни действия били установени и членовете на групата: Анатоли Ангелов на 35г., Цветомир Ценов на 37г. - Квиц, Ивайло Николов на27г. - Зъбчо, Веселин Попов на 50г. - Лунгара, Милен Иванов на 38г. - Бижуто, Боил Комаревски на 60г. - Биби и 30-годишната Нина Македонска – всичките криминално проявени.

На двама от участниците в групата предстои обвиненията да бъдат предявени – Анатоли Ангелов изтърпява присъда за убийство в български затвор, а Веселин Попов е в чужбина.

Криминалистите стигнали и до информацията, че групата разполага с незакононо автоматично оръжие, съпричастна е към извършването на поръчкови убийства на територията на страната, проявява особена жестокост и бруталност.

Според събраните доказателства престъпната група е действала от 2008 г. на територията на Враца, Козлодуй, Оряхово, Мизия, с. Галиче и други селища в региона.

Участниците са предоставяли заеми на нуждаещи се, като лихвите, налагани на длъжниците, често са достигали и надхвърляли двукратно дадените „на кредит“ суми. Събирането на дълговете от закъснели с плащанията, е ставало с особена жестокост и гаври.

Бившият председател на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, който нашумя с тефтерите си бе обвинен в неизпълнение и нарушение на служебните си задължения, а обвиненишта срещу него влезнаха в съда.

През лятото на миналата година прокуратурата показа страници от личното тефтерче на Златанов, в което фигурираха имена на висши чиновници и конкретни намерения, свързани с тях. Златанов е действал по поръчка и се е отчитал на лица с инициали Ц.Ц., Б.Б. и И.Ф. Намирането на записките му доведоха до отстраняването на Искра Фидосова от ръководните постове в ГЕРБ и парламента. В хода на досъдебното производство бяха разпитани 32 свидетели, изготвени 5 компютърно-технически и една съдебно-почеркова експертизи.

На 11 ноември от колата на Стефан Бенчев обаче, изчезват двете тефтерчета на Златанов, които са веществено доказателство по делото срещу него и на които Бенчев е трябвало да направи експертиза.
Въпреки това на 3 Април, съдът осъди на 3,5 години Златанов по делото за прикрита проверка срещу президента Росен Плевнелиев и забави решенията по още два случая.

КТБ се срина. В средата на юни  Георги Христов, Венцислав Върбанов и Красимир Методиев бяха обвинени за това, че са подготвяли покушението на депутата от ДПС Делян Пеевски. Убийството трябвало да се случи още през месец май, но било осуетено.

Поръчката за това идвала от собственика на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев. По случая обаче няма никакви доказателства и държавното обвинение прекрати делото, а скандалът между Пеевски и Василев придоби нова форма. Заваляха заплахи чрез СМС-и. С обвинение се сдоби подуправителя на БНБ Цветан Гунев, който ще отговаря за престъпления по служба, тъй като не е упражнил достатъчно контрол върху КТБ. Василев от своя страна наблюдаваше случващото се първо от Виена, а след това от Белград, където по-късно се предаде сам в полицията. От съседката ни обаче отказаха екстрадацията му.

Специализирана операция се проведе и в ромските махали в Пазарджик, Пловдив, Асеновград и Хасково заради данни за проповядване на радикален ислям. Иззети бяха компютри, голямо количество литература и видеоматериали. В крайна сметка обвинения бяха повдигнати само 6 от многото задържани. Един от тях е Ахмед Муса Ахмед, който е обвинен за участие в група, подстрекаваща към война и налагане на антидемократична идеология. Ахмед Муса Ахмед е и с предишна 4-годишна присъда за проповядване на радикален ислям, която се обжалва пред Пловдивския апелативен съд.

Криминалната хроника за изминалата година не свършва до тук.

Двама 19-годишни братовчеди от Варна успяха да хакнат сървъра на тотото. Малко след това младежите бяха заловени. Въпреки опита им да измамят Българския спортен тотализатор, за да спечелят джакпота на стойност над 5 млн. лева съдът пусна момчетата на свобода. Станахме свидетели и на банков обир в столицата, при който извършителите успяха да задигнат  200 000 лв.

Първият директор на ДАНС Петко Сертов пък изчезна мистериозно и вдигна цялата страна на крак. В момента Сертов все още се издирва и в цялото шенгенско пространство. Имаше данни, че е засечен в Гърция, а в пространството се завъртяха различни версии за причините за изчезването му, които все още са остават неясни.

Мнозина медицински служители бяха нападнати и пребити от пациенти, като в по-големия си  брой те се оказаха от ромски произход. Роми нападнаха, заплашваха с моторна резачка и пребиха почти до смърт възрастно семейство в Малко градище. Въпреки, че след това бяха заловени, сякаш остана дълбоко у нас безпокойство, че  престъпната дейност в малките населени места всъщност се е увеличила. Хората в селата все още са лишени от сън, спокойствие и нормален живот.

Станахме свидетели и на множество катастрофи, нелепи инциденти и лични драми и изпратихме годината с усещане за несигурност, но сякаш остана само надеждата за една по-светла 2015-година, в която  да можем да разчитаме на държавата, управляващите, а и на самите нас, за да не разпознаваме толкова често нелепата смърт в лицата на близките си.