Ето как братя Галеви избягали и изнесли парите си

През последния месец имената на митичните Братя Галеви се споменават постоянно в Дупница, след като шефът на охраната им Васил Капланов - Каплата, беше заподозрян за изчезването на Янек Миланов. Местните хора обаче го правят под сурдинка, защото 8 г. след бягството им от България, страхът още владее в града, пише "Труд".

Пламен Галев и Ангел Христов не са кръвни братя, но са неразделни още от времето, когато служели в Спецотряда за борба с тероризма на МВР. Според техни бивши колеги, били отлични барети. През 90-те започнали да си заработват допълнително като охранявали дискотеки. Завършват висше образование и се местят на работа в НСБОП.

По това време много от антимафиотите са тясно свързани със силови групировки, Пламен и Ангел не остават по-назад. Те обаче искат да са самостоятелни играчи. И го постигат. Двамата знаят, че трудно ще преборят софийските мутри и затова решават да станат №1, но... в Дупница.
Защо избират този град е загадка. Ангел е роден в Сандански, а Пламен - в Кърджали. Силата им е в това, че не вярват на никого, освен един на друг. Странят даже от бившите барети и заедно планират целия си “бизнес”, като водеща роля играе Пламен. Започват по малко да превземат бизнеса в района.

Още в началото взели страха не само на хората в Дупница и Ресилово, но и в съседното село Бистрица - родното място на бащата на Иво Карамански. През 90-те години братята се занимавали с хлебопекарни и всеки, дръзнал да работи за себе си, бил жестоко мачкан. Хора от Бистрица разказват, че за да откажат местния хлебар от бизнеса му, двамата го пъхнали в пещта за малко. Потресеният човек веднага решил, че ще си изкарва хляба по друг начин.

Имената им се свързват с производството на амфетамини, но никой досега не е успял да го докаже. Според полицаи Галеви хвърлят око на печелившия бизнес със синтетична дрога още докато са антимафиоти. Именно те спасили от дълги години затвор един от основните организатори на нелегалния цех за дрога в Опицвет - Кристиян Младенов.

Като служители на НСБОП братята работели срещу наркоразпространението. На 19 декември 1997 г. МВР удря лабораторията за производство на амфетамини. Тогавашният главен прокурор Иван Татарчев обвини оперативните работници, че са действали непрофесионално и неграмотно от юридическа гледна точка.

В цеховете за дрога е имало само суровини, които могат да се определят като силно упойващи вещества. Нерегламентираното им производство и продажба се смята за престъпление, но наказанието за това е смешно малко.

Нямало и СРС-та по случая. Така следователите се оказват с вързани ръце, резултатът от акцията е плачевен. Малко след акцията, Галеви започнали собствен бизнес за производство на амфетамини и превзели пазара и каналите за износ, твърдят полицаи.

Много пъти в МВР се опитвали да съберат информация за това, но така и не успяват. Бизнесът на братята върви успешно и те построили имението си в Ресилово.

То е изградено като бункер от бетон и желязо, но освен видимата част, има и скрита. Под постройките и двора има огромни помещения и тунели, които водят на километри от Ресилово. Охраната им е била добре въоръжена, мерките за сигурност са по-яки от тези на първите мъже в държавата. По пътя към имението са изсечени всички храсти и дървета, за да не може да се скрие килър.

На съсед било наредено да премести вратата към двора си от другата страна. Той отказва, а когато се събужда на другата сутрин, портата е зазидана, нова е изградена откъм съседна улица. Двамата обаче нямат сигурност, полицията диша във врата им. И решават, че им трябва имунитет. Причината е, че през 2009 г. са арестувани за рекет.

Половин година по-късно те се регистрират като мажоритарни кандидати за народни представители и излизат от килията. Пламен се класира втори в Кюстендилския избирателен район, като изпревари съперника си от БСП. Резултатът на Ангел Христов от гласуването в Перник е по-скромен, но също впечатляващ. Три години-по късно обаче, все пак бяха осъдени - Пламен на 5, а Ангел - на 4 г. решетки.

Часове, след като ВКС потвърди наказанията, двамата вече са извън страната. Ангел Христов е продал седмица по-рано любимата си кола “Порше Карера” за 200 хил. лв.

Повече от месец преди присъдите братята са “премествали” бизнеса си. За да запазят милионите и фирмите си, те ги регистрирали на Сейшелските острови и прехвърлят парите си в “Ем Пи Ви Трейдитг Лимитед” и “Пи Ей Джи Норд Адамс Лимитед”. На жената на Ангел Христов се води трета офшорка.

Братята били бесни от присъдите и се заклевали да отмъстят на всеки, който има вина за това. Те са оставили в България верни хора, които не само въртят бизнеса им, но и са готови да убиват, твърдят дупничани, които и досега треперят при споменаването на Галеви. Притесненията им не са безпочвени.

През 2012 г. беше запалена колата на сина на журналистката Лидия Павлова, която беше от ключовите свидетели срещу братята. Конфликтът започва през 2008 г., когато синът бе пребит от техния бодигард Георги Градевски-Конъна в местно заведение. Павлова подава жалба в полицията, която е последвана от заплахите на Ангел Галев и Пламен Христов да я оттегли.

Братята предупредили, че ще се погрижат 18-годишният тогава Иван да се сдобие с реномето на наркоман. В началото на 2010 г. синът на Павлова бе пребит в бар на Нова година, а колата му осъмна с нарязани гуми и надраскано купе. Друг заплашен свидетел бе собственикът на таксиметрова компания Пламен Миланов от Дупница.

Той се изправи срещу Галеви, след като го натиснали да им прехвърли фирмата си. Мъжът дори не отишъл на сватбата на дъщеря си от страх, че може да пострадат невинни, ако Галеви решат да му отмъстят именно на този ден.

Заплашван беше и един от бившите кметове на Дупница - Пламен Соколов. През юни 1999 г. в двора на къщата му избухна бомба. Взривът бил предшестван от над 207 телефонни обаждания от анонимни гласове.

“Казваха ми, че синът ми ще бъде убит, а тялото му - хвърлено в реката. Заради тормоза се принудих да сменя номера си. Подадох жалба и в Районна прокуратура - Дупница, и в Районното управление на МВР. На излизане от институциите обаче, в “Ауди” в близост до бариерата стояха Ангел Христов и Пламен Галев, които ме гледаха лошо.

Малко след това избухна бомба в дома ми”, признава Соколов, който е лекар по професия. Той споделя, че е лекувал простреляни и пребити от Галеви и хората им, но те се страхували да подадат жалби.