Син, убил майка си заради апартамент, иска на свобода

Апелативен съд – Пловдив отказа да освободи условно предсрочно Иван Илиев, който е осъден на 20 години лишаване от свобода за убийството на майка си.

Той бе признат за виновен в жестокото убийсво на майка си Дорка Тенчева. Зверството бе извършено през нощта на 6 срещу 7 декември 2009 година в апартамента на майката на ул. „Георги Кирков“. Възрастната жена е издъхнала в мъки, тя е била удряна и душена. Трупът на Дорка бил открит цели две седмици по-късно в напреднал стадий на разложение. Иван Илиев през това време напуснал Хасково. След кратък престой в Пловдив той заминал за София, където се укривал в продължение на месеци. Убиецът бе заловен през пролетта на 2010-а и върнат в Хасково.

Иван Илиев се нанесъл в жилището на майка си през 2000-ата година. Оттогава той започнал да я притиска да прехвърли жилището на негово име. Същото искал и от вуйчо си, но и оттам получил отказ.

Първоначално осъденият подал молба в Пловдивският окръжен съд с искане да бъде освободен от изтърпяване на остатъка от присъдата му в размер на 7 години и 6 месеца, тъй като е излежал 11 години, а от работа му се зачитат за изтърпени 1 година и 6 месеца. Съдът е отхвърлил искането му като неоснователно и той обжалва пред Пловдивския апелативен съд.

Апелативните магистрати са констатирали, че формално Иван Илиев е придобил право на условно предсрочно освобождаване, считано от 26.04.2020 г., когато е изтърпял половината от наложеното наказание. Устроен е на работа в затвора и дълго време е работил. В момента е спрян от работа.

Награждаван е 7 пъти за участие в групови програми, добро изпълнение на трудовите норми и примерно поведение. Досега обаче 9 пъти е нарушавал установените правила и норми, за което има наложени наказания, три от които все още са активни. Рискът от вреди в обществото е преценен като среден към висок.

Според становището на затворническата администрация, не са налице положителни промени в нагласите и мисленето на осъдения и прогнозата за живот на свобода е по-скоро неблагоприятна. Целите по поправяне и превъзпитание не са изпълнени в пълен обем и с осъдения трябва да се работи още.

Поради това Пловдивският апелативен съд приема, че напълно правилно първоинстанционният съд е преценил, че в случая не са налице основания осъденият да бъде условно предсрочно освободен.

Определението на Апелативен съд – Пловдив е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.