Отиде си актьорът Илия Георгиев, играл в „Записки по българските въстания“

Отиде си един от последните представители на златното ни поколение актьори - Илия Илиев, съобщиха близките му.

Роден е на 4 декември 1944 в Горна Оряховица. Театърът го увлича още като дете. В трети клас е приет в Драматичния кръжок при Пионерския дом в Г. Оряховица. През 1960 г. се включва в Драматичната школа към читалище „Напредък“, а след това в Младежкия театър, с ръководител Атанас Бахчеванов, пише Lupa.bg.

В 1970 г. е приет във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“, в класа на проф. Филип Филипов. Участва в три постановки на Учебния театър: „Деца на слънцето“ от М. Горки, „Луди пари“ от А. Островски, и „Ветрилото“ от К. Голдони. Включен е в постановката на „Почивка в Арко Ирис“ от Д. Димов в Народния театър „Иван Вазов“.

Като студент в IV курс, започва снимки във филма „На живот и смърт“ в ролята на Голям Борован. Разпределен е в ДТ Ст. Загора, където работи 4 сезона: „И Херострат да бъде забравен“ от Гр. Горин, Спасителят в „Римска баня“ и „Сако от велур“ от Ст. Стратиев, „Мария Стюарт“ от Ф.Шилер, Кейбът в „Страсти под брястовете“ от Ю. О‘Нийл.

Илия е привлечен като актьор в ДМТ „К. Кисимов“ за сезон 1979-80 г. Ролите му на търновска сцена са Осип в „Ревизор“ на Гогол, Марин в „Легенда за майката“ от Кр. Дренски. В края на сезона Илия Георгиев напуска В. Търново. Става част от трупата на ДТ Перник, където работи 17 години. Една от любимите му роли е на Цар Петър в „Книга за царете“ от М. Минков.

След Перник, Илия Георгиев е артист в театър „Искри и сезони“. Снима се много в киното, където създава ярки и запомнящи се роли: Голям Борован, Крайчо Байрактаря в „Записки по българските въстания“, Мишо в „Мъжка песен“, Данаилов в „Мисия Лондон“ и още много кино и ТВ продукции.

Илия Георгиев е основател на фондация „Достойни българи“. Мечтата му бе да възроди и запази паметта към великите ни предци.