Да бъдем по-смели в любовта

Хората трябва да бъдем по-смели в любовта, без значение дали ще ни отвърнат със същото. Това заяви в интервю за Факти.бг Константина Живова по повод първият си роман, който написа и издаде наскоро. Книгата е с обещаващото заглавие „Завинаги“. По думите на младата авторка това не е автобиографична книга, а книга за отношението между мъжа и жената. За любовта, която всеки един от нас е усещал. За приятелството между жени и за тяхната различна любов.

Константина, наскоро написа и издаде първият си роман, какво го отличава от останалите любовни романи, които заливат пазара у нас?

Смятам, че всеки творец дава всичко от себе си за своята творба. На пазара има страхотни книги, които трябва човек да прочете. За мен моят първи роман е голямата ми любов. Написах го с много силни чувства и емоция и се надявам да докосне читателите.

Всяка една творба носи послания, какво е посланието на тази книга?

Моята книга има едно основно послание. Хората трябва да бъдем по-смели в любовта, без значение дали ще ни отвърнат със същото. Важното е да имаме смелост да кажем на някой, че го обичаме. Животът е твърде кратък, за да чакаме и да прикриваме чувствата си.

Жените сякаш по-лесно казваме "Завинаги", ако изходим от заглавието на книгата, това женски роман ли е и ако не, защо мъжете да се обърнат към него?

Книгата е много романтична. Със сигурност е подходяща за жени, но мъжете определено ще има какво да разберат за нас от нея. Ще се радвам ако те усетят нашия свят, чрез моите думи.

Литературата е изкуство, а зад всяко изкуство стоят много емоции и чувства. Каква е истината за написването на този роман, едва ли е само любовта към писането...

Така е. Ако правим всичко с любов, определено смятам, че хората ще разберат посланието.

Не съм вярвала, че ще успея да го напиша. От дете се опитвам, пишейки стихове и разкази. Вътрешното ми желание да пиша винаги го е имало. Истината за „Завинаги“ е много интересна, поне за мен. Бях решила да пиша разказ, за женското приятелство, за любовта, за живота, и изведнъж, както държах химикала в ръка историята се появи, от началото до финала. Безумно и необяснимо вдъхновение. Оставих всичко и си казах, че ще напиша книга. Започнах още в същия ден. Писах с месеци. Всеки ден, по цяла нощ. И накрая ето, я! „Завинаги“!

Може ли да се каже, че това е автобиографична книга?

Книгата не е биографична. Това е книга за отношението между мъжа и жената. За любовта, която всеки един от нас е усещал. За приятелството между жени и за тяхната различна любов.

Има ли място и време за литература днес и по какво се откроява съвременната литература?

За щастие се оказа, че има. Не съм си представяла, че на представянето на книгата преди дни ще се съберат толкова много хора. Над 200 души уважиха моето събитие. Имаше хора, които не познавам, но специално бяха дошли, за да се докоснат до книгата. Щастлива съм. Да видиш опашка от чакащи хора с книга в ръка и над един час да даваш автографи, на хора, които са отделили от времето и средствата си, за да четат е просто поздравително и достойно за поклон. Благодаря им и съм щастлива, че все още за нас, тук в България има смисъл.

Кое е "Завинаги"?

Любовта!

Коя е Константина Живова за хората, които не те познават?

Трудно е да говоря сама за себе си. За мен Константина се разделя на две. Константина е организиран и подреден човек с ясни цели и много мечти. Ина, както ми казват приятелите, е романтична и усмихната.