"Междузвездни войни": Силата наистина се пробужда

„Междузвездни войни“ пак са тук и да, пак са най-великото забавление, което киното може да предложи. Веднага си признавам, че аз съм един класически Star Wars нърд и като такъв не мога да гледам филм от сагата с разума си. Такъв мога да гледам със сърцето си. Важното за мен е да изтръпвам, докато гледам филма и пулса ми да се повишава, докато той започва. А точно това се случи, докато гледах „Междузвездни войни: Силата се пробужда“. Когато се появи логото на LucasFilm и когато заби грандиозната музика на Джон Уилямс, аз вече бях в друга вселена. Това бе един от малкото филми, които, докато съм в киното, не исках да свършва. Исках да видя още някоя сцена или още едно изречение.

Ако трябва да съм честен, когато преди 2012 г. разбрах, че от „Дисни“ са придобили всички права за поредицата и са решили да снимат нова трилогия, не бях особено доволен. Очаквах, че ще ни бъде предложена някоя захаросана версия, тип приказка от 1001 нощи. Нещата обаче са различни. Джей Джей  Ейбрамс е успял да вкара по страхотен начин филма в една нова ера. „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ се завръща изцяло в стила на класическата трилогия на Джордж Лукас. Прекаленото натрупване на CGI ефекти е избегнато, а самият сюжет  е ефектно продължение на оригиналната трилогия. Филмът е едно огромно намигване към старите фенове на сагата и една огромна входна порта за новите зрители. Реално погледнато сюжетът на „Силата се пробужда“ черпи цялостната си основа от „Нова надежда“. Самотно момиче на пустинна планета потегля на мисия за спасение на галактиката, заедно с несретник, чиято единствена цел е жив да избяга възможно  най-далече от преследваща го опасност. Между тях се навърта симпатичен дроид, съдържащ важна информация. Звучи познато, а?

От всеки кадър на филма си личи, че Ейбрамс е огромен фен на сагата. Общо взето той не си позволява да се отклонява от цялостния замисъл и всячески се опитва да следва идеята за развитие на първата трилогия. Поредицата отново се развива към сюжета за семейното разцепление и трагедията на несподелената идеология. Истината е, че сюжетната линия е една невероятна въртележка, в която прескачате от моменти на трагизъм, до моменти на бурен смях. Хубавото е, че във филма  отново е върнат онзи елемент на хумор и комедия, който кара хората наистина да обичат тази поредица.

Ако ще говорим за актьорски превъплъщения, това е шоуто на Харисън Форд и Хан Соло. В първия момент, в който Соло и Чубака се появиха на екран, цялата зала ахна. Хан е същият арогантен негодяй, който ръси лафове, все е прецакан, но и винаги има по някое асо в ръкава. Хан Соло е своеобразният гид на новите герои в галактиката на „Междузвездни войни“, а това го прави и човекът в „Силата се пробужда“. Освен това Форд се чувства много по на място в кожата на Хан Соло, отколкото се чувстваше в тази на Индиана Джоунс в „Кралството на кристалния череп“. Макар  и на възраст, Харисън Форд продължава да разбира цялостния замисъл на идеята, вложена в Хан Соло и буквално се забавлява, докато я претворява на екран. Кари Фишър пък успява да върне към живота онази самодоволна и наперена принцеса Лея, която възрастта е направила по-улегнала и чувствителна към заобикалящия я свят.

В крайна сметка образът, около който ще се върти новата поредица, е този на Рей, изигран от британската новобранка Дейзи Ридли. В „Силата се пробужда“ Джей Джей Ейбрамс спазва похвата на Джордж Лукас да налага неизвестни актьори в централните роли на филма. Може би скритата идея е била Ридли да направи превъплъщение, подобно на това на Дженифър Лорънс в „Игрите на глада“. На този етап обаче сякаш й липсват харизмата и опита за нещо подобно. Тя е приемлива в образа на Рей, придавайки й онази сурова невинност, нужна за ролята. Няма ги обаче чара и непринудеността, с които Марк Хамил превърна Люк Скайуокър в любим герой на цели поколения. Все пак Ридли е уловила идеята за скритата уязвимост на героинята и мистерията, в която е забулена. Тя успява да предаде микса между невинност и хладнокръвие, нужни на Рей. Все още обаче има накъде да се развива. Може би с натрупването на опит, тя ще доразвие играта си.

Джон Бойега пък влиза  ролята на Фин, който е нещо като наследник на образа на Хан Соло. Всъщност, това е един от най-оригинално замислените образи във филма. Разкаял се щурмовак от армията на т.нар Първи ред, който отчаяно се опитва да избяга от своите работодатели. Всъщност Фин е очертан с малко повече комедийни краски, отколкото е нужно. Спокойно той можеше да бъде представен много по-психологично. Човек, който е прекарал целия си живот в обучение да убива и сега опитващ се да стане част от от един нов свят, за който не  е подготвен. На Бойега определено му се отдава комедийния елемент във филма, но по-скоро сценаристите трябва да се замислят върху по-дълбокото развитие в неговия образ, който се лута между принадлежността си към тъмната страна и устрема си към светлата.

И стигаме до Кайло Рен. Това е образът върху, който беше съсредоточена цялата рекламна кампания на филма. И трябва да кажа, че Рен е най-сложно изградения злодей във вселената на „Междузвездни войни“. Досега злодеите в поредицата бяха хладнокръвни и ясно мислещи машини за убиване, таящи скрит гняв в себе си. Рен обаче е доста многопластов. Отчаяно се опитва да бъде Дарт Вейдър, но е много далеч от неговите овладяност и хладнокръвие. Гневът е водещия мотив при героя, а както знаем, гневът е най-прекия път към Тъмната страна. Всъщност цялостната мистерия около Рен се разкрива доста бързо във филма. Реално,  още в първия му диалог можете да се сетите за какво става дума. След първия половин час, всичко се изяснява.  Определено се чувства липсата на онзи драматичен фактор в стил: „Люк, аз съм баща ти“, но е заменен с една изключително емоционална и трагична сцена, която определено ще накара много от класическите фенове на сагата да пролеят някоя сълза.

И да повторим, Кайло Рен е изключително емоционален и неуравновесен образ. Той сякаш разбира, че се бие за грешна кауза, но напук на всичко, продължава да го прави. Водещото при него е един вид странен егоизъм,  примесен със странна човечност, които го тласкат в различни крайности и зрителите не знаят как точно да гледат на него. Това е и първият злодей, който постоянно  се чуди прав ли е или не. Уверявам ви обаче, че към края определено ще можете да го намразите. На финала  на филма спокойно ще можете да си зададете и въпроса: Кой е основният персонаж в новата трилогия: Рей или Кайло Рен. Ейбрамс си е оставил и възможността за епичен прикуъл, който да ни разкаже историята именно на Рен. Не мога да кажа, че той е по-добър злодей от Дарт Вейдър, но определено е по-пълнокръвен. Той действа много добре на емоционално ниво и още от първия филм е толкова дълбоко замесен в самия сюжет, че ни става ясно колко многостранна ще е ролята му в събитията.

Новите „Междузвездни войни“ ни радват и с преработен саундтрак, прекрасно интерпретиращ легендарните теми на Джон Уилямс. Този път самата музика е по-носталгична, подчертаваща преливането от старите герои към новата вълна. Отново обаче направо бърка в мозъка на зрителя и го кара да изтръпва на мястото си.  Едно прекрасно комбиниране  между носталгия и очакване. Музиката отново е онази сила, изпълваща с енергия филма.

Тук трябва да се спомене и колко гениална рекламна кампания направи за филма Джей Джей Ейбрамс. Той разкри минимална част от реалния сюжет на филма в трейлърите. По-скоро даваше подсказки, които в доста от случаите са подвеждащи, за да може до такава степен да завърти главата на зрителя, че той да иде в киното само, за да види какъв е новия сюжет. И ако се чудите защо Люк Сакйуокър го няма на плаката на филма...? Ами причината е наистина логична, но сами ще разберете каква е. Сюжетът обаче е истинска сила, която отново ще ви вкара  в митологичния свят на „Междузвездни войни“.

Чисто визуално, напълно очаквано филмът е прекрасен. В него няма да видите развитието на онази широка галактика от последната трилогия. Тук локациите са по-малко, но пък самото усещане ни принася в атмосферата на оригиналната трилогия и ни кара да мечтаем за нашето детство. Имаме добре развита космическа битка, която този път се развива еднакво добре в космос и по небе. Техниката на битката със светлинните мечове също е поглед към миналото. Прикуъл трилогията впечатляваше с  прекрасни хореографии, но в новия „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ отново виждаме онези сурови дуели, разчитащи по-скоро на психологическо влияние, а не на визуално пиршество. Те обаче далеч не са по-малко атрактивни, като един от дуелите определено е един от най-атрактивните в цялата сага.

Като за финал „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ е онова, което феновете на поредицата искаха. Онзи мост между оригиналната поредица и новото поколение фенове, който едновременно ни връща към нашето детство, но ни кара и да онемяваме пред новата история. Да, това не е точно класически кино шедьовър, който ще обира награди за драматургия и така нататък, но е онази емоционална приказка за доброто и злото, която пленява сърцата.  Много емоционално наситен сюжет, прекрасно намигване към миналото, силен диалог и страхотно взиране в бъдещето. Какво повече ни трябва. „Междузвездни войни“ пак са тук. Този път силата се пробуди наистина.