НИМ се сдоби с ценни старопечатни книги

В НИМ се съхранява колекция от ръкописи и старопечатни, редки и ценни книги, събирани грижливо от самото му създаване. Гордост за музея са ръкописните кодекси -  уникални екземпляри, сред които два изключително ценни преписа на Паисиевата история, ръкописи на Софроний Врачански, Тодор Пирдопски,  Милко Котленски и ред  други, анонимни скриптори, оставили забележителни преписи на световно значими произведения, като забележителното съчинение на Йоан Скилица   „Синопсис на историята” – внушителен пергаментен кодекс от ХІІ в.
Не по-малко значимата сбирка от палеотипи, редки и ценни книги – кирилски и чуждоезични, бе обогатена с  шест старопечатни книги, придобити наскоро от НИМ.
Три от тях са на български език:
„Библейска повест за Вехтия завет”, преведена от сръбски на български език от Константин Теодорович и Георги Владикин, издадена през 1847 г. в Будим (дн. Будапеща). Книгата е предназначена за обучение и възпитание на младежите – да познават и разбират Светото писание и православната вяра, тъй като, според преводачите, образованието е „начало и основание на човешкото благополучие”.
Със стремеж към обогатяване на познанията за българската история, освен на широката четяща аудитория, преди всичко - на младите хора, е издадената през 1845 г. в Одеса книга „Български грамоти”, събрани и преведени на руски и снабдени с обяснения от Васил Априлов в полза на създаденото от него училище в Габрово. Книгата е предназначена и за руската академична общност в подкрепа на априловото убеждение за  необходимостта от събиране и оповестяване на българските писмени културни паметници и за установяване нормите на новобългарския език. 
Третата книга е  „Начална книга за османски език” от Йоаким Груев, издадена в Цариград през 1864 г., в която на 64 страници ясно и прегледно са представени основните граматически правила на османския език, онагледени с примери и текстове.
Останалите три книги са гръцки.
Най-ранна и изключително ценна е  „Скритура допиа” (Двойно писане, Двойно счетоводство), издадена през 1794 г. във Виена. Нейният автор Тома Димитриу от Сятища – високобразован търговец, поставя на нови, модерни основи търговското счетоводство и по този начин допринася за излизането от остарелите средновековни финансово-търговски взаимоотношения.
Не по-малко ценна е книгата „Първото столетие от въплъщението на Христос Спасителя” – история на първия християнски век, публикувана през 1806 г. в Лайпциг. Автор на книгата е забележителният гръцки духовник, педагог, преводач и виден мислител  на гръцкото Просвещение, архиепископ Славянски и Херсонски Евгениос Вулгарос. Един от най-видните културни и духовни дейци на ХVІІІ век, архиепископ Евгениос осъществява мащабна и многоаспектна дейност, която с право му отрежда водещо място в редица области на културата, науката и духовността.
Накрая, но не на последно място е книгата на още един забележителен гръцки автор , този път на ХІХ век – Александрос Ризос Рангавис, който през 1852 г. публикува „Френска енциклопедия” – откъси от произведения на избрани писатели и поети с бележки и пояснения, предназначена за изучаване в гръцките училища. Роден три години след смъртта на архиепископ Евгениос Вулгарос, Александрос Рангавис също се изявява на много поприща – той е писател, поет, драматург, професор по археология, педагог, дипломат. 
И шестте книги са свързани с образованието. Те са ярко доказателство за убедеността на балканските учени и книжовници, че образоваността във всички области на знанието е гаранция за независимостта на народите, гаранция за техния просперитет.
Новопридобитите книги са ценен влог в съкровищницата на книжовното наследство, съхранявана в НИМ.