Голяма сграда изникна на крепост край Ивайловград

Голяма средновековна сграда е открита при разкопки край Ивайловград, съобщи в съобщение до медиите директорът на НИМ Божидар Димитров. Един от основните археологически обекти, финансирани изцяло от НИМ, е средновековната крепост ”Балък дере” край Ивайловград, добила популярност под името „Родостица”.

През археологическия сезон 2012 г. научният екип, подпомаган от община Ивайловград, попадна на изключителна находка - голяма обществена сграда, изградена от камъни, споени с хоросан, със зид, широк 1.10 м, с каменен плочник и с мраморни колони.

Находката дава основание да се смята, че крепостта „Балък дере” не е просто стражева крепост, а замък, откъдето е бил управляван региона. Бъдещите проучвания ще отговорят на въпросите, свързани с нейната функционалност, и ще потвърдят или отхвърлят  различните хипотези.

Интересът на специалистите към крепостта е продиктуван от няколко фактора. На първо място - нейното местонамиране - на граничната бразда между България и Гърция.

Обектът остава за дълго извън полезрението и на учените, и на иманярите. Така на практика започна обработката на „нешлифован диамант”, който постепенно показваше своя блясък.

На второ място: крепостта се намира на още една граница – на границата между Родопите и Тракия, като охранява подстъпите към тези географски области.

И накрая - „Балък дере” е и на трета граница -  между средновековната българска държава и Византийската империя. Значението на крепостта е толкова голямо, че дори летописецът на четвъртия кръстоносен поход -  Жофруа дьо Вилардуен, я описва като място, спасило българския цар Калоян от латинска клопка през 1206 г. В резултат от стеклите се обстоятелства, на учените бе предоставен редкият шанс да проучат напълно запазена конкретика на археологичните култури, формирани в контактната зона между българската и византийската цивилизация през Средновековието.

Началото на проучванията започва през 2004 г. а редовните археологически разкопки - през 2007-а. Очакваните резултати не закъсняват, културните пластове достигат дълбочина 2.20 м, като в тях са открити находки от IV в. до началото на ХIV в.

В запазената архитектура още личи късноантичният блясък, включващ сгради, улица с канализация, които са унищожени от славянските нашествия през втората половина на VI в. От този период са съхранени множество предмети на бита - комплект теглилки, ножове, куки за риба, тежести за станове и рибарски мрежи, глинени лампи, женски накити, битова керамика и др., както и неизменното огромно количество монети, в чийто център е откритото през 2009 г. съкровище, датирано от края на V в.

Създаването на българската държава и нейният възход през периода IХ-Х в. също оставят своя белег на „Балък дере”; открити са основи на жилище с огнище, множество старобългарски коланни апликации, факт, показмащ, че е твърде вероятно през този период крепостта да е граничен бастион на българската държава по южната й граница.

През ХI в., когато българската държава не съществува и липсата на традиционното  напрежение  между двете  суперсили в европейския югоизток води и до промяна във функциите на крепостта, населението започва да живее извън нейните стени, а върху големите сгради се формира  некропол с богати гробове - например един от откритите гердани, който е съставен от стъклени мъниста с диаметър 3 мм, след като бе реставриран се оказа, че е дълъг 4.75 м.

Лебедовата песен на „Балък дере” започва през ХIII в. Превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г. променя завинаги геополитическата конфигурация на Балканите. Новите граници и политически порядки обричат крепостта на забвение и постепенно започва нейният упадък.

Въпреки това са открити множество монети, луксозни керамични съдове, бронзов обков на книга с изображение на светци, както и архитектурни поправки на съществуващите вече сгради. Най-късно откритата находка е сребърна  монета  на кръстосеца Гийом II, управлявал атинското дукство в началото на ХIV в.

Така в продължение на пет години, вследствие на целенасочената финансова подкрепа на НИМ и на активното сътрудничество на община Ивайловград, пред обществеността бе разкрит нов  археологичен обект, към който вече има и международен интерес.

През 2010 г. тук бяха организирани разкопки, в които участваха студенти от Полша, Чехия, Русия, Турция, Финландия, Хърватия, Словения, Великобритания  и ”Балък дере” вече се вписва в общата туристическа обиколка на общината, включваща вила „Армира” – Лютица-могила и Свирачи. Находките с експозиционна стойност  надхвърлиха  400  и могат да бъдат видени в залите на НИМ в София и ОИМ - Ивайловград.