Пипи Дългото чорапче стана на 75 години

Червенокосото момиче с лунички, което не желаеше да пораства - Пипи Дългото Чорапче, стана на 75 години. На 21 май 1945 година шведската авторка Астрид Линдгрен подарява на своята дъщеря Карин историята за Пипи. А героинята се превръща в любимка на милиони деца и редица поколения.

"Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета – Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света.“, казва за нея самата авторка.

Истинското име на Пипи е Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче. Тя е 9-годишна, червенокоса, луничава, с две стърчащи настрани плитки. Живее във Вила Вилекула с малката маймунка на име Господин Нилсон и коня, който често държи на верандата и може с лекота да премести, когато пожелае.

Ето няколко незабравими цитата от незабравимата книжка на шведската писателка:

- Какво пише там? - заинтересува се Пипи.

- Пише: "Страдате ли от лунички?" - обясни ѝ Аника.

Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.

- Не! - заяви решително тя.

- Какво обичаш? - попита дамата.

- Не! - повтори Пипи.

- Не разбирам, какво искаш да кажеш - учуди се дамата.

- Не, съвсем не страдам от лунички! - заяви Пипи.

Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:

- Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!

- Ами, че да! - отвърна Пипи. - Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

„Защо вървя заднишком ли? - възкликна Пипи - Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?"

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

„Да, много е грозно да се лъже. Но понякога забравям това, разбираш ли?“

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят."

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите."

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи."

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Но, Пипи, каза Томи, - можеш ли да свириш на пиано?

- Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения."

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа."

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"— Защо държиш кон на верандата си? — попита Томи. Всички коне, които знаеше, живееха в конюшни.

— Хм — отговори замислено Пипи. — В кухнята само ще ми се пречка, а пък в гостната не го свърта."

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

— Моля те, Пипи, остани да спиш у нас първата нощ — рече Аника.

— О, не — отвърна Пипи и скочи от коня си в снежнатя пряспа пред портата. — Сега трябва бързо да разтребя Вила Вилекула.

Тя продължи през дълбоките преспи, които стигаха чак до кръста ѝ. Конят я следваше послушно.

— Но помисли само колко ще ти е студено — каза Томи: — След като толкова дълго време не е палено.

— Ами! — отвърна Пипи. — Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено.