25 Юли, 2020 04:27 6 182 15

25 юли 1980 г. Умира Владимир Висоцки (ВИДЕО)

  • владимир висоцки-
  • висоцки-
  • театър-
  • актьор

Огромна роля за израстването на Висоцки като творец изиграва театърът на “Таганка”

25 юли 1980 г. Умира Владимир Висоцки (ВИДЕО) - 1

Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. на 42 години. Официалната версия за смъртта му е сърдечен удар, но по-вероятно е тя да е следствие на злоупотреба с алкохол. През 1986 г. посмъртно му е дадено званието “заслужил артист”, а през 1987 г. излизат игрален и документален филм, посветени на него. След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му. Има и астероид, кръстен на негово име.

Още тогава е уважаван за актьорските си постижения, но голяма част от песните му са били забранени в СССР, тъй като засягат теми-табу в Съюза по негово време.

Въпреки забраната на песните му Висоцки е правил концерти из цяла Русия, също във Франция, САЩ и други държави. Има издадени десет албума в Русия, а през 1987 г. започват да излизат неговите неиздавани записи.

Висоцки е бил известен с огромния си талант, но и със силно изявената си любов към жените. Като повечето гениални творци той е бил сложна и противоречива личност. Третата му голяма страст е бил алкохолът. Често злоупотребявал с него. Поне два пъти през живота си е правил опити за самоубийство, припомня в блога си Дани Иванов.

Ето какво пише журналистката Альона Нейкова за Висоцки в статията си озаглавена “Владимир Висоцки (не)познатата звезда от друга Вселена“

Онези, които са наблюдавали първите му стъпки в киното и театъра, дори не са и предполагали, че младежът с дрезгав глас ще се превърне в истинско явление, ще стане еталон за подражание, ще бъде възприеман като неординерна икона. Някои дори са на мнение, че първите стъпки на актьора Висоцки са били доста неуверени. Но въпреки случайната игра на сцените на третокласни театри и участието в епизодични роли в киното, в крайна сметка се стига до вълшебната трансформация в една от най-ярките звезди, оставяща незаличима следа в живота и на интелектуалците, и на най-обикновените хора.

Огромна роля за израстването на Висоцки като творец, разбира се, изиграва Театърът на “Таганка”. Този храм на Мелпомена е приковавал погледите на цялата държава, а актьорите в него си позволявали да казват от сцената онова, което е било забранено за почти всички останали. Талантът на Владимир Висоцки започва да блести именно от сцената на “Таганка”. Уникалният му глас бива чут не само от публиката в театъра, но и от хората на улицата, от целия народ. Може би именно необичайната дрезгавина на говора, неизменната китара, острият ум, вродената интелигентност и безкрайната харизма са били дадени на Висоцки като компенсация за неговата абсолютно негероична и донякъде дори тривиална външност.

Публична тайна е, че славата идва при него първо заради неоспоримите му качества на бард. Като поет, автор и изпълнител Висоцки успява десетилетия наред да внушава на публиката онова, което едва по-късно съумява да предаде като актьор от театралната сцена и с превъплъщенията си в киното. Въпреки че доста негови колеги са се опитвали да изпълняват песните на Висоцки, само той е успявал да го направи така, че от чутите простички истини да се появи сладко-тъжното усещане за буца в гърлото.

За някои днес може би е странно, но за онова време е абсолютен факт, че дълго време не е имало официални записи с песни на Висоцки. И лиричните, и сатиричните текстове и ноти години наред са били разпространявани нелегално, от познат на приятел, от съсед на близък, от студент на колега… Музиката му, родена от страхотната симбиоза на неповторимия дрезгав глас на барда и китарните му изпълнения, можеше да се чуе във всеки дом, където имаше магнетофони. Стиховете на Висоцки се предаваха от уста на уста, като постепенно се превръщаха в народно творчество.

Никой обаче не е възприемал Висоцки като пламенен революционер или борец с комунистическия режим. Писал е песните си и ги е изпълнявал по онзи уникален начин не защото е искал да докаже на някого нещо, а понеже не е можел да живее по друг начин.

И в киното образът на Владимир Висоцки доста време е бил по-скоро загадъчен, отколкото ярък и категоричен. Зрителите като че ли му обърнаха по-голямо внимание след филма “Вертикал” (1966). В него 28-годишният Висоцки е с брада и изпълнява култовата “Песен за приятеля” (“Песня о друге”). Във всяка следваща лента и на сцената той, изглежда, с удоволствие променя външния си вид, но успява винаги да е себе си. Образът на революционера Бродски, в който се превъплъщава Висоцки, не само представя актьора като различен, многопластов и нееднозначен творец. Той доказва на уважаемата публика, че не е само изображение на екрана, а притежава характер, че не е болшевишка мумия, а е жив човек.

Висоцки е от малкото актьори от онова време, който е успявал да се абстрахира от политизирането на ролите си. Изключително впечатляващ е и образът на белогвардейския поручик Брусенцов във филма “Служили двама другари” (“Служили два товарища”), и превъплъщението му в следователя Глеб Жиглов в “Мястото на срещата не се променя” (“Место встречи изменить нельзя”). Именно след този сериал става невъзможно Висоцки да “не се пуска” да се снима. За съжаление обаче актьорът успява да изиграе на екрана само още една по-забележима роля – на Дон Хуан в “Малките трагедии” на Михаил Швейцер. Прави го по такъв начин, че на зрителите и до ден-днешен им остава само да съжаляват, че във филма заедно с шпагата актьорът не е хванал и прословутата си китара. И нито размерът на трагедиите, нито скромният ръст на самия Хуан не са могли да спрат влечението към него на Лаура и дона Ана. И в реалния живот ни Марина Влади, ни първата му съпруга – актрисата Иза Жукова, ни Людмила Абрамова – най-красивата артистка на Съветския съюз, ни другите представителки на прекрасния пол не са успявали да устоят на безкрайния чар на Висоцки.

Разбира се, дълго може да се разсъждава по въпроса какво още би могъл да изиграе в киното и в театъра Висоцки, но, уви, не е успял. Отишъл си от този свят едва на 42 години и половина. Факт е обаче, че ролите му вероятно са по-малко, отколкото биха могли да бъдат, не само заради липсата на кураж у хората, от които навремето зависело това. Самият Владимир никога не се е стремял да участва на всяка цена в някой филм или постановка.

Безграничният му талант позволява на актьора във всяка роля да е себе си – и с това да е свръхубедителен и неповторим. Именно заради този факт режисьорите прощаваха на Висоцки всичките му “полети наяве и насън” – многобройните провалени спектакли, алкохола, наркотиците, високомерието и арогантността. И въпреки всички тези слабости, заблуди, показност, кожени шлифери, мерцедеси, жени и болести той си остана личност. При това – една от най-ярките. Което на фона на дефицита на същите тези личности превръща Висоцки в още по-значима и ценна фигура за всички времена.

Висоцки не е нито символ, нито е трибун, не е бунтовник, не е и икона. Той е (не)познатата звезда от друга Вселена. Без него животът щеше да е скучен и празен. И ако Господ някога реши да проговори, ще го направи с божествения дрезгав глас на Висоцки.


Поставете оценка:
Оценка 4 от 15 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 2 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 3 ДО ФАКТИ

    13 4 Отговор
    СВЕТЛА МУ ПАМЕТ ,НО ПИШЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БИОГРАГИЯТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ НАПИСАНА ОТ ПЕТЪР КАРАИВАНОВ ПО СПОМЕНИ НА ВАСИЛ КАРАИВАНОВ БРАТ НА ГИНА КАРАИВАНОВА КОЯТО Е МАЙКА НА ЛЕВСКИ

    Коментиран от #5

  • 4 Винпромите в траур😂😂😂

    4 13 Отговор
    Не могат да се съвземат от загубата😂😂😂
  • 5 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 6 Голям Слон

    23 0 Отговор
    Големият проблем на Висоцки не е бил алкохолът, а наркотиците. Имал е много ангажименти в театъра, киното и музиката и не е успявал навсякъде. Трябва да си във форма винаги и навсякъде. А също така и продължаваш да твориш.... Преди много години не само не го харесвах. Презирах го. Чудих се какво може да се харесва в този глас и тези скучни китарни песни. Говоря за преди 30 години. Сега слушам Висоцки с удоволствие. Практическо всеки път откривам нови и нови детайли. Изключително съдържателни песни. Някъде с много символизъм, а другаде всичко директно. Човекът е предчувствал смъртта си. Според мен песента "Кони привиредливые" е точно тази, която ясно описва пътя му към задгробния живот. Лично мнение, разбира се. Има и не лош четири сериен филм за него. Гледайте го.
  • 7 Майна

    5 0 Отговор

    До коментар #2 от "Последния Софиянец":

    ТОВА НАИСТИНА ЛИ СЕ Е СЛУЧИЛО???
  • 8 А защо

    4 4 Отговор
    нямаме български Висоцки а?Може би защото анатомията ни на безгръбначни ни позволява да се"снишаваме"а?
  • 9 Консервативен

    5 11 Отговор
    Този евреин (без да отричам качествата му) е бил всъщност галеник на тоталитарната съветска държава. Просто са го толерирали като видимост на опозиция и дисидент, обаче опозиция беззъба и безопасна. Ако човек се вгледа в текстовете на песните му, ще забележи, че цялата критика към тогавашната съветска действителност е на злободневно-битово ниво, но липсват призиви към фундаментална смяна на системата.

    Колкото до смъртта му, неофициално се знае, че е бил лекуван с препарати против алкохолизъм, при което обаче не бива да се пие или трябва да е съвсем малко, иначе са смъртно опасни. И тъкмо това Висоцки не е спазил. Има обаче и версия, че е затрит от тайните служби, защото с нещо е започнал да става неудобен.

    Коментиран от #12, #14

  • 10 Поклон!

    4 2 Отговор
    Това е да има смисъл човешкият живот. Тялото изчезва, но духът е жив! Смисъл, смисъл и докрай Смисъл. С МИСЪЛ. Поклом! Жив си!
  • 11 Роза

    7 2 Отговор
    Висоцки е част от огромното руско културно наследство,пред което винаги съм се прекланяла.Политиката и политическите режими се променят и се забравят,само изкуството е вечно.Никой друг певец не може да изпее песните на Висоцки така, както ги пее той.Внеговите песни има нещо неуловимо и неповторимо,което никой не успява да имитира.Да бъде светла и вечна паметта му!
  • 12 Голям Слон

    1 1 Отговор

    До коментар #9 от "Консервативен":

    Рано в събота някого го преследват евреи и комунисти :-))) Колко сте жалки. Само ако можехте да прозрете. Но ако можехте да го направите, със сигурност би било правилно да вземете съответните мерки. Това едва ли ще се случи обаче. Толкова сте низки и елементарни, че чак ми е неудобно да обяснявам обикновени човешки истини.. на нечовеци. Ще си го спестя. Слушайте праведни представители на вашата собствена религия, които обаче нямат склонност към наркотици, алкохол, цигари. И задължително предпочитат представители на противоположния пол. А да, и са партийно лоялни. Само не ми е ясно какво ще слушате...
  • 13 PlimP

    3 0 Отговор
    някой изобщо заслужвал ли се е какво пее, изключваме хората по на 60+ години

    Коментиран от #15

  • 14 Висоцки възпявал ли е бозки

    1 0 Отговор

    До коментар #9 от "Консервативен":

    Еми да Вицоцки си мрънка кервана си върви, иначе в Сибир при Чукчите - бил е свободолюбив, но не и глупав - наклонена главица сърп и чук я пропущат.
  • 15 Ами да

    0 0 Отговор

    До коментар #13 от "PlimP":

    Ами да ... винаги съм слушал текста ....аз съм 50 +