Почина режисьорът Иржи Менцел

Известният чешки режисьор Иржи Менцел е починал на 82-годишна възраст, съобщи съпругата му Олга на страницата си във Facebook.

Неговият филм от 1966 г. "Строго охранявани влакове" печели "Оскар" в категорията за чуждоезиков филм. През 1985 г. Менцел отново е номиниран за "Оскар" - за филма "Селце мое, централно".

Менцел беше известен като лидер на експерименталната "нова вълна" в чехословашкото кино през 60-те години на миналия век.

Чешката нова вълна не е хомогенно движение с обща програма. Според Менцел единственото нещо, което ги обединява е не че са си поставяли общи цели и задачи – а това че харесват едно и също кино. Най-популярната екранизация на Менцел, която се причислява към Чешката нова вълна е филмът от 1966 г. „Строго охранявани влакове“.

Кой е Иржи Менцел?

Роден е на 23 февруари 1938 г. в Прага, Чехословакия. Раждането му е изненада, тъй като майка му не знаела, че очаква близнаци. Появява се 15 минути след сестра си Хана.

Тъй като бъдещият режисьор се ражда само година преди избухването на Втората световна война, прекарва първите си съзнателни години в огромни лишения и под звуците на бомбардировките над Чехословакия.

Още от дете родителите му отделят време да го водят на различни културни мероприятия. Майка му е била почитателка на операта, а баща му на театъра. Така постепенно се развива любовта му към изкуството, като и до днес казва, че предпочита театъра пред киното.

„Искаше ми се да работя в театър – каквото и да е. Сам не знаех какво по-точно. Нямах никаква представа. Да стъпя на сцената като актьор през ум не ми минаваше. Нито можех да рисувам, нито да свиря на някакъв инструмент. Какво му остава на човек, който нищо не умее и иска да е в някой театър? Има само една възможност: да стане режисьор.“, споделя в свое интервю Менцел.

Решава да кандидатства във Филмовата академия по изкуствата ФАМУ, с намерение да се посвети на телевизията.

Първите кадри, които заснема във ФАМУ са два кратки 16-милиметрови филма в края на първи курс.

Във втори курс се запознава се с Яромир Шофър, тогава още студент, който е оператор на всичките му филми без два. Двамата работят заедно над 50 години и поддържат силна приятелска връзка, която прераства и в много добри професионални отношения. Първият им съвместен проект е документален филм за строенето на панелните блокове като кадри от него Менцел използва за дипломния си филм.

След завършването си през 1961 г., въпреки желанието му да се занимава с театър, е назначен в телевизията, където му възлагат да снима седмичните филмови прегледи.

Когато идва време да постъпи в казармата, го разпределят в „Чехословашко армейско кино“, където трябва да подготвя филмови прегледи на армейските филми.

Едно от най-важните присъствия в живота му след казармата е това на писателя Бохумил Храбал. Повод за запознанството им става решението на приятелите му от ФАМУ всеки да заснеме по един разказ на Храбал и накрая да ги обединят в едно. Менцел адаптира на един дъх „Смъртта на господин Балтазар“ от 1965 г. по новелата „Перлички на дъното“.

През 1968 г. на гости го кани Морис Ергас, дясната ръка на Карло Понти, и му съобщава, че „Строго охранявани влакове“ ще бъде разпространен по кината в САЩ и номиниран за „Оскар“. Менцел обаче, приема по-възторжено заминаването си за САЩ отколкото номинацията. Според тогавашния регламент, който претендира за номинация в категорията чуждоезичен филм, преди това трябва да е показван по кината в Америка. Тук много важна роля има и американския разпространител и до голяма степен номинацията зависи от него.

„За да спечеля лотарията за „Оскар“ ми помогнаха две обстоятелства. Първото бе, че моите колеги и съмишленици Кадар, Форман, Хитилова, Немец бяха създали редица добри филми, които отвориха вратите към света на чешкото кино…Второто обстоятелство бе, че по онова време италианците имаха силно влияние в американското кино и дистрибуция. Тази година Понти нямаше по-подходящ филм, който да предложи на Академията от „Строго охранявани влакове“.