Васко Кеца: Да сте чули Уитни Хюстън и Елтън Джон да молят за пари!?

"Музикални редактори. Как аз ще разчитам на техния вкус, като половината от тях получават пари под масата или за да си легнат с тях или за да им платят. Този механизъм трябва действа като ниво в музикалния живот? Това са много големи глупости. Какво означава продуцент? Това е много стабилна дума. Кой от тях има толкова пари, че да продуцира? За да си продуцент, трябва да ти се бръкне в джоба, а те са продуценти, но на чужди пари. Ако си голям продуцент, няма да работиш на щатна заплата в радиото за 1 000 лева. Пожелавам на младите да ги слушат поне 4,5 или 15 години. Ние с Лили Иванова, Щурците и други, сме занаятчии, щом 40-50 години са ни слушали", каза в интервю Васил Найденов.

"Ние се мъчихме да бъдем модерни. Аз за първи път в телевизионната Евровизия в Белгия сложих обеца. Стана луд скандал в националната телевизия. Непрекъснато ме караха да я махам. На всичкото отгоре аз и Косьо от Тангра бяхме първите, които сложихме гуменки, които после се превърнаха в кецове. Това пак се оказа, че е западно влияние, класифицирано от някои хора, които си гледаха службите.

Това споделя Васил Найденов в платформата на Александър Коларов transitionstories.eu - "Истории от прехода".

Той коментира премиите, които гласува Министерството на културата за творци, спечелили награди на "Златния Орфей". Певецът обясни защо творците, сред които и той, получават допълнително средства над пенсиите:

Хонорарите на Алла Погачова, Филип Киркоров или Лариса Донина са доста по-високи, ако въобще благоволят да отидат да пеят. Та в Русия няма млади хора, няма рап, модерен балет? Народът харесва Лили Иванова и има защо да я харесват, защото тя наистина е примадона в България. Много по-лесно е да си пуснеш телевизия, да си качиш краката на масата и да гледаш, а е много по-трудно да отидеш вечерта, да си платиш в зима и лете, за да чуеш еди кой си и накрая да е пълно всеки път. Да сте чули Елтън Джон да моли кралицата за пари? Може би звучи смешно, но е вярно! На тия най-известните, където ги слушат младите, къде са им парите?", казва Найденов.

Eто цялото му мнение по темата, която взриви гилдията на поп изпълнителите у нас:

"Наистина, Банов се опита, но каза, че за съжаление не са намерени в НОИ никакви документи. Това сме говорили и с Вежди Рашидов, който ни е приятел и сме говорили като приятели, и на купони. Никой не можа да разбере какви са тези документи. Наскоро друг бивш генерален директор на обединение „Музика“ и диригент Пламен Джуров е казал, че архивите ги има. Сега последно как ги има като всички казват, че ги няма, други казват, че ги има…

Този разговор върви от 20 може би 30 години. Ще кажат какво толкова го интересува Васил? Интересува ме дотолкова, доколкото може би материално не ме интересува толкова наистина и тези, които плюят са прави, а ме интересува за това, че ние сме работили и тези пари може човек да ги подари, ако трябва, но те са изработени. Тогава сме били на по 18, 20, 25 години и сме обичали музиката. Освен, че това е било наша прехрана и естествено, че тогава не сме мислили по този начин, по който сега мислим. Не всеки може да има такъв творчески живот – даже в Америка, а и в космоса да си, колко певци са Елтън Джон или Уитини Хюстън? Колко музиканти са Бийтълс или Ролинг Стоунс, Стиви Уондър, Арета Франклин? Колко са около тях, които не са, а са били имена и то при положение, че зад тях стоят бастилии от хора.

Екипите от музикални продуценти са като цели заводи и при това положение те не могат да оцелеят, защото това изкуство минава и заминава, а аз слава на Бога имам шанса все още да съм харесван и го доказвам. А другите да умират ли? В това отношение трябва да съм благодарен на моите колеги, че никой не дойде да ми благодари поне – единствено Богдана, Косьо от Тангра и Стефан Димитров и Богдана звънна да ми благодари от тяхно име, че съм направил това нещо. Аз съм го направил дотолкова, доколкото повдигнах този въпрос при министъра и оттам това нещо ще се случи, като то вече е узаконено чрез културната комисия към НС", коментира Васил Найденов.

"За трети март бяха събрали 40 млади – пред мен имаше деца от втори клас, други бяха в пубертета, други бяха на 20 години. Фактът, че най-новата ми песен я пееха с текст аз паднах и шофьорът ми се разплака дори. На кого пея? Не мога да пея на мои връстници, защото те нямат пари да дойдат, второ, са възрастни – на 70 години хората не ходят по пиано барове и по ресторанти и не могат да си купуват куверти. Не ги карам зорлем и само чакам да се разреши и на Осми март имам работа.

Отложил съм неща, които са продавани от миналата година. Звучи много самохвално, но вие ме принуждавате да ви го казвам. Това, че не се явявам по телевизиите и отказвам или не ходя в сутрешни блокове. Не е необходимо да ходя – защо трябва на тези години да ходя и да се показвам в сутрешен блок и да си правя реклама? Имам публика, което е предостатъчно, даже е редно на тези години да не пътувам толкова много. Но малко или много изхранвам доста хора около себе си и много малко от нашите артисти могат да имат китарист или пък пианист и вокалисти. Да нося апаратура и осветление оттук до Варна и обратно всеки път – тия хора имат семейства и те трябва да поддържат някакъв статус и заради тях работя по-често, отколкото бих искал. Не се фукам, а е точно така – те внушиха на хората, че младите не харесват това. Не е така. Може би има хора, които слушат само рап, ок. Може би има хора, които слушат new wave, макар че отдавна не е модерен на световните сцени.

Питали Миг Джагър :“Какво ще кажете за новата вълна“? А той отговорил: „Какво да кажа, ние сме от постоянната вълна“! Всичките моди минават, заминават и са преходни. Само че Миг Джагър, Стоунс или Бийтълс наистина са постоянна вълна. Така че колкото и да звучи самонадеяно и в бившия соцлагер има постоянни вълни.

Хонорарите на Алла Погачова, Филип Киркоров или Лариса Донина са доста по-високи, ако въобще благоволят да отидат да пеят. Та в Русия няма млади хора, няма рап, модерен балет? Моля, ще ви изядат! Народът харесва Лили Иванова и има защо да я харесват, защото тя наистина е примадона в България. Не е до млади и стари в радиата е друга игричка – не е защото хората няма да слушат да не пускат. Там е съвсем друго – тази тенденция не е дали хората слушат или не. Те, ако не слушат няма и да дойдат и да си платят в клуба или пиано бара. Много по-лесно е да си пуснеш телевизия, да си качиш краката на масата и да гледаш, а е много по-трудно да отидеш вечерта, да си платиш в зима и лете, за да чуеш еди кой си и накрая да е пълно всеки път. Колко от младите пълнят залите? Те, ако толкова пълнят няма да искат помощи от Министерство на културата. Когато човек пълни това означава, че даже в Монголия, България и Таджикистан все пак работейки той прави някакви пари и няма нужда да кандидатства за помощ даже и при коронавирус. Да сте чули Елтън Джон да моли кралицата за пари? Може би звучи смешно, но е вярно! На тия най-известните, където ги слушат младите, къде са им парите? Нещата са много близки до логиката!", казва Найденов.

"Млад изпълнител за половин година пълни зала с 23-ма души, а не с 2 300. Трябва да се покриват икономически разноски. Щом те канят и получаваш толкова от това, те печелят двойно. Трябва да има причина да те канят непрекъснато и да ти плащат голям хонорар. Аз бях много щастлив, че си стоях вкъщи. Звучи гадно, но заради коронавируса аз успях да си видя къщата, леглото си и това не беше толкова лошо. Не съм привърженик на това на 70 години да се разхождам от град на град и да пея до 5 сутринта. Аз съм поставил условия, но това си го позволих аз, защото много изпълнители в поп фолк музиката ги слагат в 3 сутринта. Ако няма млада публика, аз трябва да съм фалирал. Кой ще ме храни? Министерството на културата ли или някое от радиата? Аз съм от създаването на БГ Радио и съм помагал много. Наско ми идва на крака вкъщи, а някои други изпълнители се надпреварват по студиата да кажат три изречения.

Не е проблема кой ще ни слуша и кой не.

Ние сме доказали, че ни слушат, колкото и самоуверено да звучи това. Тук става въпрос за нещо друго. Когато правиш музика и се появят някакви музикални редактори, които не са написали половин песен в живота си и са назначени по системата 4-4-2, изведнъж започват да определят какво се излъчва и какво не. Това е меко казано смешно. Те дори не са продуценти. Музикални редактори. Как аз ще разчитам на техния вкус като половината от тях получават пари под масата или за да си легнат с тях или за да им платят. Този механизъм трябва действа като ниво в музикалния живот ? Това са много големи глупости. Какво означава продуцент? Това е много стабилна дума. Кой от тях има толкова пари, че да продуцира? За да си продуцент, трябва да ти се бръкне в джоба, а те са продуценти, но на чужди пари. Ако си голям продуцент, няма да работиш на щатна заплата в радиото за 1 000 лева. Пожелавам на младите да ги слушат поне 4,5 или 15 години. Ние с Лили Иванова, Щурците и други, сме занаятчии, щом 40-50 години са ни слушали", допълни певецът.

"Ние се мъчихме да бъдем модерни. Аз за първи път в телевизионната Евровизия в Белгия сложих обеца. Стана луд скандал в националната телевизия. Непрекъснато ме караха да я махам. На всичкото отгоре аз и Косьо от Тангра, бяхме първите, които сложихме гуменки, които после се превърнаха в кецове. Това пак се оказа, че е западно влияние, класифицирано от някои хора, които си гледаха службите. Обличали сме се по-екстравагантно, но явно за годините си сме изглеждали странно в очите на по-младите, които не ни познават. Всичко това, на фона на тенденцията, че има сериозна симфонична музика, сериозна камерна музика, сериозна оперна музика, превръщаше така наречената поп музиката в несериозна. Още тогава, хитрите търговци към обединение музика го кръстиха не естрада, а журналистите 10 години по-късно, за да може да ни обидят, казват, че сме от времето на Тодор Живков и ние сме естрада, за да можем да приличаме н Русия. Колкото и странно да е през годините имаше отдели като СК Културен отдел, който следеше по какъв начин се обличаш на сцената, по какъв начин се държиш на сцената, дали имаш западно влияние като обличане, музика, аранжименти", категоричен е Васил Найденов.

"В цялата тази работа, ние малко или много бяхме модерни. Това беше удобно и на Съюза на композиторите, където се влизаше много трудно. Хора като Митко Щерев, Стефан Димитров, които бяха страхотни музиканти и имаха хитове, дори те биха си признали, че много трудно са ги приели там, защото те правят поп песни, което се води по-несериозна музика. Малко или много, журналистите, търсейки под вола теле, започнаха да говорят, че ние сме от времето на Тодор Живков, че сме демоде и др. В това отношение аз съм горд, че въпреки това, което ми е минало през главата, не съм се вслушвал в това, но съм го забелязвал по вестници, списания, медии и въпреки това, успях да надживея всичко това и да остана с достатъчно много публика и хляб. Благодаря на Господ и на публиката, която не се е повлияла от всички тези глупости. Като прибавим, че медиите почти не въртят нищо с видеоклипове.

Хората трябва да те обичат, ако ще да си гениален диригент, композитор, актьор, каквото ще да си, хората трябва да те обичат и харесват. Не е задължително да са всички. Трябва да си влязъл в дома им с песни, които са част от техния живот, независимо от това кога са писани те. Може да са писани вчера или преди 30 години и пак да има нещо, което да те хване за гушата и да те накара да се разплачеш. Изкуството е това – става или не става. Всичко друго е просто журналисти, коментиране, правене на продукции, билбордове, без накрая никой да се разплаче. Трябва да остане нещо в съзнанието ти, чак да се ядосваш защо не излиза от там. Това важи и във филмите, театъра, киното и даже в балета. Ако не ти повлияе, за какво е правено? Аз много добре разбирам кога нещо е чисто и има органика или кога е зашито с бели конци, продуцирано или напомпано. Всичко минава и заминава, ако няма смисъл в него", допълни творецът.