15 Април, 2021 09:48 2 806 5

Археолог представя проучване на рядка пещ на близо 7000 години в Русенско

  • село бъзовец-
  • археолог-
  • русенско-
  • 7000 години-
  • археолози-
  • археологически разкопки-
  • древна пещ

Обектът се проучва от 2012 година

Проучванията на селищна могила на близо 7000 години край русенското село Бъзовец ще бъдат представени днес (15 април) в Регионалния исторически музей в Русе от археолога д-р Димитър Чернаков.

Една от пещите за изработване на керамика, открита там, е с рядка за времето си архитектура, съобщиха от културния институт в крайдунавския град.

Могилата представлява натрупани останки от няколко селища едно върху друго от каменно-медната епоха. Принадлежи на едни от първите земеделци и скотовъдци в Европа.

Обектът се проучва от 2012 година, като през изминалия археологически сезон е изследван пласт от ранния халколит (4800-4600 г. пр. Хр.).

Установено е, че най-източната периферия на селищната могила е била използвана за производствена дейност. Там са разкрити останките на грънчарска работилница за нуждите на самото селище. Това е едно от най-ранните археологически свидетелства за отделяне на грънчарството като занаят.

Разкрита е и правоъгълна сграда с две помещения, изградена от глина и дърво. Във вътрешността ѝ са проучени останки на две близко разположени глинени пещи с квадратна форма.

Едната от тях е с рядко срещани за времето и региона конструкция и устройство. Долепена е до източната стена на сградата с изнесен отвор навън. Пещта е изградена от две камери една над друга - долна полувкопана за гориво и горна за изпичане.

Върху подовата замазка на долната камера е открит сферичен отвор за подаване на въздух и регулиране на нивото на кислорода.

Пред входа на пещта има плитко вкопаване за складиране и подаване на гориво. Около структурата е изграден улей с лек наклон към нейния вход, предназначен за изливане на вода за регулиране на огъня и температурата на затопляне.

Най-вероятно пещта е била предназначена за изпичане на керамика и за термична обработка на храна. Моделът на този тип съоръжения се използва и усъвършенства в по-късните археологически епохи.

От Русенския музей информират, че под сградата с пещите се проучва и друга по-ранна постройка.


Поставете оценка:
Оценка 4.8 от 12 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Кака Наска

    0 11 Отговор
    Как ли датираха находката, или така му го говорят звездите. Тия археолози са пълни шарлатани, мечтатели и писатели. Повечето са и гейове, свикнали все превити да клечат. И не на последно място, Земята е на 6000г

    Коментиран от #3

  • 2 Джурасикпарк

    1 7 Отговор
    Праисторическите рисунки в Магурата ги рисувахме 46г на годишния сбор/оргия на партията след като се наковахме със съветска водочка. После в партията решихме да ги увековечим като праисторически.
  • 3 Русенец

    3 0 Отговор

    До коментар #1 от "Кака Наска":

    За биологичните останки съм чувал, че ги датират по въглероден отпечатък. За пещ си няма идея как става датирането, но предполагам, че хората, които го правят, разбират повече от нас.
  • 4 ИМПЕРИАЛИСТ

    0 1 Отговор
    За старобългарската керамика по НАШИТЕ ЗЕМИ: От разговорите които съм имал с археолози работещи на терен и историци считам, че тяхното становище е ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО, - те не се занимават с такава прозаична материя като „Технология на керамичното производство”. Не знаят колко сложен е процесът по изработката на керамичен съд годен за дълготрайна употреба, от намирането на находища с нужната суровина и нейната подготовка, до изпичането и финишното покритие. Номадски народ не може да развие такива умения, поради непрекъснатата смяна на местообитанието, тежеста на керамиката и разбира се нейната трошливост при преходите. Любопитно потвърждение на по-горе написаното е „монголската керамика”.

    Коментиран от #5

  • 5 Гост

    0 0 Отговор

    До коментар #4 от "ИМПЕРИАЛИСТ":

    Подобни генерални заключения са ограничаващи и крайно нелепи. И за България не е типично да гледаме кивита, но ако се разходиш из черноморието ще видиш, че в някои дворове има засадени и си берат реколта всяка година. И коли не правим, но имаме много фабрики за авточасти, нали?