Поли Паскова в специално интервю пред ФАКТИ по случай юбилейния ѝ концерт

Дългоочакваният фолклорен спектакъл на Поли Паскова ще се проведе на 13.04. в Зала 1 на НДК. 3-часовото представление, наречено “20 години живот с песен”, е провокирано не само от отбелязването на юбилея, а и от нуждата според певицата, българинът да се върне към корените на духовността си, която да балансира и успокои емоциите в трудни “разделни” времена. Освен, че ще изпълни по-голямата част от хитовете си, певицата е записала специални послания в рими, които ще сподели на специален фон, създаден от филмовия композитор Николай Кръстилов и Светослав Лобошки. Спектакълът, който бе отлаган 2 години заради пандемията, крие още ред изненади. Поли Паскова е поканила много приятели, колеги и дуетни половинки, които да споделят празника ѝ на сцена. Фолклорни танцови ансамбли ще вдигнат енергията на спектакъла, като сцената ще изпълнят, танцьорите от „Български ритми“ с хореограф Рангел Вангелов, ансамбъл “София 6“ и други.

Вижте какво сподели певицата пред ФАКТИ:

Съвсем скоро Ви предстои голям концерт в зала 1 на НДК - “ 20 години живот с песен”. Днес искаме да Ви върнем в далечната 2002 и да разберем как се променихте, през какви трудности преминахте, по пътя към голямата сцена?

Годините станаха вече 22, имайки предвид ситуацията на пандемия, в която се намира човечеството от известно време. Но това е щастливо число за мен, тъй като и рождената ми дата е на 22-ри юни. Но поглеждайки назад и правейки една ретроспекция, виждам колко бързо е минало това време. Още си спомням първите стъпки, след големия професионален спорт (баскетбол), когато започнах да пея лутайки се в стиловете, но вярна на авторските песни. От дистанцията на времето виждам колко много съм напреднала и как с всеки един албум съм изкачила по едно стъпало в своето развитие.

Не бих казала, че ми беше лесно. През първите години, след Поли Паскова вървеше баскетболистката и много хора не ме взимаха насериозно. Беше ми трудно да намеря себе си и да се докажа. Като спортист с 26 години професионален опит, е останала тази амбиция, да гледам на всяко мое начинание като на състезание. Може би това ми помогна – че сама съм се научила и да губя и да печеля. И в момент на отчаяние, след четвъртия албум, когато никой не ме канеше на участие и си мислех дори да се отказвам, за много кратко време се превърнах в една от най-работещите певици в България с между 50 и 100 концерта на година. Човек за да постигне нещо, трябва да си постави големи цели и за да постигнеш голямата цел, трябва да направиш първата крачка. За да береш плодове от нещо, трябва много труд.

Баскетболът не е бил всичко за мен, но смело мога да кажа, че беше над всичко. Даже, когато бях в Америка, малкия Любен го оставих на 4-5 месеца татко му да го гледа. Дори като бях бременна, само топки сънувах, само това ми беше в главата. Едва изчаках да родя, за да се върна на игрището. Но явно било писано нещата да тръгнат в друга посока и още на 24 години направих сериозна травма. Наложи се дълго време да отсъствам, правиха ми операция, но травмата си остана. Но въпреки това играх още 7 години. Тогава постигнах и едни от най-големите си успехи, бях и с 24 точки средно на мач. Имах мачове, с които съм правила по 45 точки при 83% стрелба, но всичко си има край. Направих втора травма на същия крак, счупих хрущял и ме посъветваха да се откажа от спорта. Но въпреки това аз пак се върнах, играхме, взехме купата на България, играех с едни големи наколенки, протези, които много ми пречиха. Трябваше да се откажа около 2000-та година и именно тогава, съвсем несериозно, се хванах с пеенето, беше ми хоби. Свирех на акордеон, знаех много песни и бях самоука, но това нещо ми доставяше удоволствие. Тогава се запознах се с Величко Найденов, който тогава беше собственик на Канал 3, станахме приятелски семейства с неговата съпруга и той един път ми каза - „Ти можеш да пееш, защо не опиташ?“. А аз отговарям: „Чакай, аз съм вече минавам 30 години, как ще ставам певица, хората сега се отказват?“, но той настояваше да опитам. Тогава ме заведоха в едно студио, в което няколко специалисти трябваше да си кажат мнението за моите певчески данни. Първата песен, която записах тогава, беше „Слънце мое“, една рок балада под аранжимент на Бисер Рачев, с живи китари. Мнението беше, че гласът ми е много специфичен, че има още какво да уча, но има и основа. И така ми дадоха зелена светлина. Стигна се до албум. Последваха още. Обичах да пея народни песни и така, от втория албум, тръгна до ден днешен – само фолклор. Доставя ми удоволствие и наистина се чувствам полезна, че работя в тази насока - да съхраня и да опазя завещаното от дедите.

Какво Ви вдъхнови да организирате този мащабен спектакъл, който ще откъсне, дори за 3 часа, Вашата публика от трагичната реалност в момента?

Смятам, че това днес са разделни времена, в които всеки трябва да се замисли и да работи върху духовното, в полза на осъзнаването си, защото материалният свят е едно временно измерение, а трябва да работим за вечните неща, за душата. Точно народните песни и емоциите, които предизвикват, ще вдигнат вибрационното ниво на душите ни. А когато човек се намира във високата вибрация, няма опасност дори да се разболее. Самият страх води до болести. И Дънов го е казал - здравият човек пее ли, не се разболява, болният, ако пее пък ще оздравее. България е: традиции, фолклор, език, писменост и духовност. Това сме ние. Целта на концерта “20 години живот с песен”, е не само да покаже най-доброто от моето творчество. Целта е да вдигнем и опазим духа на България, защото падне ли духа, ние сме загубили всичко. Ние имаме многохилядна история и то преди Христа, която сме длъжни и отговорни да съхраним.

Ще ни разкриете ли коя ще е първата песен на Вашия концерт и защо избрахте точно нея, с какво е по-специална от останалите?

Първата песен, с която ще започна концерта, се нарича „ Твоите очи, Лено мори“. Избрах я за първа, защото е много игрива, носи много настроение и защото преди нея ще има едно много сериозно послание за българите в рима, на специален музикален съпровод. Целта е да се раздвижи малко настроението, след сериозната част. Посланието ще е около 6-7 минути и ще бъде направено като филм на видеостена, озвучено от артисти. След това послание много хора ще бъдат в транс и за да ги изкараме по-бързо от това състояние, избрах първата песен да бъде със заряд.

Какви изненади да очаква публиката?

Има много изненади. Всеки ще намери нещо за себе си. В залата ще се танцува, избрала съм различни танци, с различни стъпки и тематики. Имам много дуети с моите музикални партньори през годините, включително и Зоран Янкович, който е от Босна, който ще дойде специално от Германия за концерта. С Борис Дали ще представим песента „Трудно се рожба отглежда“, която представихме на „Пирин фолк“, песен, която макар да е писана за фестивал, има и следфестивален живот. Ще изпеем дуети и с Марин Молов, Николай Славеев, Здравко Мандаджиев, Румен Малинов, Христо Косашки.

Изключително трудно ми беше, макар че избягвам такива думи, да подбера репертоара за този концерт и обяснявам защо. Вече съм готова с 19-ти самостоятелен албум и ако сложа и дуетните 8 песни, концертът става много дълъг, така че се наложи много от известните песни да ги съкратя в китки с по един куплет. Много хубави песни няма да могат да бъдат изпълнени. Просто няма време. Освен това подбрах освен популярните песни, нови неща, които смятам, че ще бъдат харесани от хората.

Предстоят ли нови музикални проекти или пък нов албум?

19-тият ми албум е почти готов, може би имам още 1-2 песни да довърша. Ще се постарая до края на годината албумът да излезе на музикалния пазар.

През последните години много пасивно се отнасях към своите участия, някак си исках да почина от всичко, от всички пътувания, от тези емоции, които преживявах в последните 10 години. Чувствах се много изморена и сега ми се иска с този нов спектакъл с танци, песни и мултимедия, да обиколя много места в България. Вече имам достатъчно натрупан опит в организирането на такива големи мероприятия и смело мога да кажа, че за първи път толкова много фирми откликват, за да помогнат на замисъла. За мен е огромно щастие, че срещам толкова осъзнати хора по пътя си и толкова много съмишленици. Макар че живеем в изключително трудно икономическо време и във време на духовен упадък, за първи път виждам такава подкрепа, която смятам, че и свише, не само на земно ниво. Когато човек тръгва с такива светли мисли, идеали и намерения да работи за цялото, то тогава и цялото му помага.

Билети: https://bilet.bg/bg/events/poli-paskova-koncert-spektakal-20-godiini-jivot-s-pesen/3003