8 Юни, 2013 16:36 841 0

Стоянович иска законодателни промени за меценатството

  • стоянович-
  • законодателни-
  • промени-
  • меценатството
Стоянович иска законодателни промени за меценатството - 1
Снимка: БГНЕС

Петър Стоянович, министър на културата, в интервю за ИлианаБеновска, „Радио К2”.

Меценатството в България

Меценатството не е разпространено в България, не е уредено и със законови облекчения.

Предложението за законодателни променитрябва и със сигурност е в дневния ми ред. Въпросът е, че трябва да намерим баланса между добронамереното меценатство и подозренията за обвързаност и парични зависимости. Допълнителни пари могат да дойдат само по европейските програми и следващото нещо, което съм възложил, е да търсим начини за директно кандидатстване в Брюксел, не през българските институции. Следващите основни бенефициенти по европейски програми ще бъдат българските общини, а не изпълнителната власт. Това, за което може да кандидатства и да усвои Министерството на културата, е в пъти по-малко, като перспектива, отколкото Столична община, затова и там нашето сътрудничество е много тясно, в лицето на г-жа Фандъкова и г-н Чобанов. Познавам ги отпреди, но вече имам и институционални уговорки за съвместна дейност.

Имах много приятни, интересни и смислени срещи с филмовата гилдия. Има разбиране към финансовото състояние, в което се намира държавата, но разбирам всеки един от тях, който е не само склонен, но и продължава да протестира ефективно. С този бюджет, не виждам начин, по който техните изисквания да бъдат изпълнени, а те са изключително справедливи. Видим възход на българското кино в последното десетилетие не трябва да спира. Трябва да се спази този баланс, който невинаги е налице – утвърденото поколение на по-възрастните творци и по-младата генерация трябва да вървят рамо до рамо, не би трябвало някоя от тези групи да бъде предпочитана по една или друга причина.

Политическото номадство

Членувал съм в две партии – СДС и „Гергьовден“, след което не съм бил, нито имам намерение да бъда партиец в този смисъл на думата. От 2009 г., когато се оттеглих от сцената на партийността, политиката в България се промени драстично, според мен за лошо: нарушиха се трайни принципи на правенето на политика, на разбирането за политика и тази тъжна бездна, която зейна между т.нар. политическа класа и българската нация, продължи да се увеличава. Мисля, че със скромните си експертни възможности бих могъл да помогна за съкращаването на тази бездна.

Наследеното в културния сектор

Поканен бях от г-н Орешарски в качеството си на експерт, на човек с произход от културата, с някаква визия за културата и мисля, че в този контекст е моето предначертание. Десетина дни след встъпването ми в длъжност, имам яснота за по-голямата част от проблемите. За жалост, те са доста по-големи, отколкото очаквах.Човек-работар като мен първо гледа какво може да се свърши. Трябва да започнем от философията на културната политика. Няколко са нещата, които мисля, че спешно трябва да бъдат върнати в нормалността. Първо, това е значително по-голямата прозрачност в сферата на културата, както в сферата на финансите и обществените поръчки на програми, така и в сферата на делничното общуване с хората, които се занимават с култура, били те гилдии, неправителствени организации или администрация.
Обществеността със сигурност иска да знае подробности по смисъла и финансирането на големи проекти като Българския Лувър, като Музея за съвременно изкуство.

От своя страна,гилдията и неправителствените организации искат да видят в лицето на министъра на културата  човек, който работи за тях, помага им да свършат онова, на което те са посветили живота си. Не бива да забравяме, че особено неправителствените организации се занимават с големите проблеми на културата абсолютно безвъзмездно. Впечатлението ми е, че в последно време този диалог е бил нарушен и тези хора с право една седмица трябваше да бъдат успокоявани, за да може да се върне нормалността в диалога. Има традиция в схващането за Министерството на културата като една красота, престиж, а всъщност отдолу има изключително разнородна палитра от нива на компетентност в движимото и недвижимото наследство, живите изкуства и т.н. Всеки един от тези хора, всяка една от тези гилдии трябва да бъдат успокоени и върнати обратно на масата.

Културата и парите

Бюджетът е общо 122 млн. Това е  сума, която не може да бъде сравнявана нито със западно-европейската, още по малко с американската практика. Вчера имах среща с част от моя екип по друг повод и френските познавачи в нея ни съобщиха, че нашият бюджет за цялата българска култура е само колкото една от средно големите дирекции във френското министерство на културата, така че съизмеримост не може да има. Разбира се, Министерството на културата не е самостоятелен играч, нито има някакъв бюджет, който може да бъде отделен от общия национален бюджет, където всеки един от ресорите настоява да е първостепенен. Освен с малки суми, надграждането на наследения бюджет ще бъде трудно.

Кризата на духовността

„26% от десетгодишните четвъртокласници са неграмотни, 30% от домовете на хората нямат тоалетни и бани. Това пряко кореспондира с обратната връзка между културата и изкуството и духовността, която би стимулирала желанието за образованост“, напомни Илиана Беновска. Оттук и въпросът – имате ли лостове, като министър на културата, да повишите духовното равнище, за да има стремеж и към образованост, и към усъвършенстване, при липсата на пари и при вас, и в социалната сфера?

Да, съгласен съм с Вас. Според мен, тази криза е в пъти по-страшна и по-заплашителна, отколкото финансовата, защото финансовата криза, живот и здраве, ще бъде преодоляна, но тогава вече ще сме изгубили темела на българщината, духовността, която води нацията напред. Затова моят и на колегите от образованието дълг е да подготвим следващото ново поколение български граждани. В сферата на духовността не се инвестира в половин или в един мандат. Това не е бюджет, който се приема година за година. Трябва да инвестираме в генерации, в поколения. Резултатите от правилните инвестиции ще бъдат видени не в края на мандата, а много след като ние престанем да бъдем министри или дори вече не сме между живите.

Култура и политика

Съгласен съм с констатацията за влошеното качество на парламентарния дебат. Не зная дали това е следствие на социалния колапс, или нов дух, който сме изпуснали от някаква бутилка. Бих започнал с личния пример, т.е. спрямо министъра на културата, нищо не е лично, той е длъжен да изслушва и да възприема всичко, което се случва около него, по начин, който, на първо място, е в услуга на процеса на облагородяване на нравите и на развитието на културата. Схващам своята роля, на първо място, като събеседник и посланик на хората на изкуството, на гилдиите, на НПО и на администрацията на Министерство на културата.

Перспективата на заварените проекти

По-големите, от национално значение и със значително финансиране проекти, разбира се, трябва да бъдат прегледани, както за тяхната смисленост, така и за прозрачността на тяхното финансиране и изпълнение. Ако под това се разбира дали Министерството на културата ще спира, или не проекти – не, нямаме никакво намерение да го правим.
Всеки, който е бил в някакъв вид управление, независимо какво – партийно, политическо, фирмено, знае, че първата стъпка, която го води в гроба, е да се обгради с приятели, роднини, което е начин да съкратиш своята оперативна възможност. Хората около мен и тези, с които предстои да работим, ще видят приложението на тази моя максима. Нито ще крия кои са хората от моя екип, нито телефонът на някого от тях ще бъде затворен за широкия кръг хора с интерес към културата.

Промените в Закона за обществените поръчки по отношение на медиите

Вярвам, че г-н Орешарски е много по-навътре във философията на този тип законодателство, и мисля, че той ще ни представи най-правилния начин. Основни за тази сфера са прозрачността и балансът, каза Стоянович.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА