101 поети срещу войната в Украйна

"Поезия срещу войната" - така се нарича антологията със стихове на 101 автори, която излезе от печат на 16 юни. Всички приходи от продажбите ще бъдат дарени в полза на пострадалите от руската инвазия в Украйна, пише "Сега"

Сред българските автори, които са предоставили свои творби за каузата, са Борис Христов, Георги Господинов, Цочо Бояджиев, Елин Рахнев, Петър Чухов, Рене Карабаш, Стефан Иванов, Румен Леонидов, Хайри Хамдан, Александър Секулов и др. - общо над 80. Включват се и чуждестранни поети като Юрий Андрухович, Клаудиу Комартин и Маркиян Камиш, а има и няколко стихотворения по темата от автори, които отдавна не са между живите: от вдъхновителя на книгата Фредерико Гарсия Лорка до Тарас Шевченко. Текстовете обхващат темата за войната и мира в настоящия и в историческия контекст, а авторите изразяват своята подкрепа за Украйна чрез силата на изкуството. Корицата е дело на художника и аниматор Теодор Ушев.

Инициатор на "Поезия срещу войната" е Георги Гаврилов, а негови съратници в начинанието са Райчо Ангелов, Стефани Дънева и Анна Лазарова. Гаврилов казва, че идеята му е хрумнала още в началото на войната и с нея той се надява да възроди първоначалната сила на литературата, която напоследък се приема предимно като "моден аксесоар" или "попкултурен феномен". Поетично четене в Министерството на културата на 21 март, където са поканени той и още 20 автори, окончателно дооформя концепцията.

Група "Остава" са записали и специална песен-саундтрак на сборника - "Помощ". Soul Cinematic и Красимир Димитров заснемат кратко видео към нея. "Поезия срещу войната" се осъществява с безвъзмездната финансова подкрепа на Христо Димитров и екипа на издателство Scribens, а пълна информация за антологията и нейното разпространение може да бъде намерена тук(link is external).

Приходите от продажбите ще бъдат дарени на Фондация „Юкрейн съпорт енд реноватион“, ЕИК 206865340, банкова сметка в лева: BG49IABG70951001063401, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. „Източен“ 59, представлявана от Наталия Еллис. Те ще послужат за възстановяването на болница, в която да се настаняват болни или ранени бежанци от Украйна.

Минималната цена на книгата е 20 лева, а при желание дарителската стойност може да бъде и по-голяма.

ОТКЪС

Поезия срещу войната - предговор

Има една много известна фотография от разстрела на Федерико Гарсия Лорка. Двама мъже с пушки, двама други, даващи заповеди, и един Лорка, вдигнал юмрук високо в небето, рецитирайки любовна поема, секунди преди сърцето му да бъде пръснато от куршуми. Ако не сте я виждали, потърсете я. Фотографът е неизвестен, хората с пушките също, хората със заповедите – и те. Единственото могъщо на тази снимка е Лорка. Неговата поезия, неговият начин, неговата любов. Ако Бог се е възхищавал, без да се намесва, това е един от случаите. Ако Бог е бил на колене, без да смее да обели и дума, това е един от случаите. Поезията срещу абсурда. Поезията срещу войната. Поезията срещу смъртта.

Повече от 100 години по-късно ние се намираме в ситуация на поставяне под съмнение на всички ценности, за които сме загубили достатъчно досега. Ние рестартираме играта, която не е игра. Забравяме ожуленото и продължаваме. Забравяме, че киселата топла струя кръв създава новата маркировка на пътищата ни. След 2 години, прекарани в страх и пазене от вирус, който си предаваме чрез най-нужното – дишането – се озоваваме във война, недостойна за смъртта на тези преди нас.

След дълги години летаргия и превръщане на поезията в аксесоар тя трябва да заеме своето място и да заиграе отново своята роля в онова, което ще наричаме история, но което сега се случва пред очите ни, пред сърцата ни и пред децата, родени да живеят в друга ера.

И защото в началото е било словото, а не оръжието, и защото накрая остават думите, а не едносричното пелтечене на картечницата, и защото никой живот не е създаден с идеята за самоунищожение, и защото любовта и изкуството са най-високо във възможностите ни, трябва да се каже едно, и това едно да бъде човекът. Защото всички ще бъдем преработени заедно от земята, по която сега се обичаме и мразим, вдишваме пролетните ухания и уханията на гниещата шума и по която слънцето не избира кого да стопли. Защото няма криза на света, която да не е измислена или причинена от нас самите – глад, война, неравностойност, дехуманизация. Защото границите, които сме отбелязали, са като границите на облаци.

Сартр казва, че след края на Втората световна война започва една по-голяма и дълга война – тази на Мира. Нека водим войната на Мира, която е по-трудна и затова – по-смислена. Защото в нея ще се борим със собствените си проблеми и различия, не с техните притежатели. Защото това е достойната война, единствената достойна война, която не унижава, а сближава; която не сее смърт, а възможност за нещо ново; която не разпределя, а споделя. И думите са нейните единствени воини и нейните муниции – думите, с които водим живота си от раждането до последния си дъх. Думите, с които се молим; с които се обясняваме в любов; с които разтопяваме и разбиваме сърцата си; с които казваме имената си, адресите си, историята си.

Вижте отново погледа на Лорка – в него се отразяват ликовете на божествата, нямащи смелост да умрат вместо него. Или да кажат това, което казва той.

Има моменти, в които никой не бива да мълчи. Настоящият е такъв. Защото, ако сме вярвали в нещо, то се обезсмисля от случващото се сега, и ако сме се гордеели с нещо, то е застрашено от заличаване, и ако сме били на крачка от онова, към което всеки, раждал се някога, да ни е приближавал, сега разстоянието нараства. И ще продължи да нарства, ако не приемем осъвременените метрики, а те не могат да ни оставят безучастни, не могат да ни оставят да предадем изграденото дотук, не могат да погребат юмрука на Лорка и на всички други, които са се сгромолясали върху собствената си плът, за да защитят онова, към което, ако не разберем сега, че принадлежим, няма да имаме друга възможност.

Причината тази книга да се роди е ужасна. Причината е абсолютното пристъпване на човешки права и обезобразяването на една страна, бруталното осакатяване на животи, градове и бъдеще, предизвикано от болните и умопомрачени, обездушени амбиции на един неодиктатор, тласкащ и собствената си страна към погром. На 24-и февруари Русия започна война с Украйна, каквато Европа смяташе, че няма да види отново. Тази книга се обявява с всички свои литературни гласове категорично против зверствата на руската армия, извършени на територията на Украйна и заплашващи да се разпространят и в други суверенни страни. Тази книга застава зад украинските граждани, храбрите и непримирими защитници на Украйна, украинските майки, деца и бежанци. Тази книга не се страхува да заяви позицията си, защото поезията трябва да изрича истината и да я брани, а истината – със своето най-жестоко лице – е такава.

„Поезия срещу войната“ за Украйна.