„Миньоните 2“ е още едно доказателство, че Холивуд продължава да дои пресъхнали крави (ТРЕЙЛЪР)

Изглежда 2022 г. не е годината на анимационните филми, защото „Миньоните 2“ е просто поредното изсмукано от пръстите творение, лежащо върху старата слава на предшественика си.

Няма никакво съмнение, че малките жълти разбойници достигнаха неочаквани висини, когато за пръв път се появиха на големия екран. Убеден съм, че за нищо на света децата няма да спрат да ги обичат. Но проблемът към днешна дата е, че на възрастните сякаш е напът сериозно да им втръснат. Аз поне се чувствам така, макар да не се имам за особено стар.

Историята този път ни връща през 70-те години на миналия век, когато Гру е едно 12-годишно момче, което започва да трупа репутацията си на злодей с помощта на своите верни помощници - Миньоните. И както всяко друго дете на тази възраст, той си има идоли, на които подражава. В случая това са злодейската група „Злите шест“. За негов късмет или нещастие лидерът им - Див Пердах, е отлъчен от групата, което отваря едно вакантно място. Пусната е обява за запълването му, а това е шансът на Гру, да блесне. Както прекалено често обаче става в живота, момчето се запознава с разочарованието от реалните образи на своите идоли, когато ги вижда за пръв път. Той обаче е твърдо решен да им докаже, че има по-голям потенциал от тях и именно там започва истинската трансформация на „Проклетника“.

Разочарован съм обаче от доста от нещата, които видях. Темата с ретро попкултурата през 70-те вече е до такава степен експлоатирана, че максимата за „Всяко ново нещо е добре забравено старо“ губи всякаква стойност. Сигурно щеше да е готино, ако 1/3 от най-новите филми не виждахме подобни мотиви. Другото неприятно е, че продуцентите на касови поредици така и не се научиха, че разказването на предистории за успешните им проекти е формула за провал. Достатъчно бе, че вече имахме няколко подобни филми точно от поредицата за Гру и Миньоните, но в 3 от 5-те филма вече става досадно. Още едно разочарование е и липсата на особено дълбок смисъл в сценария. През цялото време отсъстват мотиви за почти всяко едно действие на героите от екрана. Говоря дори за най-елементарни неща, като желанието за отмъщение или всеотдайността на приятелите. Подозирам дори, че Матю Фогел и Брайън Линч просто са седнали една вечер на по чаша бренди и за час-два са надраскали куп детински шеги в стил „Том и Джери“, след което просто са ги навързали така, че да пасват на Миньоните с типичните им комични звучи.

Най-странното е, че в каста с актьори виждам някои настина впечатляващи имена. Изключвам Стив Карел, който по традиция озвучава Гру, но останалите - Алан Аркин, Тараджи Хенсън, Мишел Йео, Джули Андрюс, Ръсел Бранд, Жан-Клод Ван Дам, Долф Лундгрен, Дани Трехо и така нататък, и така нататък. Представям си, че само за заплатите на тези хора са пръснати повече от половината от $85-те млн., похарчени за цялата продукция. А не бива да забравяме, че анимациите гълтат доста средства с оглед огромния труд на художниците.

Не се съмнявам обаче, че „Миньоните 2“ ще е на печалба. Това е все едно да гледаме поредното продължение на „Терминатор“ или „Междузвездни войни“. На всички е ясно, че ще е провал, като качество, но въпреки това отиват чинно в киното и чакат за билети. Тук мотивът ще са децата, така че гаранцията за успех в боксофиса е потвърдена, благодарение на страхотната реклама в социалните мрежи.

Моята оценка за филма е 5/10, като дори го поставям след „Баз Светлинна година“, защото там поне бе вложена малко повече мисъл. „Миньоните 2“ просто е пореден опит на Холивуд, за да издои пресъхналата крава, но с тази разлика, че маркетинг отдела на Illumination вложи много усилия, за да превърне жълтите човечета в глобален феномен дори извън киносалона.