Орлин Горанов пред ФАКТИ : Всеки нов ден – е едно ново начало

Орлин ГОРАНОВ на 65 !

Орлин Горанов е роден на 8.VІІІ.1957 г. в Берковица. Един от най-талантливите и елегантни поп-изпълнители у нас. Започва от дете в детския хор "Бодра смяна", по-късно пее към Ансамбъла на армията, където работи до 1985 г. През 1990 г. завършва Музикалната академия с оперно пеене. Орлин Горанов е единственият случай в българската музика, при който е звезда както в популярната, така и в оперната музика, публиката го определя като голям артист. Затова елегантното му участие във всеки концерт изпълва присъстващите в залата с радост и възхищение.

Едно от емблематичните му изпълнения е на песента "Светът е за двама".

Музикалната му дарба и великолепните гласови данни са открити от Стефан Диомов по време на военната му служба в Ансамбъла на ГУСВ, чийто солист остава до 1985 г. През годините, в които се провежда конкурсът "Мелодия на годината", е един от водещите (от 1986 г.). През следващите няколко години се утвърждава сред водещите певци в българската популярна музика. За създаването на елегантния му стил допринася и сътрудничеството му с Александър Бръзицов.Едно от емблематичните му изпълнения е на песента „Светът е за двама“ по музика на Мария Нейкова и текст на Димитър Точев, а сред международните му награди, които получава са: Голямата награда „Златният Орфей“ и много награди у нас и в Европа.

Музика за него са писали Зорница Попова, Тончо Русев, Морис Аладжем, Мария Нейкова, Стефан Диомов, Александър Йосифов, Александър Бръзицов, Кристиян Бояджиев, Вили Казасян, Иван Пеев, Атанас Косев и много други.

Орлин Горанов ще участва в прочутия мюзикъл „МАММА MIA!“ от Бени Андершон и Бьорн Улвеус , режисьор Пламен Карталов на фестивалите на Софийската опера „Опера на върховете“ и „Музи на водата“ на езерото Панчарево. Директорът на Националната опера получи специално разрешение от авторите на мюзикъла да разработи своя концепция за спектакъла и да предложим друга театрална интерпретация на великите песни на АBBА, което определи големия успех на „MAMMA MIA!“ на българска сцена.

Орлин Горанов участва в спектаклите на мюзикъла в Белоградчик на 18, 19, 20 и 21 август. Участието на Орлин Горанов в „MAMMA MIA!“ е гаранция за успеха на представлението не само в Белоградчик, но и на фестивала „Музи на водата“. Там Орлин Горанов ще пее на 1, 2, 3 и 4 септември. Самият певец казва за играта си в мюзикъла : „Работата в него ми носи голямо удоволствие, затова успехът е сигурен!“

- Орлин Горанов на 65! Това как ви звучи?! На мен ми е странно, защото нямате абсолютно никакъв синхрон с тази цифра. Какво Ви е усещането за възраст?

- Да, а аз съм един а-синхронист! / Смее се!/. Все още не мога да дам логично обяснение. Възрастта - е тази на която се чувстваш. Всичко останало е математика и статистика. Колкото по-малко човек обръща внимание на статистиката, толкова по добре. Като малък имах една любима песен на „Бийтълс“ – „When I am 64!“ /Когато ще съм на 64/...Много готино звучеше от устата на тия луди младоци тогава, да си представят какво ще бъде, когато станеш на 64...Е, станах на 64, не си изгубих косата, продължавам да си пия вино, да се виждам с добри приятели и да предизвиквам положителни емоции за да вървим напред. До кога и колко надалеч – само Господ знае.

- Толкова песни и арии сте изпял. Все пак - любима ария, песен? Коя ария бихте искал да изпълните?

- О, не знам какво бих искал да изпее още. Както се казва при актьорите : „може би все още не съм изиграл своя Хамлет, или Отело“. Може би не съм изпял тази песен, която бих искал да изпея. Тези които останаха във времето са ми напълно достатъчни. А от тези, които съм изпял, може би тази, която изпях преди около четиридесет години и това е : „ Светът е за двама“

- Ако трябва да се самопоздравите за юбилея с коя песен ще го сторите?

- С една от първите ми песни : „Да започнем всичко отначало“. Аз общо взето така и практикувам живота си , както се казва : всяко заспиване е малка смърт и всяко събуждане е малко раждане. Така, че всеки нов ден – е едно ново начало. И така върви моят живот.

- Планирате ли някоя нова песен?

- Нон-стоп правя нови песни. Даже в ковид обстановката не спирах да творя, не спираме да работим. Направихме през тия две години проекта „Пеещи артисти“ на Игор Марковски - един букет от гласове на любими артисти. В проекта участвам и аз. Ще продължим в този дух и скоро ще направим голям концерт в зала 1 на НДК с колегите от този проект, и публиката ще има възможността да се наслади на много хубава музика, само нови песни, а ние, артистите, очакваме пълна зала.

- Поне една от песните бихте ли споделил? Която ви е най-присърце...

- Последните две песни: „Дихание“, и любимата ми нова песен - „И“, по музика и текст на Игор Марковски и Косьо Филипов, Светльо Лобушки – хората, които създадоха тази песен. Имаше спор как да се казва тази песен, и тогава Игор Марковски предложи да се казва песента „И“ – защото това „И“ е една връзка, едно продължение.

- Музика за вас са писали много композитори. Чии песни са най-чести в репертоара ви?

- Дълги години работих с Александър Бръзицов, светла му памет, който ни напусна преди няколко години и който беше един прекрасен музикант и човек. Той ме научи да не се задоволявам с по-леките шлагери, с по –леките песни. Винаги съм се стараел да навлизам все по-дълбоко и по-дълбоко в музиката, в изкуството като цяло, не случайно след като взех „Златния Орфей“ през 1985 година, като изпълнител, и реших, че съм покорил един от големите върхове на поп-сцената, защо пък да не опитам и едно друго поприще – класическата музика, която всъщност ми беше по-старото предходно поприще. Тогава влязох и успешно завърших консерваторията в естрадния отдел, после започнах да работя в операта, имам над 20 спектакъла, като заглавия зад гърба си, над 500 спектакли, както у нас, така и в чужбина. Колкото по-надълбоко един творец се потопява в океана, наречен изкуство, му става ясно, че е в самото начало. „Един живот не стига“! Така че, отново бих изтъкнал Сашката - Александър Бръзицов –който остави една огромна следа, голямо творчество, не само в певческото изкуство, но и в инструменталното изкуство, и във филмовата музика. Той беше един много широко скроен творец, при положение, че не беше завършил музикална академия, а бе художник по образование, нещо, което е известно на малцина. Той постоянно търсеше, експериментираше и беше в крак със световните тенденции. Аз съм пял негови аранжименти дори в чужбина.

- Какво е вашето мнение относно квотите за българска музика?

- Абсолютно „ЗА“ съм за квотите за българската музика! В крайна сметка, в българския ефир, е препоръчително да звучи български език! Въобще няма какво да го коментираме това. Само да се поогледаме при нашите съседи какво се случва и как живеят, дали ще е Гърция, дали ще е Италия, или Сърбия, или Румъния, или Испания, или Франция – навсякъде звучат песни на собствения език. Не знам дали това е шовинизъм, или национализъм, по скоро това е въпрос на вътрешно усещане. Не за друго, а авторските права поне да останат за българските творци! Да имат мотивация да творят още и занапред. Ако ние самите не си уважаваме културата и езика, няма кой друг да ни го уважи! Така че, квота, особено за националните ефири и медии, които са бюджетни и се изхранват от данъците на данъкоплатците, тук изобщо не трябва дори да има коментар по този повод. На 99% трябва да пускат българска продукция! Нямам предвид само поп-песни, не искам да бъда криво разбран, говорим за българския език, като цяло!

- Да поговорим за Орлин Горанов актьора. Бяхте в ролята на „българския президент“ във филма „Мисия Лондон“. Как се чувствахте в ролята на държавен глава? Ако ви предложат същата роля, но в истинския живот, както стана със Зеленски – ще приемете ли?

- Ха-ха-ха! / Смее се!/ Всеки трябва да прави това, за което е учил и за което е признан. Мисля, че даже от сцената в ролята си на изпълнител и творец, имам винаги какво да кажа на хората. Изкуството има точно тази цел – и да възпитава, и да провокира хората, така че едва ли бих се заел с нещо, за което не съм подготвен! Както се казва : „ нищо човешко не ни е чуждо“, нагледахме се на какви ли не ситуации в нашата сладка държава , какви ли не хора се пробваха в политиката. Мисля, че за да бъде човек на този висок пост – президент, той не трябва да е политик, а трябва да е държавник. Защото всичко друго няма абсолютно никакъв смисъл. Всичко е суета, и ако не си готов да служих в полза на народа, няма никакъв смисъл да се занимаваш с това. Все още мисля, че ще се намерят достойни българи, които да застанат на чело на тази държава като държавници и да отстояват интересите на този голям народ – българския. Ние може да сме малка държава, но сме голям народ!

- Какво липсва на реалните български президенти според вас?

- О, не бих се наел да бъда съдник на нашите президенти. Всеки от тях си има и страхотни качества, имат и пропуски...Никой не се е родил за такава дейност на сто процента. В момента генерал Радев, отново ще подчертая – генерал Радев, е един военен човек, който е подготвен за всякакви ситуации. Той е учил военно дело, знае как се командва, има познание върху много неща от това как трябва да върви една структура...Лошото е, че ситуацията, в която попадна генерал Радев във втория мандат, е световна криза, тя не е само наша....Световна рецесия, военни действия, пренареждане на целия световен ред. В делото на президента се иска страшна мъдрост и един професионален екип който да стои зад теб за да се случат нещата. Който и да бъде следващия ни президент никак няма да му е лесно. Ако не отстоява националните интереси, просто нищо няма да се промени.

- Ваши са думите: „Не разчитайте на падащите звезди, а сами си сбъдвайте желанията”. Кои желания сбъднахте и кои останаха за сбъдване?

- Тези, които съм сбъднал, те са факт вече. А тези, които тепърва ще сбъдвам, мисля, че е хубаво да си останат в моята глава, за да не предизвиквам Съдбата...

- За вас казват, че сте „опериран от звездомания“. По-добре ли е за известните личности да останат земни и достъпни или все пак е за предпочитане да са недосегаеми и звездни ?

- Това е част от играта! Има една прекрасна реплика от филма „Ах, този джаз“ – “No other business like a show business”, така че дали ще бъдеш звезда за два часа на сцената, или ще бъдеш звезда 22 часа след тия два часа в живота е въпрос на избор. Да, понякога тази рецепта работи за имиджа на даден изпълнител, ако той иска да играе този театър, лично аз не го предпочитам, защото се смятам за един нормален човек на два крака, с две очи, с еднакви нормални щения, като всички останали хора. Аз също много искам да се разхождам по улиците просто ей така ,незабележим, като всички останали хора, и да се радвам на живота с най-малките му подробности! И да съм стъпил на земята здраво! А „звездите“... те са някъде горе....много високо...Някой ден, може би, след като си отида, ще ви махам отгоре....

- Като заговорихме за личности и звезди, срещал сте се с много от тях, с Рон Мос, например. Кой ви е впечатлил най-много и с какво?

- Едно мога да кажа, че всичките личности и звезди, с които ме е срещала съдбата – са адски земни и много готини хора! И всички тези големи звезди не страдат от звездомания. Няма такова нещо. Човек показва качествата си там където трябва и когато трябва, всичко останало е суета!

- Съжалявате ли за нещо в живота?

- Само за едно съжалявам, че страшно бързо се върти часовникът. И може би няма да ми стигне този живот да реализирам още стотина-двеста мечти. Но какво да се прави, човек трябва да опита! „Един живот не стига“!,

- Като изпълнител и човек сте много обичан, какво е за вас Любовта?

- О, Любовта! Любовта е всичко заради което си заслужава човек да живее! Всичко, което правим в този свят докато сме живи го правим в Нейно име , в Нейна чест...

- Кой български поет можете да цитирате сега, импровизирано на „прима виста“?

- Един Дамян Дамянов, например...или Пейо Яворов : Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; -музика – лъчи...и т.н.

- През 2018 г. излезе автобиографичната ви книга „Да започнем отначало“. Ако започнете от начало бихте ли променил нещо?

- Предполагам, че някои неща бих ги променил, да...Човек прави грешки...Разликата между умния и глупавия е, че и двамата правят грешки, само че умният не ги повтаря! И ако някъде съм сгрешил и съм направил нещо не както трябва през годините, може би ще го поправя...Сега вече, от пиедестала на моите годинки нещата изглеждат малко по-други безспорно. Може би бих променил някои неща, но в никакъв случай не бих избрал друга професия, въпреки, че има много други професии, в които човек би могъл да прояви творчество. Затова има една титла, който се нарича - „майсторство“ и тя е присъща за абсолютно всички професии. И майстор става само този, който влага творчество в работата си.

- С коя книга заспивате в момента?

- За жалост не ми остава много време да си гушна някоя книга преди да си легна. В последно време малко се пренасочих към старата азиатска култура, и в момента ми попадна една уникална книга озаглавена „Петокнижие“ или „Панчатантра“. Това е Древноиндийското петокнижие. „Панчатантра“ е една от знаменитите книги на древноиндийската литература. Наподобяват басни, или по-скоро истории за живота. Как , например, един баща не може да се справи с децата си, защото всяко си има своя неповторим характер, какъв е изходът, решението, как да им покаже нещата от живота и да ги научи на този живот, да им покаже природните закони, как и защо действат и т.н. Много интересна книга на народното творчество, компилация от интересни ситуации валидни до ден днешен. Една философия за природните закони. Навремето Пантелей Зарев казваше : „ако човек не се запознае с диалектиката, тя го бие по главата“. Природата отдавна е създала едни закони с които трябва да се съобразяваме и по тях да живеем. Така е устроен светът. Ние не можем да накараме реката да тече в обратна посока, или слънцето да изгрява от запад, природата така е създадена, че да се съобразяваме с нея, а не тя с нас. Колкото по-добре го правим, толкова по-добре живеем.

- Море или планина предпочитате за релакс?

- Един човек, който е роден в подножията на връх Ком в Стара планина да го питаш море или планина....- няма как да ти дам еднозначен отговор. И море и планина! Често вместо микрофона държа въдицата или рул на яхта. Мисля, че няма нищо странно в това.

Аз обичам морето, обичам вятъра, все пак и името ми го подсказва – аз съм „орел“, който обича да лети е...само на сън и в мечтите си....Но пък нищо не ми пречи, като се кача на лодката да ме духа вятъра, да държа въдицата и да се моля на Нептун да ми закачи нещо! / Смее се!/ А рибата само я ловя и пускам после на воля...

- Какво ще пожелаете на читателите и какво ще си пожелаете на себе си за юбилея?

- На читателите ще пожелая да са повече живи, отколкото здрави. Защото напоследък оценката ни за живота се видоизмени. Живота не се събира само в това, какво ще сложиш на масата, колко пари си изкарал, каква кола караш. Животът е толкова пъстър и шарен, че не трябва да забравяме хората около нас. Аз, лично постоянно се интересувам моите приятели как са, добре ли са, чувам се с тях, споделяме нещо хубаво, позитивно, договаряме се да се видим, защото трябва да се виждаме за да си побъбрим, да се посмеем, да си попеем, да си потанцуваме. Не може да се ограничаваме само с материалното. Въобще не ме интересува кой как е облечен, кой каква кола кара или какво има на масата! Едни семки да споделя с приятели с една евтина бира ще бъда безумно щастлив!

На себе си бих си пожелал лекичко и кротичко да си продължавам напред...Само нека бъде мир, да е мирна година, да гледаме позитивно към бъдещето, и да се опитаме да направим света малко по-приятен за живеене!

Интервю на Оля Ал-Ахмед