Яна Язова - птицата феникс на българската литература

За една успешна съвременна будителска мисия и историческите гени на кръвта в "Нашият ден" разказва д-р Петър Величков, литературен историк, биограф на Стара София и Царство България, изследовател на Яна Язова, пред БНР. Човекът, който посвещава живота си на Яна Язова и ако го нямаше, едва ли толкова много българи днес биха могли да се докоснат до нейното творчество. Всичко започва през 1985 г. когато вестник „АБВ“ публикува откъси от романа на Яна Язова "Левски“ по намерената чернова, разчетена от д-р Петър Величков. Благодарение на сизифовския му труд до българския читател достига трилогията "Балкани“, в която влизат "Левски“, "Бенковски“ и "Шипка", както и дилогията "Соленият залив".

"Съдбата на нейния архив е да бъде изхвърлен за вторични суровини. За щастие двете сестри Сълза и Поля Петканови, които са дъщери на писателя Константин Петканов, алармират Величка Филипова, директор на Главно управление на архивите. Тя води тримесечна битка с влезлия от няколко месеца в жилището Николай Хайтов, за да може архивистите да влязат в апартаментчето на покойната Яна Язова. Те намират тези три романа в тайник в разтегателния диван", припомня д-р Величков.

Всичко онова, което е написала и което е документирала за себе си, е стигнало до нас чрез едни изрезки от вестници. Сякаш тя много добре е знаела своята мисия и е била готова в името на тази мисия да се откаже от всичко останало. Животът на Яна Язова е програмиран в служба на българския народ.

"Яна Язова единствена достига до своя читател не по оригиналния препис на своите творби, а по техни чернови. За разлика от многото други будители, тя е издържала в пълна изолация 30 години от 1944 г. до 1974 г. Тя няма публикуван ред в пресата, няма публикуване книга. Тя се е надявала, че един ден ще бъде открита и затова е подготвила всички произведения, включително и трите си стихосбирки, работени някъде през 70-те година на ХХ век. В момента подготвям второ им издание", посочва д-р Величков.

Неслучайно изследователят на Яна Язова твърди, че "всичко това напомня една строшена чаша, която трябва да съберем и залепим отново“. И допълва, че тя е уникален случай за българската литература. Тя сама е събирала и е запазила всичко, което е писано за нея, което подпомага поне оглеждането в първия период от нейното творчество до 1944 г.

"Ако професор Александър Балабанов, който я извайва като автор и ѝ дава този псевдоним Яна Язова, защото истинското ѝ име е Люба Тодорова Ганчева, е имал по-големи възможности, защото е работил с жив човек, то аз трябваше да възстановя живота и книгите по разни чернови, да събирам от няколко чернови текст на един мъртъв човек, когото не можеш да попиташ. Ако този човек не беше оставил едни бележчици в романите си за Левски, Бенковски и Шипка, трудно би могло да се установи датираните, кое кога е написано, кога е преписано, кога е довършено. Всичко около нейните романи наподобява една загадка, кръстословица, която би трябвало да се реши“, разказва д-р Величков.

Пророчески звучат последните строфи от стихотворението "Ще бъда!", където поетесата пише: "Затуй, че устоях и че не падах, ще ме обича целият народ".