Националният исторически музей представя изключителните археологически открития от столицата на Одриското царство на връх "Кози грамади" в Средна гора.
Както е известно, от 2006 г.специалисти от Националния исторически музей /НИМ/ правят археологически разкопки на връх „Кози грамади” в Средна гора над село Старосел. Разкопките се ръководят от доц. д-р Иван Христов, зам.- директор на музея.
Връх „Кози грамади” е с надморска височина 1346 м. и е гъсто обрасъл с дъбови гори. Няма пътища и до него се стига от най-близките населени места - Хисар и Старосел, след два часа път с джип по изровени горски пътища.
В подножието на върха, още в края на ХХ век проф. д-р Г. Китов изкопа няколко царски тракийски гробници, между които и най-голямата откривана досега в България, т.нар. Староселска гробница. Още тогава стана ясно, че гробниците са некрополът (гробището) на голям столичен център на одрисите – най-голямото тракийско племе, създало в V в. пр. Хр. своя държава, просъществувала до мирното й присъединяване към Римската империя в І в. сл. Хр.
Столичният център бе открит от д-р Иван Христов през 2005 г. Разкопките извадиха на бял свят монументална царска резиденция, заобиколена от крепостни стени, градени с огромни каменни блокове с четириъгълна форма (т.нар. квадри). Многобройните монети показаха, че столичният център е създаден в V в. пр. Хр., превзет е бил от Филип ІІ Македонски при похода му в Тракия през 341 г., но след смъртта на Александър Велики одрисите са си го върнали и градът е просъществувал и след завладяването на Тракия от римляните и е бил напуснат по време на варварските нашествия през ІV-VІ век.
През тази година, със средства на Министерството на културата (15 000 лв.) и дарения (10 000лв.) от г-н Л. Цоцорков, меценат на НИМ, започнаха разкопките на светилището на столицата. То е в близко съседство с царската резиденция и се оказа, че е оградено с мощна крепостна стена от същите мегалитни квадри. Оградената площ на светилището е дори по-голяма от царската резиденция (10 декара).
От многобройните фрагменти на оброчни плочки (своеобразните икони на античните храмове) стана ясно, че светилището е на върховния античен бог Зевс Гръмовержец и жена му Хера. Същевременно многобройните дребни фрагменти показаха, че и тук е спазена заповедта на император Константин Велики, когато в 330 г. е обявил християнството за единствено позволената религия в Римската империя – езическите храмове да бъдат унищожени, а езическите „идоли” (статуи, релефи и т.н.) - начупени.
Многобройните дребни късове на статуи и релефи, както и основите на раннохристиянска базилика до светилището ни караха да мислим, че заповедта на император Константин Велики тук е изпълнена не особено стриктно.
Сензацията дойде на 1 септември тази година. В един отсек от 4 кв.м г-н Христов откри 30, изцяло запазени, оброчни плочи на Зевс и Хера и стотици монети от ІV в. пр. Хр. до ІІІ в. сл. Хр. Това е огромно богатство за всеки световен музей, носещо същевременно нова информация и за столицата на одрисите и за античното минало на нашите земи.
Загадката е защо тези плочи са оцелели, защо е нарушена заповедта на Константин Велики. Домързяло ли ги е да ги унищожат или новоизлюпените християни са си останали малко езичници. Това ще разберем след като с помощта на Министерство на културата доразкопаем светилището през септември – октомври.
Взети са мерки за охраната му, тъй като, след като стане известно, какво е открито на „Кози грамади” ще се съберат иманярите от цяла България.
Представянето на находките ще стане на 5 септември 2013 г. в кабинета на директора на НИМ в 13 часа в присъствието на зам.-министъра на културата Велислава Кръстева.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА