Балет „Арабеск“ представя три вечни класики

Спектакълът „Нестинарка, Лудо вино и Герман“, може да бъде видян само на 4 ноември на сцената на Музикалния театър от 19.00 ч., пише obache.bg.

Балет „Арабеск“ с любов представя една от най-ярките линии в търсенията на трупата и на поколения български хореографи в областта на свързването на българската традиция и фолклор със съвременния танц. С този спектакъл Балет „Арабеск“, в седмицата на народните будители, иска да се преклони пред мистерията на българската душевност, закодирана в нашия фолклор. Тази линия е завещана на трупата от Маргарита Арнаудова, която в поредица от ярки, експериментални спектакли синтезира един самобитен хореографски език, базиран на стилизирането на елементи от българския фолклор и на органичното им свързване с пластиката на босоногия танц , на техника греъм или на джаза – „Нестинарка“, „Адажио и скерцо“, „Нощ срещу Еньовден“, „Корен дълбоко в небето“.

Тази любов е споделена и от следващите поколения хореографи на „Арабеск“ – Мила Искренова с „Калиманку ле“, Антония Докева със „Зуна“, „Сувра“, „Енья“ и „Герман“, Боряна Сечанова с „Лудо вино“ и др.

В програмата:

„НЕСТИНАРКА“

Музика – Марин Големинов, Хореография – Маргарита Арнаудова, Сценография и костюми – Мария Трендафилова

Участват: Демна – Даниела Иванова, Найден – Васил Дипчиков, Струна – Константина Ханджиева Нестинарки: Андрея Дякова, Бенедета Граси, Виктория Петрова, Елизабет Якимова, Таня Кацарова, Теодора Друмева, Яна Николова Клюкарки: Стефан Вучов, Валери Миленков, Ервин Есен, Светлозар Тинев, Светослав Серопян

Култовата творба на Марин Големинов е създадена през 1940 г. От премиерата си през 1978 г „Нестинарка“ на Маргарита Арнаудова шества по българските и световни сцени като емблема на Балет „Арабеск“ . Сюжетът на спектакъла е изграден върху основата на стар народен обичай игра върху огън в деня на празника св. Константин и Елена. На фона на този обичай се развива личната драма на главната героиня. Изтерзана от хорските клюки, неразбрана от любимия човек, отчаяна от самотата си, тя смята, че причината за нейното нещастие е отричането ѝ от св.Константин. Обезумяла от мъка, тя танцува в огъня и изгаря в него. За големия успех на този спектакъл не само на българските сцени, но и зад граница, допринасят изключителните изпълнителски качества и индивидуалност на танцьорите от трупата.

Първите изпълнители на „Нестинарка“ през 1978 г. са Румяна Маркова – Демна, Георги Михов – Найден и Радостина Найденова – Струна, както и Розина Камбурова, Симеон Петров и Магдалена Ботева. За изпълнението на Румяна Маркова на престижния фестивал „ИНТЕРБАЛЕТ“ в Будапеща през 1979 г. пресата пише: „Румяна Маркова се нареди сред най-добрите изпълнители, видени на фестивала като Аурора Бош и Хосефина Мендес.“

Новото поколение изпълнители на „Арабеск“, които поемат щафетата от 2004 г. насам са Даниела Иванова в ролята на Демна, Константина Ханджиева и Ангелина Гаврилова в ролята на Струна, Асен Наков, Никола Хаджитанев (гост-солист от Софийска опера) и Стефан Вучов в ролята на Найден.

„ЛУДО ВИНО“

Музика – народна, Хореография – Боряна Сечанова, Костюми – Цветанка Петкова-Стойнова, Участват – Виктория Петрова, Яна Николова, Васил Дипчиков, Стефан Вучов

Спектакълът е по мотиви от народния обичай за направа на вино, очарованието и опиянението от свещенодействието на ритуала. Танц, вдъхновен от аромата на виното.

ГЕРМАН

Идея – Васил Докев, Хореография и режисура – Антония Докева, Сценография – Васил Докев, Музикален етноколаж – Антония Докева, Участват: Даниела Иванова, Константина Ханджиева, Виктория Петрова, Елизабет Якимова, Андрея Дякова, Таня Кацарова, Теодора Друмева

“ … И всякога после тоя Герман – дъжд е валял ! ”

“Герман” (“Молитва за дъжд”) е танцова творба, тълкуваща ритуала и свързваща българските етнопроблеми с идентичните на световния етнос.

Идеята на произведението е свързана с необходимостта на човека да се хармонизира с природата и вярата. Изградена върху автентични ритуали, хореографията е проникната от идеята за земята, бленуваща своето плодородие. То се случва в мистичната среща на земята и водата, за която танцът има силата на заклинание.

Суровостта на ритуала е предопределена от вечния жизнен цикъл, живот, смърт, живот.

Герман – отчаяние и надежда, жажда и пресищане, живот и смърт.