Зиги Марли за Боб: Хората обичат баща ми, но той имаше склонност към насилие ВИДЕО

20:30 часа, на 3 декември 1976 г. - в горната част на Кингстън, Ям­aйкa. Боб Марли и Уейлърс репетират в голямата къща на Хелп роуд 56, която певецът е получил от Крис Блек­уел, шефа на Island Rec­ords.

“Спомням си, че казах на майка ми, "И аз искам да дойда’” казва Зиги Марли, най-големият син на Боб и Рита Марли, който по това време е срамежливо осемгодишно хлапе. "Не, утре си на училище”, отвръща тя. Малкият остава при леля си.

През 1976 г. карибската нация е в разпад. По улиците на столицата се водят гангстерски войни, свързани със съперничещи политически фракции: имаше толкова много убийства, че от юни беше въведено извънредно положение.

Когато Рита напуска Хоуп Роуд по-късно същата нощ със своя VW Beetle, постът на охраната е мистериозно пуст, а две бели коли влизат в комплекса и от отворените им прозорци политат куршуми­. Един ожулва черепа ѝ, оставяйки я цялата в кръв, докато въоръжените мъже влизат в къщата, търсейки реге звездата. Боб Марли оцелява след изстрел в гърдите, друг куршум остава в ръката му, а мениджърът му Дон Тейлър е ранен в торса.

Зиги спи, когато посред нощ на вратата се чука. "Събудете се! Събудете се! Събудете се!". Полицията дойде и грабва мен, брат ми и сестрите ми, качиха ни в една кола и потеглихме към Strawberry Hill, където беше баща ми”, казва той, имайки предвид къщата на Блекуел в Сините планини. „Майка ми все още беше в болница, но на следващия ден дойде. Помня я в халат с превързана глава.”

С възстановката на този драматичен опит за убийство започва новия филм Bob Mar­ley: One Love – копродуциран от осемкратния носител на Грами, който седи срещу мен в избеляло зелено бойно яке и шапка. Дредовете му са по-къси, но по глас, външен вид и маниер, той е образът на баща си. “Това беше моментът, който промени живота му”, казва Зиги казва.

„Не искахме да направим филм от раждането на Боб до смъртта на Боб. Този период включва екшън и приключения, летящи куршуми, любовна история, трагедия, ­емоция и за мен това беше много ­значим период от живота му, когато той наистина трябваше да постави под въпрос себе си и да стигне до някакво разбиране за неговата цел. Това също беше начин да се избегнат всички биографични ­клишета".

Самоличността на стрелялия по Марли остава неясна, въпреки че атаката е свързана с Джим Браун, престъпник, който скоро след това се превръща в мощен наркобос в търговията с кокаин в САЩ, преди да бъде изгорен до смърт в затворническа килия в Кингстън през 1992 г. Приятел на Марли по-късно твърди, че певецът, когато впоследствие се среща с Браун, го е разпознал като един от мъжете, дошли в къщата онази нощ. „В крайна сметка той разбра кой го е направил и знаете ли, всички разбраха кой го е направил. След известно време вече не беше тайна, но ние имаме тайна, нали знаете. Не е необходимо да се казва кой го е направил. Това е нашата тайна, това беше тайната на Боб и ние просто я пазим".

Сблъсъкът на Марли със страховити гангстери като Бъки Маршал, е ключово за него. „Той беше уличен тип и познаваше уличните момчета“, казва Зиги. „Те са израснали заедно… Много хора обичат баща ми, но баща ми беше… той беше груб, имаше наклонности към насилие...“

В онази съдбовна декемврийска вечер Марли репетира за Smile Jamaica, концерт, насрочен от министерството на културата за два дни по-късно, уж за да разсее тлеещото напрежение, в Националния парк на героите в Кингстън. Участието на Марли, обяснява Зиги, беше прието като одобрение на социалистическото правителство на Майкъл Манли, който щеше да се възползва от него, като свика избори малко след концерта. Насилието в целия град се случваше между банди, които имаха мълчаливата подкрепа на PNP на Манли (Народна национална партия) и тези, подкрепяни от консервативната JLP (Ямайска лейбъристка партия) на Едуард Сига. Съсед на Марли съобщава, че е чул Алвин Патерсън, перкусиониста на Уейлърс, да казва, че са $дошли да убият Боб“.

Ма,ли изразява подкрепа и за Фидел Кастро и последното нещо, което Америка иска по това време, е още една Куба на прага си. „Исках да проуча ролята на ЦРУ в политическия смут в Ямайка“, казва Зиги. „Баща ми, който имаше голямо влияние и се виждаше, че подкрепя Майкъл Манли, беше проблем за американското правителство, защото те не искаха Ямайка да стане комунистическа или да стане съюзник на Русия. Имам чувството, че опитът за убийство е част от онази прокси война, в която той се забърка заради влиянието си в Ямайка.

Това е тъмна и сложна тема, но One Love намира много светлина заедно с нея. Британският актьор Кингсли Бен-Адир представя Марли с дълбока човечност и проучена лекота; Момичето на Бонд Лашана Линч пресъздава Рита Марли в слънчевия, пламенен източник на сила, която е в реалния живот; докато Джеймс Нортън дава прохладно доверие на Крис Блекуел.

Филмът е режисиран от американеца Рейналдо Маркъс Грийн, създал номинирания за Оскар биографичен филм „Крал Ричард“ за бащата на тенис суперзвездите Винъс и Серина Уилямс. Смесицата от националности в продукцията обаче е проблем, когато трябваше да се улови особеното усещане на Ямайка през 70-те години. „Имаше безпокойство, разбира се“, казва Зиги. „Но, колкото и да изглежда пренебрежително към реалността, или може би съм пушил твърде много трева – решенията, които вземам, винаги се развиват по правилния начин.“, заявява синът на легендата.

Източник: The Telegraph