Световноизвестният италиански диригент Клаудио Абадо почина днес в Болоня на 80-годишна възраст, съобщиха в. „Ла Република“ и АП, позовавайки се на източник, близък до семейството.
В последните години Абадо се бореше с тежко заболяване, което през 2010 г. го принуди да се откаже от завръщането си на подиума на миланската „Ла Скала“ след 24-годишно отсъствие от афиша на този прочут оперен театър. Заради неразположенията си същата година той отказа и ангажиментите си по повод на 150-годишнината от рождението на композитора Густав Малер.
Абадо е роден на 26 юни 1933 г. в Милано в семейството на учител по цигулка. През 1955 г. се дипломира в специалностите пиано и дирижиране в консерваторията в родния си град. Първото признание идва 3 години по-късно, когато получава Първа награда на големия конкурс „Кусевитски“ в Масачузетс, САЩ, и дебютира с Нюйоркската филхармония. Следващата година дебютира като симфоничен диригент в Триест, Италия, а през 1960 г. звездата му изгрява и в „Ла Скала“.
През 1963 г. е поканен от Херберт фон Караян да дирижира Виенската филхармония на фестивала в Залцбург. През 1968 г. идва ред на „Ковънт Гардън“ в Лондон и „Метрополитен опера“ в Ню Йорк. Работата му в „Ла Скала“, която продължава без прекъсване до 1986 г., е свързана с дълбоко обновяване на програмата и артистичните приоритети на прочутия милански театър. Той върна на сцената и отдавна забравени автори, изборът му често бе подлаган на сурова критика, но той продължи да следва своите убеждения, макар и привидно далечни от традиционната логика в жанра.
През 1972 г. Клаудио Абадо дирижира т.нар. концерти за ученици, студенти и работници – свидетелство за волята му да приближи операта и класическата музика и до не толкова облагодетелстваните социални прослойки. С подобни проекти се заема и извън пределите на Италия.
„Престоят ми във Венецуела, където музиката има огромна социална стойност и където се родиха стотици младежки оркестри, за пореден път ми доказа, че изкуството наистина може да спасява – от престъпността, от дрогата и проституцията“, коментира в един момент от живота си големият диригент, който наистина вярва в терапевтичната сила на музиката.
Пътят му преминава също така през Виенската филхармония, Лондонския симфоничен оркестър, Щатсопера във Виена, Берлинската филхармония. На финала на своя последен концерт с Берлинер Филхармоникер през 2002 г. публиката праща на диригента 4000 рози и го възнаграждава с 30-минутни аплаузи. От 2004 г. Клаудио Абадо е артистичен и музикален директор на Моцартовия оркестър в Болоня.
Клаудио Абадо беше известен и като „тифозо“ на футболния Милан, стремеше се винаги да следи мачовете на отбора дори по време на своите турнета. За него изкуствоведът Марко Валора пише: „Достатъчно е да разчетеш един негов жест, за да разбереш, че той не иска да бъде звезда. Не желае да се изтъква, а да открива всеки път нещо ново“.
Клаудио Абадо беше и яростен критик на италианските правителства, орязващи средствата за култура, като ги наричаше „невежи“. На 30 август 2013 г. заради изключителните му постижения и принос към световното изкуство Абадо беше номиниран за пожизнен сенатор от президента Джорджо Наполитано.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА