Антъни Хопкинс си спомня кризисния момент, в който е осъзнал, че е алкохолик

Британският актьор Антъни Хопкинс разказа за момент от миналото, който го е накарал да осъзнае, че се бори с алкохолна зависимост. В подкаста The Interview на New York Times 87-годишният носител на „Оскар“ описа как инцидент с шофиране в нетрезво състояние в Калифорния променя живота му.

„Бях пиян и карах колата си в пълно затъмнение, без представа къде отивам. Тогава осъзнах, че можех да убия някого. Или себе си — което тогава не ме интересуваше“, сподели актьорът. „Можех да убия цяло семейство в автомобил“, добави той.

Хопкинс признава, че именно този момент го е накарал да разбере, че има проблем с алкохола. Малко след това срещнал бивш агент на парти в Бевърли Хилс и му признал: „Имам нужда от помощ.“

По думите му промяната настъпила, след като се обърнал към 12-стъпковата програма за зависими в Лос Анджелис. Той си спомня ясно часа, в който усещането за нужда от алкохол изчезнало. „Беше точно 11 часа — погледнах часовника си“, разказва актьорът. „И тогава — това е най-странното — сякаш вътрешен глас ми каза: ‘Свърши се. Сега можеш да започнеш да живееш. И всичко това имаше смисъл, така че не забравяй нито миг от него.’“

Антъни Хопкинс описва гласа като „мъжки, напомнящ радио глас“, който напълно е премахнал желанието му да пие. „Желанието просто изчезна“, казва той. Оттогава актьорът не е употребявал алкохол вече близо пет десетилетия.

„Нямам теория за това, освен че вероятно е свързано с нещо божествено — с вътрешната сила, която всички носим в себе си от раждането. Това е съзнание, жизнена енергия, нещо, което просто съществува“, допълни той.

Звездата от „Мълчанието на агнетата“, която през декември отбеляза 49 години трезвеност, обясни, че в младостта си е посягал към алкохола, защото той му е давал чувство за увереност. „Алкохолът е страхотен, защото моментално те пренася в друго състояние. Кара те да се чувстваш голям и заглушава вътрешния дискомфорт“, призна Антъни Хопкинс.

Днес актьорът споделя, че гледа назад с яснота и благодарност. „Животът поставя чудовищни трудности пред всеки. Но сега, приближавайки 88-ата си година, се събуждам сутрин и си мисля: ‘Все още съм тук. Как?’“