Валентина Каролева пред Мон Дьо: Бях на 10 г., когато разбрах, че майка ми взима наркотици

Валентина Каролева направи изключително откровено и тежко признание пред Мариян Станков – Мон Дьо в предаването "Събуди се", разказвайки за травматичното си детство, загубата на майка си и пътя към стабилност и любовта в живота си, пише bgdnes.bg.

„Когато бях на 10 години разбрах, че всъщност майка ми не взима лекарства, а наркотици", сподели актрисата от филма "Доза щастие". По думите ѝ истината ѝ е била разкрита постепенно, но някои картини са останали завинаги в съзнанието ѝ:

„Помня, когато пред мен си би инжекция венозно с хероин. Опитах се да ѝ помогна по някакъв начин, но беше като филм на ужасите."

Валентина призна, че наркотиците са присъствали постоянно около нея – както в семейството, така и в средата ѝ.

„Наркотиците винаги са били около мен – в някои компании и не мога да излъжа, че никога не съм пробвала някаква субстанция."

Един от най-тежките моменти в живота ѝ идва по време на бременността ѝ.

„Мъжът ми съобщи, че майка ми е починала, докато бях бременна. Тогава нямах сълзи в очите си и си казах, че всичко ще бъде наред."

Тя си спомня, че е позвънила на брат си, който бил съсипан, а последните думи на майка ѝ били зловещи:

„Последното, което чух от майка ми, беше: „Дяволът иска да си ме вземе"."

На следващия ден тялото ѝ било открито, а по-късно станало ясно, че е имала и неоткрити сърдечни проблеми.

В разговора Валентина Каролева говори и за любовта си с Владимир – връзка, започнала още в тийнейджърските ѝ години.

„Владимир си ме избра и ме спечели. Започнахме с чатове във Фейсбук и покрай общи срещи се харесахме. Бях на 16 години."

Той се връщал в България на всеки три месеца, а връзката им преминала през трудности:

„Егоизмът ни разделя. Винаги човек иска да си е на неговото."

Въпреки това тя подчертава, че днес получава от него истинска подкрепа:

„Той ми дава истинска подкрепа в професионалния ми път. Той наистина иска да успея."

С откровения си разказ Валентина Каролева показа колко тежък може да бъде пътят от травмата към изцелението – и колко решаващи са подкрепата, осъзнатостта и любовта, за да продължиш напред.