Козметолог изброи продуктите, които никога не би сложила върху кожата си

Експертът по красота Джорджина Танг твърди, че една от основните причини на 62-годишна възраст да изглежда значително по-млада е информираният ѝ подход към козметиката и внимателният подбор на съставки. След повече от десетилетие работа в разработването на продукти за грижа за кожата и косата, тя е убедена, че не всички широко рекламирани формули срещу бръчки и състаряване работят в полза на кожата. Напротив – част от тях могат да ускорят признаците на стареене, да предизвикат раздразнения и да нарушат естествената кожна бариера.

Базираната в Лондон специалистка, основател и изпълнителен директор на козметичната марка YNNY, споделя, че много от масово използваните съставки в индустрията се влагат заради ниската си цена или моментния визуален ефект, а не заради дългосрочната полза за кожата. Според нея ключът е в качествените формули с висока концентрация на активни вещества, а не в продукти, „разредени“ с вода или евтини носещи масла.

Танг подчертава, че особено хората с чувствителна кожа, розацея, акне или хронични дерматологични проблеми често реагират негативно на определени химични компоненти, които иначе са напълно легални и широко разпространени. В този контекст тя ясно очертава съставките, които лично избягва както в собствената си рутина, така и в продуктите, които създава.

Съставките, които Джорджина Танг избягва в козметиката, са:

1. Силикони (като dimethicone, cyclomethicone, cyclopentasiloxane) – образуват оклузивен слой, който може да задържа замърсявания, себум и мъртви клетки, водейки до запушени пори и несъвършенства.

2. Денатуриран алкохол (Alcohol Denat.) – създава усещане за лека текстура, но може да изсуши кожата, да наруши защитната ѝ бариера и да предизвика зачервяване и чувствителност.

3. Нискомолекулна хиалуронова киселина – прониква по-дълбоко в кожата и при част от хората може да доведе до раздразнение и възпалителна реакция; Танг предпочита високомолекулни форми.

4. Парабени – използвани като консерванти, но според експертката имат потенциал да имитират естроген и да влияят върху хормоналния баланс, въпреки че регулаторите ги смятат за безопасни.

5. Минерални масла – създават тежък защитен филм, който може да задържа нечистотии и да провокира пъпки, особено при мазна и проблемна кожа.

6. Полиетилен гликоли (PEG) – действат като емулгатори и овлажнители, но според Танг могат да отслабят кожната бариера и да улеснят проникването на дразнещи вещества.

7. Каменовъглен катран (Coal Tar) – използван медицински при псориазис и екзема, но неподходящ за ежедневна козметична грижа заради риск от дразнене и фоточувствителност.

8. Бутилхидроксианизол (BHA) – синтетичен антиоксидант, около който има опасения за потенциална токсичност и алергични реакции при продължителна употреба.

9. Формалдехид и формалдехид-освобождаващи консерванти – макар и в минимални количества, могат да предизвикат реакции при чувствителна кожа и са класифицирани като канцероген при по-високи нива.

10. Парафин – петролен дериват с много тежка текстура, който не е подходящ за ежедневна грижа и може да допринесе за запушване на порите.

По думите на Танг, здравата кожна бариера е основата на младежкия вид. Когато тя е компрометирана, дори най-скъпите серуми не могат да дадат желания ефект. Затова експертката препоръчва минималистичен подход, внимателно четене на етикетите и избор на продукти с ясен произход, кратък списък със съставки и доказано действие. Според нея именно тази последователност, а не агресивните „чудодейни“ формули, прави разликата във външния вид с годините.