Наталия Симеонова сподели най-разтърсващата история от "Море от любов" (ВИДЕО)

"Най-голямото желание е да се събереш с някого, който е наранил чувствата ти." Това признава Наталия Симеонова – жената, която поколения българи наричат Феята на любовта за случващото се в емблематичното ѝ предаване "Море от любов".

Тя бе и първият гост за Новата година в студиото на Петя Дикова по bTV. Тв водещата се появи спокойна, усмихната и без притеснение от етикета, който я следва повече от две десетилетия.

Още в началото на разговора стана ясно, че Наталия Симеонова не се връща в ефира, за да говори за телевизия, а за отношенията между хората. Тя призна, че истинската ѝ работа никога не е била под студийните светлини, а "на терен" – в автобуса, по улиците, сред непознати, които без страх ѝ разказват най-болезнените си истории.

Любовта, според нея, не се изчерпва с романтичните клишета, а е връзка с родители, деца, лекари, роднини и дори с онези, които не говорят – домашните любимци. "Понякога именно те носят най-чистото чувство", казва Симеонова.

На въпрос дали хората имат "тип" и дали повтарят едни и същи грешки в любовта, отговорът ѝ беше безкомпромисен, тя отвръща така: "Човек не може да избяга от себе си."

Наталия Симеонова разказа и най-силната история в кариерата си – така наречената от нея "история за свръхчовешко благородство".

Всичко започва с писмо от зет, който иска да направи изненада на тъщата си. Звучи почти комично, докато истината не излиза наяве. Години по-рано той губи бременната си съпруга в катастрофа, в която самият той е бил зад волана. Вината е негова. Болката – нечовешка. И тогава се случва немислимото.

Майката на загиналото момиче не го унищожава, не го съди, не го намразва. Напротив – тя му помага да продължи, да създаде ново семейство, да има деца, да живее. Приема го не като виновник, а като човек, който заслужава втори шанс.

"Бях в абсолютен потрес", признава Симеонова. И не само тя, но и екипът на предаването. В знак на поклон пред тази прошка, семейството получава подарък – почивка в Палма де Майорка, но не като вид телевизионен жест, а като признание за това, че понякога човешкото надхвърля всичко, което екранът може да побере.

А на въпрос дали телевизията ѝ липсва, както вероятно се питат мнозина, Наталия Симеонова отговори така: "Липсва ми усещането. Но то беше в буса. До обикновения човек."