Почина най-старият ловец у нас

Няколко месеца преди да посрещне своя 100-годишен юбилей, почина най-възрастният активен ловец в България. Скръбната вест потвърдиха пред "България Днес" негови съмишленици. Стефан Гугушев до последно членуваше в дружинката на село Домлян, Карловско. Официалната справка в системата на Съюза на ловците и риболовците показва, че до този момент нямаше по-стар от него, който все още да практикува ловния спорт и да излиза на излети сред дивата природа. 

"Последно сбогом, дядо Стефчо. Днес се разделяме с един истински човек, верен приятел и достоен ловец. Човек, който оставя след себе си не само спомени, а следа в сърцата на всички, които имаха честта да го познават. За него ловът не беше просто хоби и трофеи, а сърце, традиция и приятелско рамо. Поклон пред паметта ти! На добър път по вечните ловни полета", скърбят от сдружение "Ловно-рибарско дружество Карлово".

Макар и вече прегърбен и с бастунче, Гугушев до последно не се отказваше да преследва глигани из горите. Със здрав дух дядо Стефчо нарамваше пушката и показваше завидно точен мерник. Кореняк карловец, той е роден на 30 октомври през далечната 1926 година. Завършил е техникум по текстил в Карлово и изкарал целия си трудов стаж в копринената фабрика в града. До последните си дни бе заедно със своята баба Стойна, с която са се залюбили още през през 1951 година. Взели се, без да му мислят много, и се радвали на толкова дълъг семеен живот. Имат син - Марко, както и двама внуци - Стефан и Виктор. Ветеранът не се плашеше от снежните преспи

Най-впечатляващият трофей в ловната биография на дядо Стефан е отстреляният благороден елен през 1986 година. Тогава той ловува в местността Беклемето в Стара планина и там му се отдава да се сдобие с ценния трофей, който и до днес краси дома му. Гугушев е станал е ловец през 1944 година, веднага щом навършил пълнолетие. Тогава обичал да излиза за пъдпъдъци и яребици, а през зимата за диви зайци. Дълги години е членувал в ловната дружина на село Розино.

Сред трофеите на ловеца ветеран има хималайски тар (вид дива коза). Карловският Балкан му е до болка познат и там поваля редица страховити глигани на сметката си. Страхотни спомени има от ловното стопанство "Чекерица", където отстрелва фазани. Ловно-рибарското сдружение в Карлово дори изразява своята признателност към славния ветеран, като по случай 110-годишния юбилей на организацията му връчи почетен плакет. С дядо Стефчо винаги е весело

"Много се радвам, че познавам дядо Стефан - казва кметът на село Домлян и редови ловец в дружината Мано Несторов за своя колега, докато той е още жив. - Винаги е добре, когато присъства сред нас, защото все ще се сети да разкаже нещо интересно от неговата дълга ловна биография, което досега не е споделял. И ще е разказано така, както само той си го може. Случките в неговия ловен живот сякаш нямат край. Той е живата ловна енциклопедия." Бай Стефан с ловната си дружинка от Домлян

Бащата на Петя Буюклиева също ветеран с пушка

Един от най-опитните български авджии към момента е таткото на естрадната ни легенда Петя Буюклиева, научи "България Днес". През май месец тази година ветеранът от Асеновград трябва да навърши 92 години. Това не пречи на Костадин Буюклиев все още да нарамва пушката за дивеч.

Бащата на обичаната певица е трето поколение представител на ловната гилдия. Дядо му Янко от село Бачково е ловувал до 95-ата си годишнина. Той бил сред основните участници в разселването и полагането на старателни грижи за елените в местността Безово, доставени от цар Борис III.

Буюклиев е учител по професия с над 40-годишен стаж, а също така писател и журналист, но ловът е неговото истинско призвание. Ловува вече над половин век. Най-често е членувал във "Втора Асеновградска дружина", а след това и в село Бачково. Костадин е отстрелял над 30 диви свине, десетки лисици и чакали. Най-големият хищник, който поваля в бачковсконто ловно поле Оршин дол, е вълк. Гордее се и с глиган, тежък 350 кг, който преследвал цели 5 км, преди да го гръмне.

Като публицист на ловна тематика Костадин, който от известно време е и прадядо, насърчава с всеки свой материал читателите на ловни издания да опазват дивеча и природата, да отстрелват хищници. Той е притежател и на Почетния знак на Националното ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловните и риболовците в България". Заради неговите умения да борави с перото незабравимият Николай Хайтов го нарича дори "Родопски сладкодумец".