Актьорът Васил Михайлов: Аман от спасители!

"Искам извинение от българския народ, че не гласувам. Казвам това, защото през годините много хора ми вярваха, още от времето на филма "Капитан Петко войвода". А аз от своя страна вече не вярвам в политиците и че нещо може да се промени с днешна дата".

Това казва един от най-големите колоси на българската сцена и екран - Васил Михайлов, който винаги е бил известен с това, че не цепи басма никому. Гласът му, същият онзи плътен, достолепен глас на Капитан Петко войвода, днес звучи със специфична смесица от болка, разочарование и една пределна, почти безпощадна откровеност, пише bgdnes.bg.

На 88 години легендарният актьор продължава да играе в Театъра на Българската армия и не се отказва от изстраданата си позиция.

"Голяма грешка на българина е, че вечно чака месията. А спасител няма, това е самозаблуда все да чакаме "светлото бъдеще", донесено от някой друг. Когато 30 и повече години не се променя хоризонтът, а той се стеснява, какво да роди това ограничение - ограничени хора", казва Михайлов. Той припомня старата максима, че всеки народ си заслужава вождовете и допълва: "Огорчението ми идва и от контраста между големите хора от миналото, ето сега 150 години Априлско въстание отбелязваме, и днешното състояние на политическите ни лидери, което е като - "Куче влачи, диря няма или по-скоро куче влачи камион".

На въпроса къде изчезнаха будните, най-възрастният ни играещ актьор каза: "Изтича ни интелекта зад граница. Не ги виня, че бягат. Виня тези, които ги пропъдиха. България се обезкървява интелектуално. Тук остават или много богатите, или много бедните, или тези, които вече няма накъде да тръгнат. Умните и будни хора бягат, защото вече не могат да търпят невежите. Преди години имаше от какво да се бяга, а сега защо го правят, задавали ли сте си този въпрос", пита риторично Михайлов.

Ето затова той решава отново да не гласува, защото според него днешните кандидати не са на нивото на България, която да заслужат.

"И знаете ли, какво ми прави впечатление - умният човек иска среда, иска правила. Тук правилата са за балъците".

Присети ли се за големия филм "Капитан Петко войвода", в който изигра главната роля, Васил Михайлов казва с усмивка: "45 години станаха, но образът още е интересен и за младите хора. А помня и как ме приемаха с топлота хората и много ми вярваха. Петко не беше просто хайдутин, той беше държавник без държава. Хората ме припознаваха с него, защото в него имаше чест. Днес честта е дефицитна стока. Когато ме видят на улицата, още ми викат "Войводо". Боли ме, че днес нямаме такъв гръбнак, на който да се подпрем", казва актьорът.

Припомнайки си за своето участие в политиката по време на Великото народно събрание, Васил Михайлов обяснява защо днес е толкова скептичен.

"Аз бях там, за да помогна, а не да печеля. Когато видях, че започват да се пазарят за постове и привилегии, си тръгнах. Не взех нито стотинка заплата, защото моята сцена е театърът, а не трибуната на лъжата. Но още тогава разбрах, че ще ни делят на "сини" и "червени", докато накрая не останат само "гладни" и "заминали", казва той.

Един от най-силните жестове на Васил Михайлов беше отказът му да приеме най-високото държавно отличие през 2018 г. Мотивите му бяха срещу цялата политическа система и отношението на държавата (в лицето на различните институции) към културата. Актьорът подчерта, че отказът му е протест срещу начина, по който се управлява културата и как се подхвърлят "награди" на хора, които едва свързват двата края.

"Това е моят протест. Не мога да приема награда от власт, която не се грижи за културата и за своя народ. Как да взема този орден, когато гледам как живеят колегите ми с минимални пенсии? Не искам да ме "купуват" с ламаринки, докато всичко наоколо се разпада", каза тогава Михайлов и бе аплодиран от културната ни общност. На практика той използва авторитета си, за да удари "звучен шамар" на цялата политическа върхушка, показвайки, че честта не се купува с ордени.

Въпреки разочарованието от политиката, Васил Михайлов не се предава на апатията и продължава да показва качество от сцената.

"В театъра няма лъжа. Там излизаш под прожектора и си само ти и истината. Ако излъжеш, публиката ще те усети на втората минута. В политиката можеш да лъжеш 30 и повече години и пак да те избират. Театърът обаче ме държи жив, защото там все още има смисъл", казва екранният Петко войвода.