Науката отговаря: На каква възраст вече се смятаме за "стари"?

Ново социологическо изследване сред над 2000 души във Великобритания поставя под въпрос традиционните представи за старостта, като очертава 69-годишна възраст като граница, след която човек започва да бъде възприеман като „стар“. Данните показват промяна в обществените нагласи спрямо остаряването, което в предходни проучвания често е било фиксирано около 60–62 години.

Резултатите поставят в нов контекст възрастта на редица популярни личности като Том Ханкс, Ким Катрал и Стив Харви, които вече попадат в тази категория според обществените възприятия. Според експерти обаче изместването на границата не означава автоматично по-здравословно стареене. Специалистът по здраве и начин на живот Дона Бартоли отбелязва, че въпреки по-късното дефиниране на „старост“, много хора продължават да отлагат изграждането на навици, които подпомагат доброто здраве в по-късните години.

Паралелни изследвания разкриват съществени различия между поколенията. Представители на т.нар. бейби бум поколение (родени между 1946 и 1964 г.) смятат, че старостта започва средно на 67 години, докато по-младите поколения, особено поколение Z, поставят тази граница значително по-рано – около 62 години. В тази възрастова категория попадат фигури като Мишел Обама, Брад Пит и Лиса Кудроу, които според младите вече са „от другата страна на възрастта“.

Проучването показва и редица стереотипи, свързани със застаряването. Сред най-често използваните определения за по-възрастните са изрази като „закостенял в навиците си“ и „прекалено стар за това“, което подчертава устойчивостта на възрастовите предразсъдъци. Част от анкетираните от поколение Z смятат, че хората над 50 години срещат трудности с новите технологии, макар същевременно да оценяват по-позитивно тяхната роля на пазара на труда в сравнение с по-възрастните поколения.

Данните сочат и известен песимизъм сред младите относно собственото им остаряване. Около една пета от анкетираните между 18 и 29 години не вярват, че ще изглеждат добре в напреднала възраст, а значителна част не очакват добро здраве или активен социален живот в по-късните години.

Кампанията „Age Without Limits“ на Centre for Ageing Better подчертава, че възрастовата дискриминация остава сериозен социален проблем. Експертите отбелязват, че негативните нагласи към остаряването често се формират още в ранна възраст и се подхранват от масова култура и социални внушения. Според тях е необходимо по-широко обществено усилие за преодоляване на тези стереотипи и за насърчаване на по-балансирано и реалистично възприятие за живота в напреднала възраст.