Ленин живял в любовен триъгълник, страхувал се от бръснари и пиел само бира

Бащата на руската революция Владимир Илич Ленин е бил личност с множество специфични навици и странности, които често са изненадвали дори неговите съратници.

Ленин е можел да прекарва часове, разхождайки се из кабинета си и спорейки с въображаеми противници. Охраната често е чувала викове и е мислела, че се провежда заседание, а всъщност той е бил сам.

Бил е изключително педантичен по отношение на работното си място. Всичко е трябвало да бъде подредено под конец, а моливите – перфектно подострени. Смятал е, че „революцията трябва да се прави с красиви и чисти дрехи“.

Твърди се, че е имал панически страх от бръснари и се е подстригвал сам с тъпи ножици. Поради това често е изглеждал леко небрежен, но не е позволявал на никого да го докосва с ножица.

Отказвал е да яде с ръце. Дори храни като хляб, плодове или бонбони е трябвало да му бъдат сервирани с вилица.

Когато е чувал или четял нещо важно, е имал навика да дърпа дясното си ухо с пръсти. Също така често се е люлеел на пръсти, докато говори.

Използвал е над 150 псевдонима, за да заблуди царската полиция. Името „Ленин“ е само едно от тях; други включват Петров, Тулин и дори Уилям Фрей.

Въпреки че е опитвал да пуши в младостта си, той бързо се е отказал и по-късно строго е забранявал да се пуши в негово присъствие.

Ленин презирал абстрактното изкуство и е наричал художника Казимир Малевич „луд“. Предпочитал е документалните филми пред игралните, които е считал за „буржоазна глупост“.

Бил е голям любител на котките, които му помагали да релаксира. Също така е бил запален колоездач и е предприемал дълги преходи (до 60-70 км), по време на които е забранявал да се обсъжда политика.

Макар да е обичал лова, понякога е проявявал странно поведение. Има сведения, че веднъж при лов на зайци е останал без патрони и е започнал да удря животните с приклада на пушката си. В други случаи е можел просто да наблюдава дивеча, без да стреля, ако е бил в съзерцателно настроение.

Докато на политическо ниво Ленин подкрепя радикални промени, в личния си живот и морал остава привърженик на самодисциплината.

Ленин вярва, че жената е „двойно потисната“ – веднъж от капитализма и втори път от „домашното робство“ легализира абортите (1920 г.), улеснява развода до обикновена административна процедура и декриминализира хомосексуалността през 1917 г. (отменено по-късно от Сталин).

Въпреки че освобождава жените от правна гледна точка, Ленин е бил силно критичен към прекомерната сексуална свобода сред младежта.

Той остро атакува популярната по онова време „Теория за чашата вода“ (че задоволяването на сексуалния инстинкт трябва да бъде толкова просто, колкото изпиването на чаша вода).

Ленин заявява пред Клара Цеткин: „Разбира се, жаждата трябва да се утоли. Но ще легне ли нормален човек в калта, за да пие от локва? Или от чаша, чийто ръб е изцапан от десетки устни?“.

За него разпуснатостта е „буржоазна проява на разпад“, а пролетариатът се нуждае от яснота и самоконтрол.

Личният живот на Ленин е белязан от дългогодишния му брак с Надежда Крупская, която е негов най-близък съратник, но и от сложната му връзка с Инеса Арманд.

Арманд била красива, образована и пламенна революционерка. Историците приемат, че между нея и Ленин е имало дълбока интимна и емоционална връзка, започнала в Париж около 1909-1910 г..

Крупская е знаела за връзката и дори е предлагала на Ленин да се разведат, но той е отказал. Тримата често са живеели в непосредствена близост, а Крупская и Арманд са поддържали приятелски отношения.

Когато Инеса умира от тиф през 1920 г., свидетели описват Ленин като „напълно съкрушен“, вървящ зад ковчега ѝ със затворени очи, едва стоящ на краката си.

Въпреки прогресивните закони, които въвежда, Ленин лично е ценял аскетизма и е смятал, че енергията на революционера трябва да бъде насочена към политическата борба, а не към „сексуални приключения“.

Ленин не е бил пълен въздържател, но е пиел изключително рядко и в много малки количества.

В сравнение с по-късните съветски лидери, той е считан за почти пълнолетен трезвеник.

Бирата е била е била единственият алкохол, към който Ленин е имал истинско предпочитание. По време на емиграцията си в Мюнхен той често е посещавал известната бирария Hofbräuhaus, където е пиел баварско светло или тъмно пиво. Според спомените на съпругата му Надежда Крупская, той е обичал да седи с работници и да обсъжда политика на чаша тъмна бира.

Съвременниците му отбелязват, че Ленин никога не е бил виждан пиян. Той е изпитвал физическо отвращение към гледката на пияни хора и е смятал алкохола за „оръжие на буржоазията“ за потискане на пролетариата.

Ленин е бил безразличен към виното и твърдия алкохол. Макар в редки случаи да е опитвал водка по време на обяд или вино в изгнание - италианско кианти или унгарско токайско, той го е правел по-скоро от социална учтивост или „по здравословни причини“.

След Октомврийската революция Ленин запазва сухия режим в Русия (въведен първоначално от Николай II през 1914 г.) и строго забранява дестилацията на алкохол, вярвайки, че „търговията със спиртни напитки води назад към капитализма“.

Сухият режим е отменен от Сталин едва след смъртта на Ленин.

Официалната причина за смъртта на Владимир Илич Ленин на 21 януари 1924 г. е атеросклероза на кръвоносните съдове на главния мозък, довела до серия от тежки инсулти.

Здравето му се влошава рязко след май 1922 г., когато претърпява първия си инсулт. Последват още два големи пристъпа през декември 1922 г. и март 1923 г., които го оставят парализиран и без говор.

Официалният протокол от аутопсията посочва, че артериите в мозъка му са били толкова калцирани, че при потупване с инструмент са „звънтели като камък“.

Поради строгата секретност в СССР и някои нетипични симптоми, през годините се появяват различни неофициални версии:

Популярна е теорията сред някои медици и историци за заболяване от сифилис, според която заболяването е лекувано с препарати на основата на арсен и живак, типични за това време.

Съществува и хипотеза, че е бил отровен по нареждане на Сталин.

Баща му също умира сравнително млад (на 54 години) от подобни симптоми, което предполага наследствена обремененост към съдови заболявания.