Иво Сиромахов сбъдна тайната мечта на целия свят с „Пътуване до Марс“

Шедьовър на абсурда. Комедия, която рисува космически истини. Космическа карикатура на света, с който се борим всеки ден. Изящен политически виц, който знаем наизуст, но се насилваме да не се смеем с глас, защото всеобщия смях може да доведе до трус с неподозиран мащаб. Това само част от красивите черти по лицето на новия комедиен спектакъл „Пътуване до Марс“ от сценаристa и писател Иво Сиромахов, пише marica.bg.

Постановката направи своята национална премиера снощи в Драматично-куклен театър „Константин Величков“ в Пазарджик и даде начална скорост за мащабно турне, което ще премине през редица градове в следващите няколко месеца.

Още в самото начало на представлението стана ясно едно – Иво Сиромахов успя да постигне нещо, което никой, никога и никъде няма да има силите да направи – да сбъдне едновременно мечтите на над 8 милиарда души. Как е възможно това? Отговорът е много прост. С едно „Пътуване до Марс“. Ако си мислите, че на театралната сцена ще се говори за комети, съзвездия, разместване на планети и проучване на галактики – в грешна посока сте.

Историята ни среща с голяма част от световните лидери, от чиято позиция, настроение и…прическа зависи в голяма степен дали утре ще се събудим или не. В сценария Сиромахов качва на космически кораб (made in China) Урсула фон дер Лайен, Доналд Тръмп, Владимир Путин, Си Дзинпин и българската инфлуенсърка Златка. Към звездния екипаж, разбира се, се присъединява и Илон Мъск, който е инициатор на космическата мисия и лично е подбрал участниците в нея.
Совалката на бъдещето се изстрелва към Марс, а световните лидери имат възможността да съжителстват няколко часа заедно. Сам по себе си подобен екипаж едва ли е подходящ за полет до Червената планета, но пък подборът става прецизен, ако говорим за това кои са точните цветове, с които може да се нарисува оръфаното сако на реалността, в чиято побъркана центрофуга всички се въртим на бързи обороти.

Сценаристът Сиромахов е успял да вплете по впечатляващ начин всички ръбове по характерите на избраните световни „лидери“ и техните, меко казано, налудничави политически включвания, с корените на всички възможни конфликти, които те самите са създали за сметка на цялото човечество. И, смея да твърдя, предлага решение, което би удовлетворило всички – мир срещу космически капан за разрушителите на световния ред, дори само за няколко часа. И, колкото и абсурдно да звучи, спасителят в случая е не друг, а Илон Мъск. Неговата космическа мисия идва като доказателство, че дори и в Космоса няма гравитация за егото, за жаждата за власт и слава.

На борда започват игри на тронове, а конкуренцията става жестока, когато космическият кораб се приземява в пустошта на Марс. Точно там се провеждат избори за президент на Червената планета. Да, те приличат на кастинг за „Мис Вселена“ или за девети сезон на „Ергенът“, но нека да признаем, че и у нас имат този комедиен оттенък. Кой ще бъде новият президент на Марс? Тръмп се кълне, че няма да допусне нелегални мигранти там, Златка търси къде е мола, Си Дзинпин пък обещава заводи и работна ръка.

Никой от тях, обаче, не очаква какво ще им донесе срещата с Извънземния. Този персонаж в комедията от Иво Сиромахов се оказва ключов, тъй като дава онзи нужен финал, онази точка в изречението за реалността, която всички неистово желаят да поставят, но не смеят дори да посегнат към писалката.

Космическият сценарии е фантастично бляскаво огледало на реалността. И то в пет посоки – на север, на юг, на изток, на запад, и тази, която води към криволичещите пътеки на душата.

Иво Сиромахов успява по най-гениалния начин, в рамките на около два часа, да събере есенцията от целия световен shit и така да я забърка, че да се получи взривоопасна смет…или „червено копче“, с което плашат „лидерите“. Копчето ми е по-голямо от копчето ти, описва с няколко думи действителността, в която са потънали властимащите, но пък „червеното копче“ на Сиромахов е истинската унищожителна сила за тях – а именно истината. А тя е преминала през няколко емоционални състояние, та да стигне до това, което публиката видя на сцената – смях, и то осъзнат смях. Смях, който идва поради факта, че осмисляйки ситуацията и приемайки визията на сценариста, всъщност си казваш „Баси. Няма как да се каже по-добре!“.

Именно този свръхгениален прочит на реалността, през мечтите и фикцията, е силата на този нов комедиен спектакъл „Пътуване до Марс“. Публиката в Пазарджик снощи даде своята оценка с нестихващи аплодисменти в продължение на няколко минути. Да, това значи, че предстои национален успех. Не като този на Тръмп и пиенето на белина срещу лоши вируси. Истински успех, без здравословни проблеми.

Със сигурност прави впечатление подборът на актьорите, които придават цвят на цялата космическа одисея. Безспорно, всеки се е слял със своя персонаж и прави чудеса на сцената. В ролята на Тръмп влиза Ненчо Балабанов, в Путин се превъплъщава Тодор Танчев, като Си Дзинпин зрителите ще видят Румен Вангелов, Тихомир Благоев е Илон Мъск, Урсула фон дел Лайен се изигра от Гергана Спиридонова снощи, като в зависимост от ангажиментите ролята ще се поема и от Александра Сърчаджиева. Световноизвестната българска инфлуенсърка Златка е Стиляна Маркова, а в ролята на Извънземния влиза Гроздан Даскалов.

На премиерата в театъра в Пазарджик те се справиха перфектно и осигуриха на публиката едно незаменимо пътуване извън пределите на сивото ежедневие и земното пространство.

Адмирации за смелостта на Иво Сиромахов, който с лекота и един замах разкрива истинското лице и на политиката, родната и не само, и на хората, докато абсурдът ни превива от смях. Сценаристът не е спестил нищо, а във всяка секунда разказът му на сцената прелива от ситуации, реакции, изказвания и битки, които никой нямаше да забележи, ако въпросните им „автори“ не бяха се заиграли с „червеното копче“ на милиарди човешки съдби и единственото, което е от значение за тях – онзи желан мир.

Отлична работа е свършил и режисьорът Златомир Молдовански, който успя със завиден усет и професионализъм да предаде на публиката едно към едно всичко, което се върти в главата на Сиромахов. Така наистина спектакълът успя да придобие космическо измерение – и като идея, и като реализация, и като талант, и като изричане на горчивата истина.

Преди самото начало на спектакъла, на сцената излезе самият Иво Сиромахов, който каза „Тази вечер ще гледате една щуротия“. И беше прав. Щуротия, но от класа. Щуротия, но с блестящо чувство за хумор. Щуротия, но интелигентна. Щуротия, но от онези, които нямат аналог.

След премиерата в Пазарджик, националното турне на „Пътуване до Марс“ продължава на 13 май във Враца, на 27 май в Добрич, на 28 май в Плевен, на 4 юни във Варна, на 9 юни в Благоевград, 10 юни в София, 23 юни в Стара Загора и 24 юни в Казанлък, а през септември и октомври, в началото на есенния сезон, спектакълът ще гостува също в Асеновград, Петрич, Бургас, Хасково, Габрово, Панагюрище, Разград и Търговище.

Който смее…или пък не смее, но иска да се смее, може да се запише за следващия полет. И да не забравя, че има шанс да бъде следващият президент на Марс.