Лекар посочи трите "здравословни" храни за закуска, които всъщност вредят и ускоряват стареенето

Все повече хора започват деня си с гранола, плодови смутита или нискомаслено кисело мляко, убедени, че това е формулата за по-добро здраве и дълголетие. Подобни храни от години се представят като символ на здравословния начин на живот в социалните мрежи и рекламните кампании. Според лекари и специалисти по хранене обаче част от тези популярни закуски невинаги са толкова полезни, колкото изглеждат.

Д-р Асия Маула, общопрактикуващ лекар в The Health Suite, предупреждава, че редовната консумация на някои силно преработени или богати на захар продукти може да доведе до възпалителни процеси, резки колебания в кръвната захар и метаболитен стрес – фактори, които все по-често се свързват със стареенето на организма.

По думите ѝ много хора автоматично приемат, че щом дадена храна се рекламира като „здравословна“, тя непременно подпомага доброто здраве и дълголетието. В действителност по-важно е как тялото реагира на тази храна при ежедневна консумация.

Специалистът посочва, че продукти с етикети като „богат на протеини“, „натурален“ или „нискомаслен“ невинаги са оптимален избор за сутрешно хранене.

Сред най-често надценяваните закуски според д-р Маула е гранолата или мюсли. Макар често да се комбинира с кисело мляко и плодове и да се възприема като балансирана храна, много от предлаганите на пазара варианти съдържат високи количества захар. Дори подсладители като мед и сушени плодове могат да предизвикат сериозно повишаване на кръвната захар, особено когато се приемат сутрин на гладно.

Освен това гранолата често е значително по-калорична, отколкото предполагат потребителите. Комбинацията с кисело мляко лесно може да надхвърли 400 калории, без да осигурява продължително усещане за ситост.

Според д-р Маула честите колебания в кръвната захар могат с времето да доведат до възпаление, енергийни спадове и нарушения в метаболитния баланс.

Като по-добра алтернатива специалистът препоръчва закуски с по-ниско съдържание на захар и повече белтъчини и фибри, включително овесени ядки, яйца или натурално кисело мляко с пресни плодове.

Лекарят обръща внимание и на плодовите сокове и смутита, които също често се възприемат като здравословен избор. По думите ѝ проблемът е свързан основно с начина, по който организмът усвоява захарта.

Целите плодове естествено съдържат фибри, които забавят усвояването на захарите и подпомагат поддържането на стабилни нива на енергия. При соковете и смутитата обаче структурата на плода се променя, което позволява на захарта да се абсорбира значително по-бързо.

Това може да доведе до резки промени в нивата на кръвната захар и до по-бързо чувство на глад след хранене. Освен това при смутитата често се комбинират няколко вида плодове, сокове, подсладено кисело мляко, ядкови масла и сиропи, което значително увеличава общото количество захари и калории.

Д-р Маула подчертава, че консумацията на цели плодове остава по-добрият вариант, тъй като съдържащите се във фибрите вещества подпомагат по-стабилния енергиен и метаболитен баланс.

Сред храните, които според специалиста често създават подвеждащо усещане за здравословност, са и нискомаслените кисели млека. По думите ѝ при премахването на мазнините производителите често добавят повече захар, подсладители и допълнителни съставки, за да компенсират вкуса и текстурата.

Според д-р Маула мазнините играят важна роля за усещането за ситост след хранене. Нискомаслените продукти често водят до по-бързо огладняване и могат да насърчат преяждане по-късно през деня.

Затова тя препоръчва натурално или пълномаслено кисело мляко без добавена захар, което според нея подпомага по-стабилните нива на енергия и по-дълготрайното чувство за ситост.