"Секс машината на Просвещението" Джакомо Казанова го направил 14 пъти с една жена за нощ

На 4 юни 1798 г. светът напуска една от най-колоритните и противоречиви личности на Просвещението – Джакомо Казанова. Макар днес името му да е синоним на „женкар“ и повърхностен прелъстител, реалността зад мита е много по-скандална, пикантна и малко известна.

Противно на представата за необразован безделник, Казанова е бил истински гений. Докторът по право завършва университета в Падуа едва на 17-годишна възраст. Той е и преводач и писател - освен че свободно говори няколко езика, той превежда древногръцката епическа поема „Илиада“ на италиански. Пионер е в научната фантастика, като през 1788 г. публикува петтомния роман „Икосамерон“ – история за тридесетгодишно пътешествие на двама младежи до центъра на Земята, изпреварила идеите на Жул Верн с почти век.

Основател е на френската държавна лотария. През 1757 г., след като бяга от Венеция и пристига в Париж напълно безпаричен, Казанова бързо печели доверието на крал Луи XV. Той предлага и организира първата официална френска държавна лотария, за да напълни празната кралска хазна. Проектът има колосален успех и го превръща в изключително богат човек за една нощ, въпреки че по-късно пропилява всичко на хазарт.

Казанова е имал мрачно чувство за хумор. В младостта си във Венеция той води тиха война с местен търговец, който му скроил номер и го изцапал с кал. За отмъщение Джакомо отива на гробищата, изравя труп от прясна могила и отрязва ръката му. Същата нощ я скрива под леглото на търговеца и я мърда с конци, за да го уплаши. Шокът е толкова голям, че жертвата получава доживотен паралич, а Казанова е принуден да бяга от правосъдието.

Казанова умело е използвал суеверията на тогавашното висше общество. С помощта на кабала, алхимия и астрология той убеждава богатата френска благородничка Маркиза д'Юрфе, че може да я прероди в тяло на млад мъж чрез сложни мистични ритуали (срещу огромни суми, разбира се). Освен това е бил официален шпионин както за чужди правителства, така и за същата венецианска Инквизиция, която по-рано го затваря.

В своите мемоари „История на моя живот“ Казанова е брутално честен. Той твърди, че личният му рекорд е 14 интимни акта за една-единствена нощ с една жена. Прекарал е поне 11 тежки форми на венерически болести (сифилис и гонорея), като периодите му на сексуално въздържание са били продиктувани единствено от времето, необходимо на лекарите да го лекуват с живак.

Противно на митовете, той не е бил "хищник" - Казанова е държал на взаимното съгласие и удоволствие на жените, като често им е помагал финансово след края на връзката им. Историците отбелязват също така неговата флуидна сексуалност – той с удоволствие е имал връзки както с жени, така и с мъже.

Големият прелъстител доживява старините си не в разкошни спални, а в дълбока провинциална изолация. Той прекарва последните 13 години от живота си като обикновен библиотекар в замъка Духцов (днешна Чехия) на служба при млад граф. Понеже не говорел местния език, старите му оръжия – чарът и остроумието – били безсилни. Персоналът на замъка го мразел, а единствените му приятели били няколко фокстериера. Започва да пише мемоарите си единствено за да се спаси от мисли за самоубийство.

Джакомо Казанова издъхва на 73 години от инфекция на пикочния мехур. Последните му думи са: „Живях като философ, умирам като християнин“. Парадоксално, в църковния регистър за погребенията местният свещеник записва името му като Якоб Касанеус, а възрастта му – 84 години (грешка с цели 11 години). Днес точната локация на гроба му в град Духцов е напълно изгубена, тъй като гробището е превърнато в обществен парк през XIX век.