Черните страници на родното корабоплаване: Най-тежките инциденти с български кораби и екипажи

Историята на българското морско плаване е изпълнена с гордост, но и с дълбока скръб. През годините редица български кораби и международни плавателни съдове с наши сънародници на борда са оставали в хватката на океаните и моретата. Тези трагедии не са просто суха статистика – те са вечен паметник на суровостта на морската професия и напомняне за цената на човешкия живот в морето. В този обзорен материал припомняме най-тежките инциденти, белязали родната морска история, заедно с техните съдебни развръзки и лични драми.

Трагедията с кораба „Струма“ (1942 г.) – Българският „Титаник“

Най-голямата катастрофа в историята на корабоплаването ни се случва по време на Втората световна война и е резултат от безпощадна дипломатическа игра и военен удар. На 24 февруари 1942 г. моторният кораб „Струма“ е торпилиран и потопен в Черно море от съветската подводница „Щ-213“.

• Жертви: Около 768 души, включително над 100 деца и българският екипаж, воден от капитан Григорий Горбатенко.
• Оцелели: Само един човек – 19-годишният тогава румънски евреин Давид Столяр.

Политическият капан:
„Струма“ е изключително стар съд (построен през 1867 г. като луксозна яхта), преправен за превоз на животни, а впоследствие натъпкан с близо 800 еврейски бежанци от Румъния за Палестина. Корабът аварира и спира край Истанбул. Великобритания отказва да даде визи на бежанците, Турция отказва да ги допусне на сушата, а България е под натиска на Нацистка Германия. Накрая турски влекачи изтеглят безпомощния кораб без работещ двигател в открито море, където съветската подводница го припознава като вражески съд и го атакува.

Загадката „Хера“ (2004 г.) – Най-тежкият инцидент в модерната история

На 13 февруари 2004 г. товарният кораб „Хера“, плаващ под камбоджански флаг, но с изцяло български мениджмънт и екипаж, потъва само за броени минути при силна буря в Черно море, на около 7 мили от входа на Босфора. Корабът превозва над 11 750 тона въглища.

• Жертви: 19 моряци, от които 17 български граждани и двама украинци.
• Равносметка: Намерени са телата на едва петима моряци. Останалите 14 остават в неизвестност и до днес, затворени в корпуса на дъното на морето на дълбочина от 70 метра.

Съдебен лабиринт:
Процесът в България се превърна в една от най-мудните саги. Едва през 2020 г. (16 години по-късно) Софийският градски съд даде ход на делото срещу двама ръководители на фирмата-мениджър. Те бяха обвинени, че са допуснали кораба да плава в лошо техническо състояние, с корозирали и неизправни капаци на товарните хамбари след некачествен ремонт в Турция. Поради дълбочината на потъване и отказа на чужди държави за нови водолазни огледи, близките на загиналите все още изпитват съмнения дали истината за трагедията е разкрита докрай.

Гибелта на кораба „Ванеса“ (2008 г.) – Леденият ад на Азовско море

В ранните часове на 3 януари 2008 г. българският моторен кораб „Ванеса“ потъва по време на свирепа буря в Керченския проток при температура на въздуха от -15°C и ураганен вятър над 30 м/с.

• Жертви: 9 души (8 български моряци и украински лоцман).
• Оцелели: Само един човек – второто кормилно Николай Димитров.

Лична история: 10 часа в ледената вода
Николай Димитров успява да скочи в морето с хидрокостюм секунди преди корабът тип „река-море“ да се преобърне с кила нагоре. Той прекарва близо 10 часа в ледената вода в пълна тъмнина. Около него в морето са били още трима от колегите му, но те загиват един по един от хипотермия пред очите му, преди спасителният катер да ги достигне. Николай оцелява благодарение на изключителна воля и правилно поставен спасителен костюм.

Възмездието: През 2014 г. Върховният касационен съд на България потвърди окончателна присъда от 4 години и 6 месеца затвор за корабособственика. Той бе признат за виновен за това, че е допуснал кораба да плава при прогноза за ураганен вятър и обледеняване, без да нареди на капитана да потърси спасително убежище в близко пристанище.

Потъването на танкера „Пламена“ (1984 г.) – Огненият ад в Атлантика

Един от най-тежките инциденти, предизвикани от пожар на борда, се случва с българския танкер „Пламена“. Докато плава в Атлантическия океан, в машинното отделение избухва незапомнен пожар, който бързо обхваща целия плавателен съд и блокира ходовете за евакуация.

• Жертви: 6 български моряци, които загиват от задушаване и тежки изгаряния при опит да овладеят стихията в затвореното пространство.
• Причина: Техническа неизправност в горивната система, довела до възпламеняване на разлято гориво под високо налягане.

Черната хронология продължава

Дори и в най-модерно време морето не спира да взема жертви. Свидетелство за това е инцидентът с кораба „Стара планина“ през 2020 г. в Норвежко море. Тогава две огромни 9-метрови вълни връхлитат палубата и изхвърлят фатално зад борда двама български моряци. Въпреки мащабната спасителна операция с хеликоптери на норвежките служби, телата им така и не бяха открити в ледения океан.

Тези черни страници от историята ни показват, че в морето компромиси с техниката, сигурността и метеорологичните условия не бива да се правят, защото цената винаги се плаща в човешки животи.

Източници: Исторически архиви на Български морски флот (БМФ), Официални доклади и разследвания на Морска администрация и Националната следствена служба (НСлС), Архивни и съдебни репортажи на БНТ