Средновековните българи не са живели само в лишения: играли шах, ловували и се наслаждавали на живота

Средновековните българи често са представяни като хора, живеещи в постоянни лишения, страх и тежък труд. Историческите сведения обаче показват една по-различна картина - те са имали своите забавления, любими игри, спортни занимания и моменти на удоволствие.

Играли са шах, табла, ашици и дама, обичали са лова, конната езда и стрелбата с лък, а по-заможните са прекарвали свободното си време и с книги. Това разказва историкът Веселин Асенов в интервю за БГНЕС по повод новата му книга „Грях и забавление в средновековна България“.

По думите му представата, че хората през Средновековието са били лишени от радост и развлечения, е прекалено опростена. Въпреки че животът им е бил много по-труден от съвременния, те също са търсели начини да се забавляват и да прекарват свободното си време приятно.

Игри между позволеното и забраненото

След покръстването на българите през IX век много езически обичаи, ритуали, песни и танци постепенно били ограничавани от Църквата. Това обаче не означавало край на развлеченията.

Някои игри продължили да бъдат част от ежедневието, макар понякога да попадали под подозрение от страна на духовниците.

„Шахът, таблата, ашиците и дамата са били популярни игри, макар че често са попадали на границата между позволеното и забраненото“, обяснява Веселин Асенов.

Настолните игри не били запазени само за богатите. Те се играели както в аристократичните среди, така и сред обикновените хора.

Особено популярни били ашиците – игра с малки костици от животни, които били използвани както за забавление, така и за различни гадателски практики.

Ловът – удоволствие за едни, необходимост за други

Една от най-големите разлики между различните обществени слоеве се виждала в начина, по който хората възприемали свободното време.

За бедните ловът бил преди всичко средство за оцеляване и осигуряване на храна. За владетелите и болярите обаче той бил престижно занимание, свързано с демонстрация на сила, умения и обществен статус.

Ловът бил и важна част от подготовката на воините. Уменията с оръжие, стрелбата с лък и ездата били необходими качества за средновековния боец.

Чашката и празниците – част от ежедневието

Средновековният човек не е бил лишен и от удоволствията на трапезата.

В книгата си Асенов обръща внимание на ролята на алкохола и празничните събирания в живота на българите.

„Пиенето на алкохол не е забавление, а удоволствие. Изворите показват, че още от ранното Средновековие българинът е бил почитател на чашката“, казва историкът.

Празниците, семейните събирания и общите трапези били важна част от социалния живот. Те давали възможност на хората да се откъснат от ежедневния труд и да общуват.

Спортът като подготовка за живота

Физическите занимания също заемали важно място в средновековното общество.

Борбата, конната езда и стрелбата с лък били разпространени практики, които съчетавали забавление и практическа необходимост.

Докато днес спортът често е свързан основно със състезание и свободно време, през Средновековието той бил част от подготовката за война и оцеляване.

Защо в България нямало рицарски турнири

Въпреки контактите със Западна Европа, българските земи не развили традицията на пищните рицарски турнири, познати от Франция, Германия и Англия.

„Има единични сведения за западно влияние към края на XIV век, но зрелищни турнири като тези във Франция, Германия или Англия не са се провеждали“, посочва Асенов.

Причините са свързани както с различията в политическата и военната организация, така и с особеностите на българската средновековна култура.

Книгите – лукс за малцина

Едно от най-интересните развлечения на по-заможните българи било четенето.

През XIV век представители на аристокрацията започнали да поръчват книги и да създават лични библиотеки. Това обаче било привилегия на ограничен кръг хора.

„Около 95 процента от обществото е било неграмотно, затова книгите остават привилегия на аристокрацията и духовенството“, обяснява историкът.

Ръкописите били ценни предмети, създавани бавно и ръчно, което ги правело недостъпни за голяма част от населението.

Децата също имали свои играчки

Археологическите открития показват, че и най-малките членове на средновековното общество са имали предмети за игра.

При разкопки са намирани костени и метални фигурки, ашици и глинени дрънкалки.

Сред най-интересните находки е глинено яйце от района на село Одърци, в което било поставено малко топче. При разклащане то издавало звук – вероятно играчка или предмет за успокояване на деца.

Хора, които не са били толкова различни от нас

Според Веселин Асенов средновековните българи не са били по-различни от съвременните хора.

„Те не са били по-глупави или по-странни. Просто са възприемали света през религиозната призма на своето време“, казва историкът.

С книгата си той се опитва да събере разпръснатите сведения за всекидневния живот на българите през Средновековието и да покаже една страна от миналото, която често остава в сянка.

Защото зад битките, владетелите и политическите събития стояли обикновени хора – със своите радости, любими занимания и желание да се наслаждават на живота.

Източник: vesti.bg.