Почина Плас Джонсън – саксофонът на „Розовата пантера“

Американският джаз саксофонист Плас Джонсън, чието изпълнение превърна музикалната тема от „Розовата пантера“ в една от най-разпознаваемите мелодии в историята на киното, е починал на 94-годишна възраст.

Музикантът е издъхнал на 15 юли в дома си в Лос Анджелис, съобщиха децата му Ерик Джонсън и Стефани Оливър. Той си отиде само шест дни преди да навърши 95 години. Причината за смъртта му не се посочва. По думите на близките му Джонсън е продължавал да свири до последните месеци от живота си и наскоро е изнесъл концерт в комплекса за възрастни хора, в който е живеел.

Плас Джонсън остава завинаги свързан с „The Pink Panther Theme“, написана от композитора Хенри Манчини за едноименната комедия на режисьора Блейк Едуардс от 1963 г. Именно плътният и леко загадъчен звук на неговия тенор саксофон придава характерното звучене на композицията.

Записът се превръща в световен хит, а музиката към филма печели три награди „Грами“ и получава номинация за „Оскар“. Десетилетия по-късно темата продължава да бъде използвана във филмите, анимационните поредици и телевизионните продукции, посветени на Розовата пантера.

Роден през 1931 г. в Доналдсънвил, щата Луизиана, Плас Джонсън израства в музикално семейство. Започва да свири още като дете, а по-късно се утвърждава в стиловете джъмп блус, ритъм енд блус, соул джаз и хард боп.

След преместването си в Лос Анджелис през 50-те години той се превръща в един от най-търсените студийни музиканти в американската музикална индустрия. Свири в записи на Франк Синатра, Нат Кинг Коул, Пеги Лий, Ела Фицджералд, Би Би Кинг, Марвин Гей и Барбра Стрейзанд.

Джонсън е част от неофициалния кръг елитни студийни музиканти в Лос Анджелис, известен като The Wrecking Crew. Често участниците в тези записи не били изписвани върху обложките, въпреки че техните изпълнения се превръщали в съществена част от някои от най-големите хитове на епохата.

Музикантът владее не само тенор, но и алт и баритон саксофон, както и флейта и кларинет. Въпреки огромната си дискография обаче неговата музикална визитка остава чувственото саксофонно соло в „Розовата пантера“ – мелодия, разпознаваема още от първите няколко ноти.