80 години от обявяването на България за република

Българската история днес отбелязва една от най-съдбоносните и преломни дати, променили изцяло политическия и държавен облик на страната. На 15 септември 2026 г. се навършват точно 80 години от провеждането на референдума, с който България сменя формата си на управление и се провъзгласява за Народна република. Това събитие слага окончателен край на епохата на монархията у нас и трасира пътя към тоталната съветизация на държавата под егидата на БКП.

Референдум под диктовката на ОФ

През септември 1946 г. страната се намира в сложна геополитическа ситуация. България е окупирана от Червената армия, а властта е в ръцете на правителството на Отечествения фронт (ОФ), доминирано от комунистите. На 8 септември 1946 г. се провежда допитване до народа, в което гражданите трябва да избират между монархия и република.

Според тогавашните официални данни:

• В референдума участват над 91% от имащите право на глас.
• За премахване на монархията и обявяване на република гласуват 92,72% от избирателите.
• Едва 4,24% подкрепят запазването на царската корона.

Историците и до днес спорят за легитимността на вота. Докато някои изтъкват, че по това време републиканските идеи са били широко популярни сред всички политически сили (включително опозицията), други подчертават, че присъствието на съветските войски и масираният психологически натиск от страна на новата власт са направили свободния избор практически невъзможен.

Изгнанието на царското семейство

Седмица след референдума, на 15 септември 1946 г., XXVI Обикновено народно събрание официално провъзгласява България за Народна република. Още на следващия ден — 16 септември — невръстният цар Симеон II, неговата майка царица Йоанна и сестра му княгиня Мария-Луиза са принудени незабавно да напуснат пределите на родината. Те заминават в изгнание, първоначално към Египет, а по-късно се установяват в Испания. Така се слага край на Третото българско царство, започнало през 1878 г.

Обявяването на републиката е последвано от свикването на Велико народно събрание, което през декември 1947 г. приема т.нар. „Димитровска конституция“. Тя окончателно легитимира тоталитарния еднопартиен модел и подчиняването на страната на съветския блок за следващите четири десетилетия. Днес, 80 години по-късно, датата остава повод за дълбок обществен и исторически анализ на цената на политическите промени в България.