От Урал до края на Азия: как Русия стига до Тихия океан, Арктика и Аляска

В края на XVI век за руската държава отвъд Урал започва да се простира един почти безкраен свят. Зад планините има тайга, огромни реки, степи и арктически брегове. Там живеят множество народи със свои езици, традиции и политически структури.

Само няколко поколения по-късно руската държава вече контролира територии чак до Тихия океан. А през XVIII век руски кораби пресичат океана и достигат Северна Америка.

Това е една от най-впечатляващите териториални експанзии в историята. Но зад нея не стои един-единствен поход или един велик завоевател. Процесът продължава столетия и е движен от търговия, данъци, военна сила, политически интереси, преселване и постоянно търсене на нови пътища на изток.

Всичко започва с кожите

Един от най-силните двигатели на руското движение на изток е нещо далеч по-прозаично от геополитиката — кожите.

Сибир е богат на соболи, лисици, бобри и други животни, чиито кожи са изключително ценни. За руската държава това означава нов източник на приходи, а за търговците — възможност за огромни печалби.

В края на XVI век руските търговци и казаци започват все по-активно да навлизат отвъд Урал. Държавата постепенно изгражда крепости и административни пунктове, а местното население е включвано в данъчна система. Данъкът често се плаща не с пари, а с кожи. Тази система е известна като ясак.

Така започва движение, което трудно може да бъде спряно.

Ермак — казакът, който отваря вратата към Сибир

Името, което най-често се свързва с началото на руското завладяване на Сибир, е Ермак Тимофеевич.

Около 1581 г. той преминава Урал с казашки отряд и навлиза в земите на Сибирското ханство. През 1582 г. неговите сили разбиват армията на хан Кучум и превземат Кашлик — столицата на ханството.

Това е повратен момент. Ермак обаче не завладява целия Сибир и не успява да се задържи дълго. Загива през 1585 г. при нападение.

Но след него Москва започва да изпраща свои войници, чиновници и казаци. Постепенно по големите реки се появяват крепости и нови селища. Тоболск, Тюмен, Томск и Енисейск се превръщат в опорни точки на руската власт.

Всяка нова крепост е отправна точка към следващата река и следващата територия.

Сибир има една огромна „тайна“ — реките

На картата Сибир изглежда като безкрайна суша. За руските изследователи обаче реките се оказват естествени магистрали.

Об, Иртиш, Енисей, Лена и техните притоци позволяват на малки групи хора да изминават огромни разстояния с лодки. А когато две речни системи са близо една до друга, лодките и товарите могат да бъдат пренасяни по суша.

Така вместо да прекосяват цялата тайга пеша, руските отряди се движат от река към река.

Този начин на придвижване се оказва решаващ. Именно речната мрежа позволява на руската експанзия да се движи на изток с изненадваща скорост.

От Урал до Тихия океан — само за няколко десетилетия

През 1639 г. руският казак Иван Москвитин достига Охотско море.

Тихият океан вече е пред него.

Само около шест десетилетия са изминали от началото на експанзията отвъд Урал. Без железници, автомобили, съвременни карти или надеждна комуникация руски отряди са прекосили огромна част от Северна Азия.

Но тази експанзия не означава, че цялата територия е била напълно подчинена. На много места руската власт първоначално се свежда до малки крепости и пунктове, от които се събират данъци и се поддържат търговски връзки.

Сибир не е бил „празен“

Това е един от важните детайли в историята.

Понякога огромните пространства на Сибир се представят като необитаема пустош, през която руските казаци просто преминават. В действителност там живеят множество народи — ханти, манси, ненци, евенки, якути, чукчи, коряки и други.

Те имат свои езици, култури, религиозни представи и начини на живот.

Срещата с руската държава не протича навсякъде по един и същи начин. Има търговия, договори и съюзи, но има и насилие, наказателни походи и въоръжена съпротива. Особено продължителна е съпротивата на чукчите в североизточната част на Сибир.

Затова руското установяване на властта не е еднократно завоевание, а дълъг процес, продължил поколения.

1648 г. — човекът, който преминава през бъдещия Берингов проток

През 1648 г. казакът Семьон Дежньов ръководи експедиция край Чукотския полуостров. Той достига до протока между Азия и Америка, който днес познаваме като Берингов проток.

Дежньов не осъзнава напълно географското значение на своето пътуване. Но от гледна точка на историята експедицията му е забележителна. Руски изследователи вече са стигнали до самия край на Азия, а отвъд водата се намира друг континент.

Петър Велики и големият въпрос

През XVIII век руският интерес към Далечния изток вече не е само търговски. Империята има нужда от карти и иска да знае къде точно се намират границите на огромните ѝ територии.

Петър Велики възлага експедиция на датския мореплавател Витус Беринг. През 1728 г. Беринг преминава през протока между Азия и Америка, но не вижда американския бряг.

Следват нови експедиции. През 1741 г. експедициите на Беринг и Алексей Чириков достигат бреговете на Северна Америка.

Това променя историята. Русия вече не е само сухопътна евразийска империя. Тя започва да се превръща и в тихоокеанска сила.

Аляска — Русия от другата страна на океана

Следват руски ловци, търговци и моряци, които се насочват към Алеутските острови и Аляска. Най-ценната стока отново са кожите, особено тези на морските видри.

Постепенно се появяват руски търговски пунктове и селища. През 1799 г. е създадена Руско-американската компания, която получава водеща роля в руската търговска и колониална дейност в Северна Америка.

Центърът на руската власт там е Нови Архангелск — днешна Ситка в Аляска.

Така руската имперска география вече обхваща не само Европа и Азия. За известно време Русия има владения и в Северна Америка.

На изток Русия среща Китай

Докато едни руски експедиции се движат към Аляска, други се насочват на юг. Там обаче се появява сериозен противник — Цинската империя.

Руснаците се опитват да установят позиции по река Амур. След въоръжени сблъсъци двете империи подписват Нерчинския договор през 1689 г.

За известно време руското движение на юг е ограничено. Но през XIX век ситуацията се променя. Цинската империя отслабва, а Русия отново насочва вниманието си към Амур.

1858–1860: Русия стига до Владивосток

През 1858 г. Русия и Китай подписват Айгунския договор. Две години по-късно Пекинската конвенция допълнително променя границата.

Русия получава огромни територии между река Усури и Тихия океан. През 1860 г. е основан Владивосток.

Името му е символично. То може да бъде преведено приблизително като „владей Изтока“.

Сега Русия вече разполага с голямо тихоокеанско пристанище и значително по-добри възможности да развива присъствието си в Далечния изток.

Империята стига и до Арктика

На север картината е съвсем различна. Там няма големи земеделски градове. Има тундра, лед, острови и морета, които през голяма част от годината са замръзнали.

Руски помори плават в арктическите морета още преди създаването на модерните географски карти. През XVIII и XIX век следват все повече научни и военноморски експедиции.

Брегове и острови са картографирани, а полярните маршрути постепенно стават част от руското географско пространство.

Арктика се оказва не просто крайна граница на империята, а пространство с икономическо, научно и стратегическо значение.

Как се управлява толкова огромна земя?

Да притежаваш огромна територия е едно. Да можеш да стигнеш до нея, да изпратиш войници, чиновници или стоки е съвсем друго.

Това е един от големите проблеми на руската държава.

Затова през XIX век започва изграждането на Транссибирската железница. Строителството започва през 1890-те години и постепенно свързва европейската част на империята със Сибир и Тихия океан.

Железницата променя региона. Улеснява преселването на население, движението на стоки и войски и административния контрол над огромните пространства.

Така Сибир постепенно получава своя „железен гръбнак“.

И тогава Русия продава Аляска

Историята прави един от най-неочакваните си завои през XIX век.

Поддържането на руските владения в Северна Америка е трудно и скъпо, а Русия има сериозни интереси в Далечния изток на Азия. Съществуват и опасения, че при бъдещ конфликт Великобритания може да завземе Аляска.

През 1867 г. идва сделката.

Русия продава Аляска на Съединените щати за 7,2 милиона долара.

Договорът е подписан на 30 март 1867 г., а на 18 октомври същата година американският контрол е официално установен.

Така територията, до която руските изследователи са стигнали след преминаването на Сибир и Тихия океан, вече принадлежи на друга държава.

Една експанзия, продължила столетия

Когато днес погледнем картата на Русия, Сибир може да изглежда като естествено продължение на европейската част на страната. Историята обаче показва нещо съвсем различно.

Това огромно пространство е включвано в руската държава постепенно — река след река, крепост след крепост и поколение след поколение.

Първо идват търговците. След тях — казаците и военните отряди. После се появяват крепостите, чиновниците и данъчната система. Следват заселниците, а много по-късно идват железниците и модерната администрация.

Зад тази история стоят не само царе, императори и генерали. Стоят хиляди казаци, търговци, войници и заселници, но и многобройните коренни народи на Сибир и Далечния изток, чиито общества са дълбоко променени от разширяването на руската държава.

И може би именно това е най-любопитното в историята.

Руската империя не стига до края на Азия с един велик поход.

Тя стига дотам стъпка по стъпка — река след река, крепост след крепост и поколение след поколение.

А когато достига Тихия океан, се оказва, че светът не свършва там.

Отвъд океана има още един континент.

И за известно време той също става част от историята на Руската империя.